Удобството на дома и лесният достъп до онлайн обучения накараха мнозина бързо да забравят за класните стаи в училищата, чието обзавеждане е на повече от десетилетие, високите технологиите не присъстват, а повечето преподаватели не искат иновативните методи да бъдат внедрени, защото самите те не са готови за тях. Колкото и да не ни се иска, рано или късно присъствената форма ще се върне и отново ще се сблъскаме с проблемите в образователната система.

 Усилията за дигитализация не започнаха с разпространяването на пандемията от коронавирус, въпреки това тя даде важен тласък за бързото постигане на резултати. За по-малко от две седмици учителите преминаха курсове как да използват предимствата на интернет, училищата се регистрираха в платформите за конферентни разговори, а учениците започнаха да гледат на тях като на източник на знания.

Спирачка

 Технологиите са достъпни предимно в образователните институции в големите градове в България, затова децата масово ги използваха само за забавление. По данни на Министерството на образованието и науката едва 38% от училищата у нас имат компютри в кабинетите си по информационни технологии, които да са годни за ползване. Липсата на подходяща апаратура намалява качеството на образованието и е спирачка за зрелостниците, от които се очаква да направят важни открития в области като изкуствения интелект и роботиката след като завършат образованието си. Министерството се опитва да поправи грешката си като увеличава инвестициите за дигитализация на процесите. През изминалата година образователните институции, които са се сдобили с персонални компютри, монитори, лаптопи и таблети, са 106, а други 250 са получили интерактивни дисплеи по националната програма "Информационни и комуникационни технологии в системата на предучилищното и училищното образование" 2019, чийто бюджет е 11 млн. лв.

Не сме готови

 Липсата на навремени действия е довела до пропуски в уменията за боравене с технологиите. В ЕС 56% от възрастните имат базови цифрови умения, но тези стойности се различават драстично в различните държави. В Нидерландия този дял е 79%, докато в България е едва 29%. Започнатият преход към дигитализация рискува да изостри неравенствата, които вече съществуват между различните слоеве на обществото и по-специално между възрастовите групи. Средната възраст при учителите е поредният проблем по пътя към иновациите. Двете най-големи възрастови групи при преподавателите в общообразователните заведения са 50-54 и 55-59 години. Те се нуждаят от повече обучения, защото за разлика от учениците си, те не са имали достъп до технологии през голяма част от живота си.

Все още има надежда

 Въпреки че повечето учители изпълняват професията заради личната кауза да подкрепят следващото поколение, се очаква увеличението на заплатите да привлече повече млади хора, които имат амбицията да допринесат за положителните промени в сектора. От тази година трудовото възнаграждение за преподавател без опит започва от 1085 лв., като досега прагът беше 920 лв. За да се гарантира, че образователната система ще продължи да се подобрява, се инвестират почти 2 млн. лв. по Национална програма „Иновации в действие“. Целта на проекта е да се увеличи качеството на преподаване чрез въвеждане на иновативни практики, като през последната учебна година в него са се включили 395 училища. Спрямо 2019 ангажираните учебни заведение са се увеличили със 195, затова се очаква броят им да продължи да расте.

 Здравната криза даде тласък на дигитализацията, но образователните институции трябва да поемат ангажимента да внедрят иновациите в учебния процес и с времето да ги наградят. Светът ни се променя с всяка изминала секунда заради напредъка на високите технологии, с които идващото поколение трябва да бъде запознато, за да може да работи умело с тях и да ги усъвършенства.

Източник: www.economic.bg