Преди да започнем пътешествието до една от най-интересните, но и непознати средновековни църкви в България, трябва да уточним, че селата с това име са няколко в България. Селото, в което се намира легендарната църква „Св. Св. Петър и Павел“, е на територията на община Драгоман. Селото и храмът се разположени на високия ляв бряг на река Нишава, на около 9 км от град Драгоман. Църквата e извън селището – на около 1 км западно от него. Дотам може да се стигне с високопроходим автомобил или пеша. В хубаво време разходката е приятна и отнема не повече от 15 минути.

 Средновековният храм е известен като „Св. Св. Петър и Павел“ или „Св. Петър“. През годините църквата е наричана и с двете имена, но ако се позовем на книгата „Православните църкви на българското Средновековие IX – XIV век“ на историчката доц. Бистра Николова, автентичното име на средновековната обител е „Св. Св. Петър и Павел“. Църквата вероятно е възникнала като гробищен храм, тай като непосредствено до нея е разположено старо гробище, също паметник на културата. Отвън храмът не е особено впечатляващ – представлява най-обикновена правоъгълна постройка с варосани стени. Единствените по-разнообразни детайли, които оформят външната архитектура, са патронната ниша над църковната врата и две други тесни ниши.

 Според вътрешното си устройство църквата се числи към малките еднокорабни, едноапсидни църкви, характерни за епохата на Средновековието. Храмът е с дължина 5,50 м и широчина около 4,50 м; градежът е от ломен камък, споен с хоросан, а покривът е покрит с каменни плочи. Независимо от простотата на градежа и неугледния си външен вид, църквата създава усещане за древност и святост. Един от местните хора, Венцислав Аспарухов, който от години се опитва да спаси рушащия се храм, споделя, че когато постави ръце на стените ѝ, се изпълва със спокойствие и благодат. Всички знаем, че в България има такива енергийни места, където логиката отстъпва на чувствата. Именно такова място е и църквата край драгоманското село.

 Онова, което прави този храм уникален културен и духовен паметник на Средновековието, са вътрешните стенописи. Това, което впечатлява най-силно, е, че те са изцяло запазени такива, каквито са били по времето на изписване на църквата – вероятно преди около 800 години. Малко са местата в България, където човек може да се докосне до толкова автентична старина, затова и не е чудно, че в полутъмната вътрешност на храма духът на миналото е осезаем и истински жив. За посетителите е важно да знаят, че църквата не е действаща и за да се предотвратят опитите за посегателство над нея, стои постоянно заключена.

 Малката средновековна църква над село Беренде е застрашена от изчезване и въпреки отчаяните усилия на местните жители да я опазят, продължава да се руши. Парадоксален факт е, че църквата никога не е била реставрирана, макар че още през 1927 г. е обявена за народна старина, през 1966 г. стенописите ѝ са обявени за паметник от национално значение, а през 1978 г. е декларирана като художествен паметник.

 Точната датировка на „Св. Св. Петър и Павел“ все още не е уточнена. Някои учени отнасят нейното построяване към времето на цар Иван Асен II, началото на XIII в., а други – към времето на Иван Александър, средата на XIV в. В църквата липсва ктиторски надпис, а отдавна заличеният надпис на западната фасада: "Йоан Асен в Христа благоверен цар и самодържец всем блгаром", не дава възможност за безспорно датиране. Може би именно този надпис е в основата на пагубната за съдбата на църквата-легенда, че тук е заровена короната и съкровището на цар Иван Асен. През годините много иманяри са били изкушени да копаят около и дори вътре в църквата (под олтарния камък), но най-вандалската проява, причинила частичното разрушаване на стенописите, е разрушаването на покрива. За да бъде откраднат медният обков на стрехите, са причинени сериозни повреди във вътрешността на църквата – стенописите започват да се просмукват с вода и вече са трайно повредени.

 Въпреки тъжната история на последните години на църквата в Беренде, когато влезете в нея, пред вас ще оживее един неочакван свят на църковни живописни композиции, които са сред най-впечатляващите по нашите земи. Казват, че изписването на малката църква може да си съперничи с това на прочутия Земенски манастир – другата запазена църква от този период – и дори с ненадминатата Боянска църква. Тук се пази един от малкото останали цялостно съхранени стенописни ансамбли от XIV в – времето, наричано „Втори златен век на българската култура“. Тези стенописи са често споменавани в трудове на български и чуждестранни автори, посветени на Средновековието.

 Поради малките размери на църквата при изписването ѝ е приложен т.нар. съкратен регистър. В апсидата са изписани светите църковни отци, а над тях – Богородица Ширшая небес. В славянската иконографска традиция тези изображения се наричат „Ширшая небес“ или „Знамение“. От двете страни на апсидата са изображенията на Архангел Гавраил (отляво) и Благовещение (отдясно), под него е изписан Свети Кирил Александрийски, като така, предполага се, художникът или ктиторът е изразил почитта към св. Кирил Философ. На южната стена в долния пояс са изобразени светци, а над тях – медальони. На западната стена по канон са зографисани свети Архангел Михаил, св. св. Константин и Елена и сцената „Успение Богородично“, а над нея – сцената „Възнесение“. На северната стена са светците воини: свети Теодор Стратилат, свети Димитър и свети Георги; до тях са Богородица и Христос и по цялата дължина над долния пояс има медальони с образи на светци. Целият горен регистър изящно е изрисуван с евангелски сцени: „Кръщение“, „Влизане в Йерусалим“, „Страстите Христови“, „Целувката на Юда“.

