Известният писател Клайв Луис е казал: „Един ден ти ще пораснеш толкова, че ще започнеш отново да четеш приказки“. Приказките са невероятен, вълшебен свят, в който ние сме потопени от детството си. Докато сме малки, техният смисъл за нас е един, но пораствайки, откриваме и друго по-дълбоко съдържание.
"Мечо Пух" от Алън Милн — Ама, какво е станало с опашката ти? — попита Мечо Пух изненадано. — Какво да е станало? - попита Йори — Няма я! — Да не бъркаш? — Опашката ти или е тук, или не е тук! По мое мнение, не може да се сбърка. |
|
"Пипи Дългото чорапче" от Астрид Линдгрен — Моля те, Пипи, остани да спиш у нас първата нощ — рече Аника. — О, не — отвърна Пипи и скочи от коня си в снежнатя пряспа пред портата. — Сега трябва бързо да разтребя Вила Вилекула. Тя продължи през дълбоките преспи, които стигаха чак до кръста й. Конят я следваше послушно. — Но помисли само колко ще ти е студено — каза Томи: — След като толкова дълго време не е палено. — Ами! — отвърна Пипи. — Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено. |
|
"Алиса в страната на чудесата" от Луис Карол - Не тъжи – каза Алиса – Рано или късно всичко ще стане ясно, всичко ще си дойде на мястото и ще се подреди в красива схема като дантела. Ще се изясни, за какво е било нужно всичко, защото всичко ще се окаже правилно. Да, така и ще бъде. Но понякога човек има нужда от малко помощ в този процес, а не просто да чака – отвърна котаракът – необходимо е да знаеш и чувстваш, как е правилно, иначе има вероятност да не проумееш, когато всичко си дойде на мястото. - Или можеш да развалиш всичко като прибързаш или изпуснеш момента. - добави момичето. - Необходимо е да се действа, когато удари звънеца. След първата стъпка ще стане по-лесно, а пътят – по-ясен. Глупаво е да биеш звънеца сам, но още по-глупаво е да не го чуеш – каза котарака и изчезна, оставяйки само сива раирана опашка след себе си. |
|
„Хрониките на Нарния“ от Клайв Луис - Другите ще могат ли също да те виждат? - попита Луси В началото определено не – каза Аслан – По-късно – в зависимост от обстоятелствата. - Но те няма да ми повярват – каза Луси. - Няма значение – отвърна Аслан. - А аз така се зарадвах, че те открих – проплака Луси – помислих, че ще ми позволиш да остана. Помислих че ще изръмжиш и всички врагове ще се ужасят, както преди. А сега всичко е толкова страшно. - Сега ти е трудно да проумееш, малка моя – каза Аслан – но никога нищо няма да е същото.
|
|
"Мост към Терабития" от Катрин Патерсън Лесли: Баща ми казва, че телевизията убива мозъчните клетки. Скот: Баща ти нищо не разбира. Ние гледаме телевизия всеки ден! Лесли: Да, това ясно се вижда. |
|
"Грозното патенце", Ханс Кристиан Андерсен „Аз ще отлетя при тези царствени птици. Те вероятно ще ме убият за това, че съм толкова грозно, а пък се осмелявам да се приближа до тях. Но нека тъй да бъде! По-добре да бъда убит от тях, отколкото да понасям щипането на патиците, боя на кокошките и да търпя всякакви лишения през зимата.“ И патенцето полетя, спусна се във водата и заплува срещу великолепните лебеди, които като го видяха също тръгнаха към него. — Убийте ме! — прошепна патенцето и наведе глава към водата, очаквайки смъртта. Ала какво видя то в прозрачната вода? Своето собствено отражение, но не някаква грозна тъмносива птица, а бял, строен лебед. Не е нещастие да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце. |
|
„Зимна приказка“ от Сергей Козлов А вечерта, докато пиеха чай, Мечо каза: - Не зная, кога, но един ден непременно ще бъде по-добре. - Ще бъде! - потвъдри Зайо. А Ежко си помислил: „Не може все да е лошо и лошо. Един ден ще стане хубаво“. |
Източник: www.obekti.bg