Майките на ученици се делят на два типа. Част от тях с ентусиазъм присядат до децата си и учат с тях, а другите с неудомение гледат на подобна практика, тъй като спомените им са категорични, че едно време собствените им родители въобще не са разбирали за какво става дума в тетрадката и учебника на детето. Затова се е налагало да се справят сами. Защо някои деца днес не искат да пишат сами домашните си? И защо учителят може да настоява да помагате на детето си? Не е ли това прехвърляне на отговорности от учителя към родителя?
Според детския психолог Светлана Ройз, домашните са важна тема за учениците. Когато първолакът отиде на училище, той все още не разполага с изградени навици. За да го изгради, учителите на първо време не дават на децата домашни задания, а залагат на друга методика. Те показват как се прави една или друга задача. Изпълняват я заедно, за да може после детето да възпроизведе целия процес у дома. От тази гледна точка е добре родителите да вземат активно участие в писането на домашните. Помощта трябва да идва по-малко, като постепенно детето ще започне само да се справя с целия обем задачи. Никога не прекалявайте с помощта си, тъй като така рискувате детето въобще да не упражни наученото в училищната стая. За да не постигнете ефекта на „инвалидизиране” на ученика и ограничаване на развитието на потенциала му чрез намесата си в писането на домашните, е добре да обърнете внимание на следващите редове.
Както казахме преди малко, бъдете умерени с помощта си. Но има и още нещо – възможно е детето да отказва да пише домашното си, тъй като съвременният живот го поставя в такава ситуация. Какво имаме предвид? Днес родители и деца често не съумяват да намерят време за общи занимания. Затова домашните задачи се оказват удобен начин детето да привиква родителите си за помощ. В такива ситуации не става дума за това, че детето изпитва трудности в ученето, а че се нуждае от присъствието на майката и бащата в живота си.
Най-големите препятствия пред първолаците
Според специалисти съществува и друг детайл, на който си струва да обърнете внимание. Например, желателно е друг човек да помага на детето с домашните. Родителите сме емоционални същества и обичаме децата ни да се справят отлично, та и нагоре. Затова когато нещата не вървят в тази посока или пък детето не разбира какво му обясняваме, започваме да приемаме провала като собствен. Решението е в мярата и търпението. Никой не се е научил отведнъж.
Източник: www.dete.bg