Не си отивай...

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.

***
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай! Чуваш ли? Не тръгвай!
 
 Това е цитат от първото стихотворение на Дамян Дамянов, което грабна вниманието ми и ме накара да се понеса в дебрите на останалите му стихотворения, събрани в стихосбирката „Иска ми се да живея”. Творбите му излъчват болка, доброта, разбиране, любов към жените, децата и родината му, и отразяват как той оценява малкото, което Господ му е отредил за този свят. Дамян Дамянов е човек, който допринася и говори много за развитието и духът на българската литература през последните десетилетия. Десетилетия, в които българите почти са забравили колко ценни са книгите и културата, любовта и добротата. Едно име, зад което се крие споменът за една личност, живяла физически осакатена и лишена от нормалните човешки преживявания, но надарена с чиста и обичлива душа, способна да излее мислите и чувствата си в прекрасни и пленяващи рими. На 13 януари 1935 година в Сливен той се ражда с механична повреда на двигателния център, получена в следствие на раждане с форцепс. Това увреждане му позволява да проходи без чужда помощ чак на двадесет и пет годишна възраст. Въпреки недъга си намира сили в себе си, за да завърши гимназията в родния си град (1953г), а след това и да продължи образованието си в Софийския университет. Любовта му към литературата го насочва да работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж”, бил е редактор в отдел „Поезия” на списание „Пламък” през шейсетте. За първи път негово стихотворение е публикувано във вестник „Сливенско дело” (1949г). Дамян Дамянов е твърдоглав традиционалист и се е самоопредял като комунист. Като човек е много добър и грижовен, притежава силно чувство за хумор: „Най-­ощетеният във физически план носеше най-силно чувство за хумор от цялата писателска гилдия” – казват за него.

 С небезизвестната в средите на словото Надежда Захариева се запознават в редакцията на вестник „Народна младеж” и още тогава сякаш в една душа ги свързва поезията. В началото връзката им е била само приятелска и Дамян й разкривал болките си по първата му любов, която го е отхвърлила по грозен, отвратителен начин заради болестта, зад която тя не била способна да види истинската му самоличност. През цялото това време Надежда го изслушва, утешава и постепенно те се влюбват един в друг. Макар и след първата й реакция, възклицанието „Дамяне, ти си луд!”, на 23 юни 1964г. те се женят. „Има любов, която свършва с брака и любов, която започва с брака. Моят случай е вторият.” – споделя поетесата. Децата на Дамян Дамянов – Петьо, Явор и Райна, вървят по свой път, но те имат и един общ - да продължат делото на големия поет с фондация на неговото име, която насърчава младите хора. Фрапиращ е контрастът между телосложенията на баща и син – Дамянов и Явор, болно и недъгаво тяло пред тяло на модел. През 1999 г. най-­малкият му син печели второ място на конкурса „Мистър България”, а после участва в интернационалната продукция "Версенжеторикс". Eдинствената му дъщеря – Райна, също пише стихотворения, но само, когато е в депресия и е тъжна. Въпреки това си личи, че е наследила голяма част от таланта на баща си:

Преди да скоча ще поседна на прозореца,
за да погледам отвисоко глупостта.
И със ръце, издигнати към животвореца,
ще падна или полетя.

Истинският й талант обаче се крие в музиката – тя е певица, която е преминала през престижния конкурс „Златния орфей” и дори е издала собствен албум.

 Много от творбите на Дамян Дамянов са преведени на чужди езици. Удостоен е със званието „Народен деятел на културата”, лауреат е на „Димитровска” награда, а през 1997г. получава наградата „Иван Вазов” за цялостно лично творчество. Сред най-известните му стихосбирки са „Очакване”, „Коленичих пред теб”, „Пред олтара на слънцето”, „Като тревата”, „Ти приличаш на сълза”, „Гимназия” „Родина”, „Да бях хляб”, „До следващата смърт”, драматистичната поема „Преди всичко любов”, книгата „Тетрадка по всичкo" и романът „Таванът”. С неповторимо умение поетът описва трудния, житейски и писателски път, по който преминава. Път, белязан от недъга и от болестта. В любовната му поезия има много истина, нежност и трогателност. Той отделя голямо внимание на съпругата си в стиховете си. В обич, благодарност и преклонения, той я описва дори като светица.

 На 6 юни 1999 г. Дамян Дамянов умира. За него Николай Хайтов казва: "Стиховете на Дамян Дамянов се четат днес, ще се четат и в бъдеще, докато ги има България и българския език. Окован завинаги на инвалидния стол, вместо злоба, Дамян ни завеща повече любов, повече вяра и надежда в идните дни на България, повече достойнство и самочувствие, както подобава на народ с древна култура". За тези хора, които като мен са докоснати от удивителния му таланат, съм сигурна, че той ще остане запечатан в сърцата им и ще продължи да бъде достоен за уважение, истински български поет.

автор: Мартина, ученичка

ПГ "Асен Златаров" гр. Видин