"Никога не трябва да се срамуваме от сълзите си!" – знаете ли чий е този цитат? Произведението е "Големите надежди", а авторът е британският писател Чарлз Дикенс, известен с неостаряващи романи като "Приключенията на Оливър Туист" и "Дейвид Копърфийлд". Англичанинът и до днес е считан за най-великия творец от викторианския период.

 Чарлз Джон Хъфам Дикенс (1812-1870) е роден в град Портсмут, Англия. Той е второто от общо осем деца в семейството. Признат е в страната си и извън нея още приживе. През целия си творчески път е написал 15 романа, 5 новели и стотици кратки истории и разкази. Умира от инсулт на 58 годишна възраст. Последният му роман ("The Mystery of Edwin Drood") остава недовършен. Още съвсем малък се мести в Лондон със семейството си. През 1824 г., баща му Джон Дикенс е арестуван за неплатени дългове. Обстоятелства принуждават едва 12 годишният Чарлз да напусне училище и да започне работа във фабрика за вакса. Ужасяващите условия на труд, дългите часове и лошото заплащане се отразяват на по-късен етап в творчеството му. След като излиза от затвора, Джон Дикенс убеждава сина си да продължи обучението си в академия „Уелингтън Хаус". Скоро след това Дикенс за втори път прекъсва образованието си и започва работа, този път като чиновник в адвокатска кантора. Любовните истории на писателя са толкова вълнуващи, че авторката Анн Исба пише книга, озаглавена „Dickens's Women: His Great Expectations". През 1830 г., Дикенс среща първата си голяма любов. По нареждане на родителите на момичето тя заминава за Париж и двамата се разделят. Години по-късно споменът за нея оказва влияние върху образа на Дора от „Дейвид Копърфийлд".

 През 1836 година се жени за Катрин Хогарт, дъщеря на редактора на вестник „Ивнинг Кроникъл". Двамата имат 10 деца. Носят се слухове, че Дикенс е бил лудо влюбен сестрата на Катрин - Мария, която живее с тях. Тя умира в ръцете му през 1837 година. Дикенс иска да бъде погребан до нея, но предсмъртното му желание остава неизпълнено. До края на живота си носи като спомен неин пръстен. Дълги години поддържа връзка с актрисата Елън Тернан. Двамата имат син, който умира още като дете. Дикенсовите герои са сред най-запомнящите се в английската литература. Сред тях са Малкия Тим, Джейкъб Марли, Боб Крачит, Оливър Туист, Бил Сайкс, Мис Хавишам, Сидни Картън, Чарлз Дарни, Дейвид Копърфийлд, Мистър Микабър, Самюел Пикуик, Юрая Хийп и др. Писателят влага дълбок смисъл в имената на персонажите. Целта му е читателите да могат да направят асоциация между името и характера на героя.

 Така например, самото име на господин Мърдстоун от "Дейвид Копърфийлд", навява мисли за убийство и каменна студенина. Част от измислените образи излизат и извън рамките на книгите. Името на стария Скрудж от „Коледна песен" е навлязло в разговорния език като синоним на скъперник. Рок групата Юрая Хийп е кръстена на едноименния герой на Дикенс. Много от образите в романите на Чарлз Дикенс са прототип на хора от реалния живот на писателя. Госпожа Никълби притежава черти на майката на британеца, въпреки че тя самата отрича да имат общо. Господин Микаубър е прототип на бащата на Чарлз. Съпругата му сама се припознава в образа на Мис Моушер от „Дейвид Копърфийлд". Срещата с Ханс Кристиан Андерсен вдъхновява Дикенс до такава степен, че той използва впечатленията си, за да изгради образа на Юрая Хийп в романа „Дейвид Копърфилд". Кариерата си на писател Чарлз Дикенс започва с малки статии за два големи лондонски вестника ("The Mirror of Parliament" и "The True Sun"). В този период той пише под псевдонима "Боз". През 1836 г. е публикувана първата му книга – "Скици от Боз", която веднага привлича вниманието на литературните кръгове.

 Романът „Приключенията на Оливър Туист" започва издаването си през 1836 г. Публикуван е като отделни епизоди в списание "Bentley's Miscellany". Историята на сирака Оливър е много близка до личната история на Дикенс. Романът се приема изключително добре в Англия, Америка и други места по света. Две турнета в САЩ и годината прекарана в Италия имат своя принос за появата на произведения като „Американски записки" и „Картини от Италия". През следващите няколко години Дикенс се опитва да задмине успеха на „Оливър Туист". От 1838г. до 1841 г. публикува романите „Никълъс Никълби", „Старият антикварен магазин" и „Барнаби Ръдж". Известен е с цикъл коледни истории - „Коледна песен" (1843 г.), „Камбаните" (1844 г.) и „Щурец на огнището" (1845 г.). „Коледна песен" се превръща в истински успех за автора. Историята на Ебенизър Скрудж е филмирана няколко пъти и е популярна и днес. Стария скъперник успява да намери отдавна загубения си коледен дух, с помощта на призраците на своето минало и бъдеще. От 1849 г. до 1850 г., Дикенс работи над „Дейвид Копърфийлд". В него той споделя лични истории от трудното си детство и работата като журналист. Самият Дикенс определя романа като своя автобиография. Въпреки, че „Дейвид Копърфийлд" не се счита за най-доброто му произведение, той е бил негов личен фаворит.

  След две големи загуби в своя живот - баща и дъщеря той се отчуждава от жена си и започва връзка с младата актриса Елън Тернан. Романите му придобиват по-мрачен облик. В „Студеният дом", публикуван на части от 1852г. до 1853г., той критикува лицемерието на британското общество. Действието в „Трудни времена" (1854 г.) се развива в пика на икономическата експанзия. Сред тъмните романи на Дикенс е „Малката Дорит", разкриващ конфликта между човешките ценности и неправдите в живота. Излизайки от "тъмният" си период, през 1859 г. Дикенс публикува „Приказка за два града", исторически роман за Френската революция. Следващият му роман, "Големите надежди" (1860-1861), се счита за най-голямото му литературно постижение. Няколко години по-късно пише „Нашият общ приятел", роман, който анализира психологическото въздействие на богатството върху лондонското общество. През 1865 г., Дикенс претърпява инцидент с влак. Никога не се възстановява напълно. Въпреки влошеното си здравословно състояние, продължава да пише до 9 юни 1870 г., когато прекарва лек инсулт. Няколко дена по-късно умира на място в дома си. Погребан е в Уестминстърското абатство в присъствието на хиляди опечалени.

Източник: www.spisanie.to