 На юг от входа може да се види може би най-интересното изображение в храма – на Св. Архангел Михаил, който държи в ръцете си мастилница, свитък и перо. Тук Архангел Михаил е представен в иконографски рядко срещан вариант като писар. Текстът на свитъка се разчита така: Ако си дошъл като гост, влез с радост, ако ли си бес подстрекател, веднага бягай от входните врати.

	Конхата на апсидата се заема изцяло от допоясно изображение на Богородица Оранта с Христос Младенец в медальон на гърдите ѝ. Думата "Оранта" идва от (лат. оrans, огаntis) "молещ се, призоваващ" – човек в молитвена поза с вдигнати нагоре ръце. В православната иконография това е един от основните видове изображения на Богородица в застъпническа молитва.
	В долната част на олтарната апсида са представени четирима от великите църковни отци: Св. Василий Велики
	Св. Атанасий Александрийски
	Св. Григорий Богослов
	Св. Йоан Златоуст
	Композиция, обичайна за иконографското оформление на олтарното пространство, възникнала в годините на XII век и символ на Небесната литургия. Както е и в случая с малкото пространство на храмовата апсида, символ и на тайнството на Евхаристията или Св. Причастие, при което Светите Дарове, а именно хлябът и виното се преосъществяват в тялото и кръвта Христови по време на литургията - сцена, често изобразявана самостоятелно в по-големите храмове.
	Най-интересно тук е изображението на светец, обозначен като Св. Кирил Философ, който е изобразен, както стана дума, след фигурата на Св. Йоан Златоуст на южната част от източната стена. Очевидно отделно обособен, тъй като липсва симетрично разположен от другата страна на олтара църковен архиерей, но със сигурност явяващ се като продължение на композицията "Мелизмос" и тематично свързан с нея. Известно е, че с прозвището "Философ" е бил удостоен преподавателят по философия в Магнаурската школа в Константинопол, славянският просветител Св. Константин, наречен в монашество - Кирил. С това прозвище е съпроводено името му и в историческите извори.
	В стенописната програма на източната стена е включен още един интересен образ - сцената "Недреманное око", съдържаща спящия Христос Емануил с едно отворено око на бял фон, символизиращ райската градина, прозрението в бъдещето на страстите человечески и изкуплението. Тази композиция се появява през XIV век и е характерна за иконографията и през следващите столетия, но в нашия случай е и податка към датирането на храма в XIV век.
	Над апсидата е представена сцената "Възнесение", където Христос, поддържан от ангели, се възнася, седящ в сияние към небесната дъга. Под него е Богородица в поза на Оранта, във варианта с двата ангела от двете ѝ страни.
	В пространството на малката църква са изобразени всичките 12 празника от цикъла на Великите Празници. Най-интересна е сцената Успение Богородично, намираща се също на обичайното си място над входната врата.
	Най-важната специфична особеност при тази сцена е представянето на образите на Св. Йоан Дамаскин и на Св. Козма Маюмски от двете страни на основното композиционно ядро. И двамата са изобразени като част от композицията, защото са автори на много химни и проповеди в чест на Богородица, имат и такива, специално посветени на нейното Успение.
	На северната стена са представени трима от най-популярните светци-войни - Св. Теодор Стратилат, Св. Димитър и Св. Георги.
	Следва композицията Деисис с Христос по средата, Богородица и Св. Йоан Предтеча от двете му страни в молитвена поза, застъпващи се за греховете на човешкия род.
	До образа на Св. Петър са изобразени последователно Св. Павел и Св. Никола, а галерията завършва на запад с фигурите на Св. Параскева и Св. Неделя.
	До входа са разположени фигурите на Св. Константин и Елена, облечени в царски дрехи. Между тях е разположен кръст с инициали, което е още една податка за датировката на храма, сочеща времето, когато се появяват кръстове с лигатури и криптограми върху това изображение - XIV век.
	На юг от входа е може би най-интересното изображение в храма - Св. Архангел Михаил, държащ мастилница свитък и перо. Текстът на свитъка гласи: "Ако си дошъл като гост, влез с радост, ако ли си бес подстрекател, веднага бягай от входните врати". Образът на Архангела в Беренде ясно показва представите за него като борец със Сатаната, покровител и страж на Христовия храм. Архангел Михаил тук е представен в иконографски рядко срещан вариант като писар.

  Стенописите в църквата в с. Беренде несъмнено са истинско богатство за бедната откъм паметници от тази епоха Българска държава. Въпреки скромните размери на църквицата фактът, че тя представлява цялостно съхранен все още ансамбъл от XIV век, прави паметника ценен извор за обхвата и художествените характеристики на Второто Българско царство и пример за характера на отдалечените, малки провинциални средища и мястото им в художествената култура на епохата, правещи ги ценен исторически паметник. Църквата в с. Беренде е огромно богатство за страната ни. Този уникален шедьовър на средновековното монументално изкуство заслужава да бъде съхранен за поколенията.

Източник: www.spisanie8.bg