„Ние битките обичаме –

битки слънчеви и снежни.

Във атаки смело тичаме,

но в атаки без гърмежи.“

С тази жизнерадостна песничка всяка събота от 10 ч., някога започваше спортно-занимателното предаване за пионерите „Бързи, смели, сръчни“. След нея водещия проф. Михаил Бъчваров поздравяваше играчите с

„Здравейте, чавдарчета и пионери!“,

а те му отвръщаха:

„Здравей, бате Мишо!“

 Следваше представяне на двата отбора от техните капитани: отбор А и отбор Б със съответните ръководители; и, разбира се, журито с председател доц. Константин Жалов. Бате Мишо даваше сигнал със свирката за начало на Първата игра. Тук има много кълбо напред, провиране в тунел, скачане в чувал… „Обявявам края на Първата игра. Отбор А получава 5 точки за скорост на изпълнението  и 3 точки за точки за точност на попаденията. Отбор Б -…Моля, нанесете резултата на таблото.“

След третата игра – почивка.

 Бате Мишо: „При мен са капитаните на двата отбора, които ще ни разкажат за своя роден град и неговата спортна слава!“ Капитаните почват да редят наизустения разказ, а ние гледаме кадри от родния град или спортната му слава. Поглед към временния резултат и състезанието продължава. Малко смях – в четвъртата игра ще се включат и ръководителите на отборите!!! Другарката Стефанова прави кълбо… И на финала: „Доцент Жалов ще обяви резултата от днешното състезание!“ – „Победител в днешната игра е отбор А, който събра 45 точки. На второ място се класира отбор Б с 39 точки.

„Довиждане, чавдарчета и пионери!“
„Довиждане, бате Мишо!!!“

Рам-тарарам-тарарам-тарарам
тарарам-тарарам-тарарам
рам-тарарам-тарарам-тарарам
тарарам-тарарам-тарарам.

 Бързи, смели, сръчни е легенда. Легенда за спортуващите български деца. Повечето от нас ясно помним еуфорията и ентусиазма, които то пораждаше в събота сутрин. Правим и ясна връзка между 22 годишната му история на екрана и най-големите спортни постижения на България. Някои от най-популярните ни спортисти, са минали през Бързи, смели, сръчни – Стефка Костадинова, Петър Хубчев, Христо Марков и много други. Състезанието се е провеждало в над 200 населени места из цялата страна.

 Любопитно е едно сравнение на проф. Константин Жалов – главен съдия в предаването. Според него тогава в Бързи, смели, сръчни децата са влагали повече емоции, отколкото днешните ни професионлни спортисти. Съдейки по представянето ни в последните олимпиади, склонни сме да се съгласим. В същото време той твърди, че и сега като го канят на различни детски спортни състезания вижда у българските деца същата страст и емоционалност както и през социализма. Не са се променили децата. Семействата, училището, улицата и медиите променят ценностите им.

Носталгия по Соц-а?

 През годините много експерти по прехода твърдят, че от слабост и безизходица изпитваме носталгия по соц-а. Ние тогава сме били деца и дори не сме ходили на училище, за да изпитваме някаква осъзната носталгия по социалистическа България. Чели сме много по темата – положително и повече отрицателно. Със сигурност обаче знаем, че спортът тогава е бил национален приоритет. Спортът за всички. Спортът навсякъде. Спортът за високи спортни постижения. Спортът като ежедневие. По нашите спомени спортът много по-често беше нещо, което правиш, отколкото нещо, което гледаш по телевизията.

Каква е тъжната реалност днес?

 По всички български телевизии днес (сигурно са над 50) няма нито едно предаване за детски спорт. Да не говорим за детски песнички и книжки на спортна тематика или новото българско кино да показва спортуващи деца (ако грешим, моля ни поправете). Движението, спорта и здравословния начин на живот са извън мейнстрийма…извън обществения дневен ред.

И все пак най-важни са децата!

„Играта е школа, не е обикновено изразходване на енергия. Тя е целенасочена дейност и опознаване на света. В нея няма политика. Тя е като приказките, от които децата винаги ще имат нужда“, казва авторът на „Бързи, смели, сръчни“ – Кирил Писарски.

 В един материал за телевизията в социалистическа България (той е един от първите хора у нас, които са се занмавали с телевизионна реклама) той разказва, как неведнъж цензурата е връщала Бързи, смели, сръчни за преработка, защото в кадър се е появявало дете от публиктата с шапка на Кока Кола или друг чужд бренд…или тениска с надпис на чужд език. Веднага правим асоциация за новинарските емисии и предаванията по ред национални телевизии днес, които замъгляват търговски марки в репортажите си. Просто сега цензурата няма идеологически, а чисто икономически двигател.

И не на последно място – авторитетите…

 Вече стана дума, че екип от специалисти, които са супер отдадени на това, което правят стоят зад предаването. Водещ беше Бате Мишо – професор Михаил Бъчваров. Многократен рекордьор на Бъгария по лека атлетика, участник на Олимпиада и кондиционен треньор на националния отбор по футбол в САЩ ’94. Ако трябва да направим аналогия – все едно в наши дни всяка седмица да има детско предаване със спортен акцент по БНТ или БТВ и водещ да му бъде Ивет Лалова. Пожелаваме си го!

Източник: www.socbg.com