Ще ви припомним мъдрите слова на двама духовни гиганти, които звучат особено актуално в това тежко за целия свят време – време, в което човечеството се сблъска с небивало изпитание и сякаш притихна пред лицето на страданието и неизвестността.

  Далай Лама и архиепископ Дезмънд Туту са не само велики духовни водачи на нашето време, те са и нравствени учители. Тяхната смелост и упоритата им вяра в човечността вдъхновяват милиони хора по света. Те излизат извън пределите на религиозните догми и говорят със загриженост и топлота за цялото човечество.

1. Можем да излекуваме собствените си болки, като се обърнем към болките на другите. Когато мислим за това как да облекчим чуждото страдание, нашето собствено страдание отслабва. Ето я истинската тайна за щастие.

2. Страданието е възможност, която съдбата ти предоставя – да се научиш на твърдост, да можеш да запазиш самообладание пред лицето на опасности и изпитания. Страданието може или да ни озлоби, или да ни облагороди; всичко зависи от това дали сме способни да открием смисъл в него.

3. Това, което кара хората да продължават напред, да стискат зъби, да забият нокти в дланите си и да продължат, не е оптимизмът, а надеждата. Твърдоглавата, неугасима надежда. Надеждата е противоотровата на отчаянието. Но все пак надеждата изисква вяра, дори това да е вяра просто в човешката природа или в самата съпротивителна способност на живота да намери изход от всяка ситуация.

4. Единственото, което ни носи щастие, е любовта. И добротата. Те вдъхват вътрешна сила и увереност и намаляват страха.

5. Програмирани сме да бъдем състрадателни. Създадени сме да се грижим за другите и да сме щедри един към друг. Линеем, когато е невъзможно да общуваме. Отчасти точно заради това строгият тъмничен затвор е тъй ужасяващо наказание.

6. За да израсне и да облагороди духа си, човек трябва да преживее някакво изпитание, някакво лишение или разочарование. И той научава това по всякакви начини, получавайки различни уроци. Въпреки че невинаги го възприема като възможност за израстване. Има хора, макар и малцина, чийто живот се развива плавно, без перипетии, от началото до края, и те трудно научават този урок. А всеки трябва да бъде пречистен.

7. Начинът да преодолееш тъгата и скръбта, завладели те вследствие на тежка загуба, е да ги използваш като мотивация и да откриеш по-дълбокия смисъл на случващото се.

8. С духовното си израстване можеш да приемаш всичко, което се случва с теб. Приемаш го не като резултат на това, че си бил грешен или виновен за случилото се – то просто е част от тъканта на живота. В живота има моменти на безизходица и неудовлетвореност. Въпросът е не „Как да ги избегна?“, а „Как да ги използвам като нещо положително?“

9. Когато откриваме повече радост, можем да се изправим срещу страданието по начин, който ни облагородява, вместо да оставаме с горчивина в душите. Така минаваме през трудностите, без сърцата ни да се вкаменят. Без да бъдем сломени.

10. Ставаме по-добри, когато добротата ни е подложена на изпитание.

11. Каквото и да ти поднася животът, можеш да отвърнеш с радост. Радостта е щастието, което не зависи от това, което се случва. Тя е благодарственият отговор на възможността, която животът ти предлага в този момент.

12. Някаква доза страдание е необходима част от живота – без него няма как в нас да се роди състрадание.

13. Може да не сте способни да извършите някое велико дело, но започнете оттам, където сте, и направете това, което е по силите ви. Би било ужасно, ако просто си казваме: „О, какво ме интересува!“. Чудесно е, ако се разстройваме от проблемите на света. Това е част от величието ни като хора – че можем да се натъжим заради някой, който не е част от семейството ни, че сме притеснени заради него... Невероятно е колко състрадателни и великодушни могат да бъдат хората.

14. Често ни се струва, че страданието ще ни погълне, че никога няма да свърши, но ако осъзнаем, че то също отминава, че е временно, можем да го преживеем много по-леко и да оценим какво трябва да научим от него, да открием смисъла в нещастието. По този начин ще преминем с повече лекота на другия бряг, не озлобени, а облагородени.

15. Страхът е част от човешката природа; той е естествена реакция, която се надига в нас пред лицето на опасността. Но ако оставиш въображението си да се развилнее, тогава ще преувеличиш проблема и ще изпиташ още повече страх.

Източник: www.gnezdoto.net