Съществен дял от българското национално наследство са прочутите у нас и в чужбина ръчнотъкани чипровски килими и гоблени. Те са феномен в българските народни художествени занаяти, процъфтял през Възраждането, съществуващ и до днес. Развитието на орнаментиката и цветовото богатство са обусловени от българския национален бит, обичаи, традиции, празници.

 Първите сведения за производството на килими в Чипровци са от началото на XVII век. Ранният конструктивен период продължава до края на XVIII в. Той е характерен с гладкост и плътност на тъканта, геометрично третиране на мотивите и изграждане на хармонии от топли и студени естествено обагрени цветове: жълт или охра, кафяв, син и зелен. Първите килими били наречани бакамски (бакам е вид южно дърво от което се добива червена и черна боя) или гарибалда (къса връхна дреха). Основнияг мотив на този килим е триъгълникът. Цветовете са студени светли, получени от естествени багрила. С първия период е свързан и моделът каракачка (черноока булка). Смята се, е каракачката е символно изображение изображение на богинята на плодородието. Този вид килими са в два цвята - червено и черно или червено и бяло. Образците на килими бакамски и каракачка са се появили много по-рано от XVIIв. и са се развивали като художествено производство едновременно с процъвтяването на Чипровската златарска школа. Тези килими нямат аналози в света.

 Декоративният период на чипровските килими обхваща XIX в. до Освобождението. Това е период на разцвет на производството на чипровски килими - не само като разнообразие на композиции и багри, но и количествено отношение. Обществено-икономическите промени в Турската империя се отразили благоприятно и на килимарството. Майсторките вземали мотивите от оприродата - дървета, храсти, небесни тела, птици, животни и цветя - стилизират ги в изобразителни орнаменти и ги съчетават в цялостни композиции. Червеният и черният цвят стават основни, а гамата от жълти, кафяви, сини и зелени тонове се обогатявя с бял и виолетов цвят. Занаятът се разпространява и в селата Железна, Мартиново, Копиловци и Главановци. Наблюдава се взаимно проникване на сюжети и мотиви от пиротските килими. Най-характерни от този период са моделите "Лозница", "Венците", "Колата", "Цвекетата", "Птичи гнезда", "Диреците", "Големи куки", "Ресково дърво", "Крилцата", "Перцата", "Четирите окца", "Бибиците", "Ченгелите" и др. Само втора турска армия закупувала по 8 000 килима годишно за постеля и молитва. През 1878 г. са изтъкани 14 000 кв. м.

 Всеки член на семейството вземал участие при обработката на вълната и подготовката ѝ за тъкане, дори мъжете. Момичетата от малки били край становете на майките си и преди да навършат 10 години, вече били направили първия си опит в тъкането. С продажбата на килимите майките издържали семействата си. С килимите започва и завършва животът на чипровчани – те са част от чеиза на булката или дар от свекървата за младото семейство. С килими се застилали и ковчезите на покойниците, та с тях да прекрачат на оня свят. А за да се измоли Божията благодат, килими се дарявали на църкви и манастири. В Чипровци вярват, че техните килими закрилят дома и носят  късмет на обитателите му.

 Магията на чипровските килими идва от цветовете им, тъй като вълната се багри и досега с естествени багрила. Например от листата на дюлята се получава бледорозов цвят, от ореховата шума – кафяв, от сърцевината на дърво – червен, от листата на прасковата – зелен. Цветовете са ярки, наситени и не избледняват във времето. Заради високото им качество чипровските килими били продавани в цялата Османска империя. Отличителни за тях са геометричните фигури, като всяка фигура има определена символика. Например триъгълникът, който е основна фигура, ако е обърнат с върха нагоре, символизира мъжкото начало, ако е с върха надолу – женското. Ромбовете пък олицетворяват безкрайността, вечността и човешката сексуалност. През 19 век под влияние на завишените изисквания на пазара майсторките на чипровски килими започнали да тъкат стилизирани цветя, растения, птичи и животински фигури. Така орнаментиката на килимите става по-пищна и богата и те стават все по-търсени на европейските пазари.

 През 1879 г. жителите на Чипровци подаряват на княз Дондуков най-големия изтъкан дотогава килим – с размери 7 метра на 6 метра. По-късно такива килими започват да се търсят за министерските кабинети и домовете на заможните граждани. След Освобождението през 1878 г. килимите на чипровския търговец Минчо Попов печелят златни медали на изложенията в Пловдив, Анверс, Брюксел и Лондон. Става така, че френски, германски и австрийски фирми от онова време се конкурират коя да имитира великолепните български килими. Специалистите твърдят, че символиката на орнаментите на чипровските килими е древна и вероятно отвежда към магическите и религиозните символи на прабългарите. Освен това, има твърде много прилики с килимите от Средна Азия и Кавказ по отношение на техниката на изработване, цветовете, композицията и основните мотиви. Чипровските килими са феномен в българските народни художествени занаяти, наред с калоферската дантела, и символ на предприемчивостта на местното население.

 От освобождението до днес e т. нар. орнаментален период на чипровските килими. Творческата изява на килимарките е заменена от изискванията на търговците. Промяната в бита и конкуренцията на вносните килими налага разширяане на цветовата гама и орнаменталните мотиви. Въвеждат се химическите бои и чужди мотиви. Това е период на възход на килимарството и чипровските килими печелят златни медали на изложенията в Лондон, Брюксел, Анверс, Лиеж, Пловдив и влизат в колекциите на повечето европейски музей.

Източник: www.kilimi.biz

Снимки: www.ralica.eu