Червеногушата гъска (Branta ruficollis) е най-дребната дива гъска в Европа и Азия. Дължината на тялото й достига до 56 см, а размахът на крилете - до 135 см. Това е единствената гъска с ярко оперение, което я прави много красива. Почти цялата световна популация на вида, която наброява около 50 000 птици, прекарва зимата в Добруджа и може да се наблюдава в България и Румъния от ноември до март. През октомври–ноември може да се види и в Свищовско-Беленската низина. При по-големи застудявания отделни ята посещават Бургаските езера, както и някои водоеми във вътрешността на страната. Единственото място на Земята, където червеногушата гъска гнезди е тундрата на полуостровите Таймир, Ямал и Гидан в Русия, северно от 70-тия паралел. До началото на 70-те години на миналия век видът е зимувал около Каспийско море. Поради смяната на зимните култури там с памук, птиците променят зимовището си и сега цялата световна популация зимува в България и Румъния и частично в Украйна. За да стигне до западното крайбрежие на Черно  море, червеногушата гъска прелита около 6000 км по долината на река Об, покрай планината Урал, прелитайки през Северен Казахстан и Южна Русия.

 В основните си зимовища на територията на България и Румъния гъските се хранят в земеделски площи, засети със зимна пшеница и ечемик, в стърнища с ожъната царевица. Периодично птиците прелитат до крайбрежните езера, за да пият вода. Тези езера, разположени на не повече от 50 км от местата за хранене, се използват от птиците за нощувка. В България червеногушите гъски нощуват във водата, обикновено в средата на езерото, но в периоди на силна ловна преса и при спокойни води – и в морето. Когато езерата са замръзнали, птиците нощуват на леда.

 В тундрите на северозападен Сибир, където червеногушите гъски гнездят, те често стават жертви на хищници – главно полярни лисици. През септември гъските поемат дълго и опасно пътуване на югозапад, по време на което  са подложени на редица опасности – лов, безпокоене по местата, където се хранят или почиват. Тъй като през зимата червеногушите гъски формират смесени ята с големите белочели, които са обект на лов, те често стават жертва на ловците. Оцеляването на червеногушата гъска през зимата зависи от спокойствието й по местата за почивка и хранене – когато птиците прекарват повечето време в летене и опити да избегнат безпокойството, причинено от хора, те губят енергия и се изтощават. Така не могат да натрупат необходимите енергийни мастни запасите, за да преживеят дългия път обратно към Сибир. Всякакви радикални промени в земеделската практика на територията на зимовищата на червеногушата гъска може да доведат до ново преместване на зимната квартира на вида. Затова е нужно устойчиво развитие на земеделието  в Добруджа, което да отчита нуждите както на човека, така и на червеногушата гъска.

 Една от най-новите заплахи за вида е свързана с бума на инфраструктурните проекти в района през последните години. Това са ветропарковете, туристическите обекти, както и проектите за нови такива. Тези инфраструктурни обекти биха намалили значително площта на наличните местообитания, използвани от  червеногушата гъска за хранене и почивка. Макар и да не представлява заплаха сама по себе си, липсата на разбиране и съпричастност към проблемите и защитения статут на червеногушата гъска и нейните местообитания засилва още повече ефекта на изброените по-горе заплахи за вида.

Източник: www.bspb.org