„Библията е нещо като приказка, в която добрите герои са повече от лошите, а най-любимият ми е Христос. Но ако Супермен и Спайдърмен помагат на отделни хора, той е спасил цялото човечество. Жертвал се е и е възкръснал”. Това разказа Елисавета от 1 "Б" клас в СУ „Константин Кирил Философ”, която посещава СИП по религия в училище. Баба и татко да не се карат, си пожелава в молитвите първолачето, а също и здраве за всички.

 Елисавета бе сред децата, които вчера боядисаха великденски яйца в двора на храма „Св. Марина”. По традиция, на Велики Четвъртък митрополията събра хлапета от групите по православие, деца от социални заведения, младежи с увреждания и доброволци на БЧК. 10-годишната Стилияна Клявкова дойде от Костиево със свои връстници, всички с народни носии и китки в косите. Не е от група по религия, но ромчетата в нея не ги пуснали родителите да пътуват до друго населено място и Стилияна изкарала късмет. Момичето участвало и във възстановения в последните години обичай лазаруване, в който девойчета обикалят къщите в селото да пожелаят здраве и да съберат армагани. По същия начин съхраняваме и коледуването, разказа учителката Марияна Караджова.

 Знеполският епископ Арсений посрещна малките гости в двора на митрополитската църква. Докато ръководителката на културно-просветния отдел Недка Чолакова ги въведе в символиката, духовникът и хлапетата топнаха бораците в червената боя. Епископ Арсений реши да вкара състезателен елемент и обяви надпревара чие яйце е най-хубаво. За да е справедливо, даже предложи да се излъчи жури. Стъкмената набързо комисия отреди първенството на най-малкия участник в акцията - 3-годишния Илиян. Междувременно пристигна армаган от хлапета от Ракитово, които всяка година провождат дар за владиката - червени яйца, изкусно изписани с бели краски с техника от Велинградския край.

 Кой знае какво се отговаря на „Христос воскресе?”, провокира децата епископ Арсений, а те вкупом отвърнаха: „Воистина воскресе!”. За всички - шестици, заръча на учителките им домакинът. А на децата пожела да бъдат успешни, да радват родителите и преподавателите си. В час по религия казваме молитва, после работим по урока и накрая - пак молитва, описа едно занимание Георги Симеонов от 2 "А" клас. И добави: „Но не е толкова хубаво като математиката”. Съученикът му Александър Иванов често се обръща с молитви към Бога да не му се случват лоши неща, като например да му откраднат нещо. За шестиците обаче не иска застъпничество.

 Най-големият урок, който Ангел Зайцев е получил в часовете по религия, не е свързан с евангелията на Лука или Матея. Веднъж със съучениците му станали свидетели как момче ударило момиче от училището. По времето на заниманието всички заедно обсъдили случката. А госпожата каза: „Момиче и с цвете не се удря”, дума по дума си спомня Ангел. Във втори клас още не са стигнали до изучаването на 10-те Божии закони, но момчето ще си добави това правило към тях. Владимир Джелепов обаче вече знае в аванс 2 - да обича родителите си и „Обичай враговете си, както обичаш ближните”. Научил се е също да не постъпва с другите така, както не би искал те да се отнасят с него. Когато порасне, Влади иска да е корабостроител. Може и само строител, но успял човек. А какво е да си успял? „Това е човек, който влага усилия, учи, възпитан е. Може да е беден, но се труди”, гласи личната дефиниция на момчето.

 Вяра Петрова с охота разказа откъде идва традицията да се боядисват великденските яйца. Когато Иисус Христос възкръснал, една жена не могла да повярва. Тогава яйцата се боядисали в червено, което символизира кръвта на Спасителя, обясни тя. Знае също, че Мария Магдалена идва от Мария Магдала, което значи „Кула на църквата”. Дали това име, понеже, когато Христос попитал кой е той, всички го нарекли учител, а тя видяла в него Спасителя. Малката Вяра също се уповава на него и се моли да не я сполети беда - например да се удари много силно. Случвало се е и да се покайва за грешката си, когато се скара с приятелка. После си прощаваме, така е правилно, убедено е момичето. Щом се помоли и си признае грешките, на Вяра става някак леко. Също като когато си поговори с мама.

 Децата са по природа добри, но трябва в доброта и да се възпитават, каза Красимира Брайкова, която преподава на една от групите по религия в СУ „Св. Константин Кирил Философ”. И похвали майките, които дойдоха да преживеят Велики Четвъртък заедно с хлапетата. В храма стана онова, за което говореше Иисус Христос - доведете децата, майките сами ще дойдат.

 Записах сина си, защото децата трябва да вярват в нещо повече от това, което могат да видят и пипнат, сподели една от тях - Марина Димитрова. Малкият Георги често я изненадва с въпроси, на които самата тя е неподготвена да отговори - какво става, когато се ражда човек, и къде отива след смъртта си. Вижда как момчето е по-спокойно и сърцето му все повече се отваря за доброто и вярата. „Аз съм от изгубеното поколение, което живя във времето, когато Бог се отричаше. Покрай сина ми сега и ние се приобщихме”, каза още жената. След боядисването на яйцата група хлапета направи генерална репетиция за поздрава, който ще поднесат след Великденската литургия в неделя на владиката и миряните. „Дърветата кимат с бели калпаци, вкъщи ухае на козунаци!”, екна в двора на митрополията.

Източник: www.marica.bg