Страниците на българската история са богати с имена на личности, които са завещали идеала си; има такива, които буквално са завещали богатството си; има и такива, които са завещали и двете - братята Евлоги и Христо Георгиеви.

 На 3-ти октомври 1819 г. в живота на младо българско семейство - Георги Недев и Евдокия Пулиева - се появява една от най-големите им радости: ражда се синът им Евлоги. Младият татко Георги тогава не предполага, че след по-малко от десетилетие синът му ще остане сирак без баща. Малкият Евлоги остава сам с майка си и по-малкия си брат Христо след като баща им умира през 1827 г. Десет години по-късно братята губят и майка си. Вуйчовците им  Христо и Никола Пулиеви ги вземат под своята опека. Но братята Евлоги и Христо вече не са малки деца, а формирали се личности. Когато по-късно през 30-те години на 19-ти век братя Пулиеви привличат като свой съдружник в търговията 18-годишният Евлоги, те не предполагат, че подават на ръка на човека, който само няколко години по-късно ще бъде известен като един от най-богатите мъже в Европа. Братя Георгиеви и братя Пулиеви развиват търговия с редица европейски страни. Компанията им бързо увеличава капитала си и през 50-те години вече започва да се занимава и с банково дело. В последствие двете фамилии  се разделят – Пулиеви остават да работят в Карлово, а Георгиеви в Галац. В рамките на следващите 20 години 90% от приходите им започват да идват от финансови операции. Това превръща Евлоги и Христо Георгиеви в едни от най-забележимите български предприемачи по онова време и изобщо на всички времена.

 Следва друг ключов етап от живота на двамата братя. Те основават обществено политическа организация на русофилски настроените българи в Букурещ – Добродетелната дружина. Освен важните политически и социални дейности, които са резултат от работата им в организацията, те подемат и своя лична борба за освобождението на България. Като противник на бунтовническата революция Добродетелната дружина инициира просветителско движение, известно като Мирната революция. Движението отпуска щедри средства за подпомагане на просветата, изпраща много млади българи да учат висше образование в Европа и Русия и поема разходите по обучението им. Съвместните действия на българските революционери, емиграцията и последвалата Руско-турска война водят до Освобождението на България. След 1878 г. Евлоги Георгиев се връща в България и в следващите години закупува солидно количество парцели в центъра на София, така че през 90-те години вече притежава над 10 хиляди квадратни метра. През 1896 г. меценатът обявява дарението си от 800 000  златни лева и земя на стойност 200 хиляди лева за построяването на сградата на университета. Други големи дарения, които Евлоги Георгиев прави са:

• На болницата в „Галац“ – 100 000 лева.
• На университета „Карол I“ – 200 000 лева.
• На Българско девическо училище в Солун – 50 000 лева.
• На Българска болница в Цариград – 120 000 лева.

Само година след направеното дарение за Софийския университет големият българин умира, а в завещанието си оставя колосална сума пари. Тук започва кошмарът, тъй като Евлоги завещава само малка част на роднините си, а всичко останало дава на България. Това е обяснимо, тъй като нито Евлоги, нито Христо създават семейства, така че на практика нямат наследници. Една сума в завещанието му прави впечатление на всички българи. Това е космическата цифра от 6 милиона златни лева, която е дарена за построяването и поддържането на сградата на висшето училище в София. За изпълнител на завещанието карловецът посочва видния българин и негов съратник Иван Евстратиев Гешов. Иван Гешов, образован, трудолюбив, с добри обноски, тогава изобщо няма представа, че приятелството му с българския меценат ще го превърне в българския цар Крез и ще го постави в спор между държавата и наследниците му.

Причината: Завещанието

• На българската черква в Букурещ Евлоги Георгиев завещава 20 000 лева.
• 200 000 лева разпределя за поддръжката на училището „Кирил и Методий“ и за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти.“
• На общината в Галац приписва 30 000 лева.
• 6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.
• 20 000 отделя за строителството на българска болница в Цариград.
• Меценатът разпределя пари и за приюта „Елена“ и букурещкото управление на болниците.
• Три години преди смъртта си Евлоги Георгиев купува сграда в Солун за българска община.
• На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, завещава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000.
• Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
• На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.

 Евлоги Георгиев умира на 5 юли 1897 г. в Румъния.  Завещанието му е отворено на 9-ти юли, два дни след кончината му, в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Близките му, особено наследниците на семейство Пулиеви, се надяват да забогатеят, но след като адвокатът им прочита завещанието, става ясно, че Евлоги Георгиев е направил дарения за хиляди левове на църкви, училища, университети, приюти, болници, общини - списъкът е огромен, и е оставил само няколко хиляди лева за част от роднините си. Подобно на много други случаи със сходни сюжети, разгневените роднини на карловските братя завеждат дело за оспорване на завещанието. Те твърдят, че Гешов е подменил исканията на Евлоги, макар от предходните действия на заможния българин да става ясно, че той на практика осмисля съществуването си чрез благотворителност. Вуйчото на Евлоги – Иван Пулиев оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 г. умира, но делата продължават синовете му – Богдан, Христо и Драган. Процесът се политизира по изключително грозен начин. Министърът на правосъдието Панайодов внася първата искова молба за фалшифициране на завещанието на Евлоги Георгиев. Вероятно либералното правителство има да разчиства стари сметки с Евлоги Георгиев, както и с Иван Гешов – консерватор и бъдещ премиер на България, тъй като то се включва активно в процесите и се опитва да окаже влияние. След продължителни съдебни битки завещанието е потвърдено. Експертизата доказва, че касата на Евлоги е отворена с 4-те различни ключа, намиращи се у различни негови роднини и не може да става и дума за тайна подмяна на документи. Битката е спечелена!

 С последната си воля Евлоги Георгиев продължава мисията, която си е определил още приживе – просперитет на българското общество чрез просвета. Този просперитет за него е невъзможен без висше училище, в което младите хора да се учат и да прилагат в индустрията това, което науката им предлага.  Поради тази причина волята в завещанието му е 6 000 000 лева да бъдат дарени за основаването и поддържането на такова училище. Цялото състояние на Евлоги Георгиев в България, Румъния, Русия и Англия се оценява на приблизително 23 милиона лева. След смъртта му, подобно на много други случаи със сходната ситуация, разочарованите роднини на карловските братя започват продължителни съдебни дела за оспорване на завещанието му. Мотивът им е, че според тях Гешов е подменил последната воля на Евлоги.

 Съдебният процес забавя създаването на Висше училище. Въпреки ангажираността си с процесите срещу него Иван Евстратиев Гешов не забравя да внесе през 1904 г. сумата от 6 милиона лева за постройката и издръжката на българския университет в София.  Тъй като сагата приключва чак през 1911 година, тогава парите са над 13 милиона заради лихвите. Сградата на Софийския университет започва да се строи през 1924 година, а 10 години по-късно е завършена и тържествено открита. В завещанието си българският меценат пише: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми ме прави да умра спокойно."

Източници: www.studyabroad.bg ; www.bulgarianhistory.org