- Дай, бабо, огънче.
- Качи се по-нагоре.
- Дай, бабо, огънче.
- Качи се по-нагоре.
- Дай, бабо, огънче.
- Качи се по-нагоре.
- Дай, бабо, огънче.
- Влез вътре и си вземи.
- Ами това черното, да не е куче?
- Не, това е на дядо ти кожуха.
Бау! Бау! Бау!"
Тази игра е спасение, когато са те оставили да гледаш малко дете. Събираш ръцете си като за молитва, разперваш пръстите, като ветрило и отдалечаваш дланите, без да разделяш върха на пръстите си. Детето с показалеца на ръчичката си опира кутретата на ръцете ти и казва: "Дай, бабо, огънче". Твоя милост в случая играе "бабата" и казва: "Качи се по-нагоре". Детето си примества пръстчето на безимените ти пръсти и казва: "Дай, бабо, огънче". Бабата отговаря "Качи се по-нагоре" и така, докато достигне показалците.
След като детето поиска огънче, бабата казва: "Слез и си вземи" и кима към дупката, която се е образувала между дланите. Детето пита: "Какво е това черното долу, да не е кучето?". "Не, това е на дядо ти кожуха", отговаря бабата и детето си пъха ръчичката в дупката, макар да знае какво ще се случи. Бабата имитира кучето като вика "Бау, бау, бау...." и с ръцете си леко пощипва ръчичката на детето сякаш кучето го хапе. Детето си дърпа ръчичката и се залива от смях. Иска пак да се повтори играта, и пак, и пак... а на теб ти е омръзнало вече.
Рисунка: Конкурс за детска рисунка „Рецептите на баба“