Пословиците и поговорките са неизменна част от българското народно творчество. Те съпътстват българския народ през вековната му история, предават се от уста на уста и спомагат за запазването и развитието на националната му идентичност. Чрез тях в синтезиран вид се предава народната мъдрост — придобитият житейски опит и поуките от него. Има много варианти на една и съща пословица или поговорка, както и такива, чийто произход е невъзможно да бъде установен — съществуват по цял свят в различни преводи. Пословиците са кратки народни умотворения, които обикновено изразяват завършена мисъл, но често когато изразът е сполучлив и запомнящ се, смисловите връзки между думите са изчезнали, което им предава уникален контекст.
Луда мома се по голямата китка познава, а луд овчар – по голямата тояга. Старите приказват какво са правили, младите – какво правят, а лудите – какво ще направят. Нека гори къщата, ключът нали е у мен! Да би глупостта рогата, всички би я виждали. Слепец за път и будала за съвест не трябва да питаш. Всякой умен и глупост показва. Очи на икона, ум на кокона. Очите му на тила, а акълът – в потурите. Под носа му порасло, а в главата му непосеяно. Брадата му подранила, ала умът му закъснял. Брада го наболо, а още си вири сополо. |
|
Брада царска, глава воденичарска. Родил се теле, умрял вол. Какъвто беше Петърчо, такъв е и Петър. Ще поумнее, кога му закука кукувица на гроба. Напразно будалата гази земята. Който зяпа по небето, пада в кладенеца. В царската хазна влезе и пак празен излезе. За вода ходил, а вода не пил. Била на хорото, не видяла гайдата. В Цариград живял, царя не видял. |
|
Отишъл Шабан за мечки, забравил си пушката. Викал вълка да му варди овцете. Турил на кочина прозорец и на курник катинар. Слязъл от кон, качил се на магаре. Видяло телето пещ и я помислило за манастир. Видял малко масло, чини му се – мандра е. Не се оженил, че нямал място за люлката. Ако ти е слаб умът, да ти е як гърбът. Виж му ума, че му купи гайда. Без ум отиде, безумен се върна. Влиза патка, излиза гъска. Дал му господ бой, не дал му ум. |
|
Тъпанът е голям, ала е празен. Главата не е само за калпак. Тая глава не е за два крака. На едни главата е дебела, а на друг недодялана. Дебели глави с тънки умове не се пълнят. Защо му е глава, кога му е празна? Мъгла го влече по зелено усое. Загледал се като теле в шарена черга. Чуди се като яре на нов сняг. Мисли като кон на празна ясла. Взира се като петел в бобово зърно. Без чарк е воденицата му. |
|
Хвръкна му чивията. Не пращай за лудо, то само ще дойде. Бял кон и луд човек отдалеч личат. На лудия помага чепата тояга. Пусни лудия на път, па тръгни го търси. Триста гледали, трима видели, па и те били абдали, та нищо не разбрали. Изгоря ти плевникът, свато! – Аз отдеве го заключих! Три пъти рязах, пак късо излиза. Давали на циганина царство, а той питал – ами хляб? Няма място де да си вържа коня. За един учен двама простаци дава, ама кой ги зима. Дорде той разбере, бухалът на кавал ще засвири. Ти го караш в пътя, то върви в тръните. |
Картини: Стоян Венев
Източник: www.webstage.bg