В миналото българските земи са били покрити с гъсти и непроходими гори. В хрониките на много летописци и пътешественици са представени интересни, макар и откъслечни сведения за впечатляващите лесове на Тракия, Лудогорието, Родопите, Рила и Пирин. Например, хронистите на Първия кръстоносен поход през 1096 г. описват „Великата българска гора” (Silva Bulgarorum) като „огромна и обширна” (ingentia et spatiossissima), разпростряна „надлъж и нашир” (longe lateque). Повече от осем дена са били необходими, за да се прекосят „неизмеримите и нечувани лесове на българското царство”. Обширните гори на Лудогорието (Делиорман) са били наричани “агач денизи”, или море от дървета. Днес единични дървета ветерани, като Гранитския дъб, Байкушевата мура и много други, ни напомнят за величествените вековни гори, простирали се някога на огромни територии.

 Старите, труднопроходими гори са били неразделна част от миналото ни, но все по-рядко можем да ги видим в наши дни. Много често представата ни за “стара гора” се формира от древните митове и легенди, приказките, произведенията на изобразителното изкуство и литература, а напоследък и от съвременните фантастични и приключенски филми. В продължение на хиляди години, хората от различни раси и култури са отделяли специално място на Дървото и Гората. Много приказки и легенди описват гората като територия, обградена от тайнственост, населявана от загадъчни и митични създания, а големите и стари дървета като обиталища на самодиви. Те са били неразривно свързани с всекидневието на хората и с тяхното културно и духовно развитие. Старите гори са били извор на вдъхновение за художници и писатели, имали възможността да се докоснат до тяхната красота и уникалност. Творбите на известния руски художник Иван Шишкин са забележителни с реалистичното представяне на сезоните в горите, дивата природа, животните и птиците. На много от тях могат да се видят характерните за старите гори елементи. В картината “Утро в борова гора” са пресъздадени уникалната дива природа и нейните обитатели, “видени” от художника в една от малкото запазени в Европа девствени гори – Бяловежа.

  Писателят Антон Дончев ни е оставил прекрасно описание на стара гора в романа си “Време разделно”:

“Вървяхме из огромен лес, всяко дърво с дънер като камбанария и с връх до небето и всяко дърво далече от другите, та да се вижда силата и хубостта му. Слабите бяха измрели, свалени долу, и бяха вече изгнили. Останали бяха само силните, които спрели с корените си дори пътя на земята. Ние ходехме между тях като загубените деца в някоя стара приказка ... Погледнах нагоре и проследих огромните дървета, докато тилът опря в гърба ми. Те се бяха разстъпили и сторили кръг, а езерото стоеше между тях като дъното на кладенец ... Наоколо всичко живее, умира и гние. Огромни стъбла на паднали дървета, зелени от плесени, мъхове и треви слизат в ледените води и се стопяват. Дебел и сочен мъх покрива скалите наоколо, та не се вижда гол камък и не се чува стъпка. Брадати, влажни лишеи висят от клоните на дърветата. Изпод краката ми излезе саламандър - черен, с жълти петна - и потъна безшумно във водата ...”

Извор на знания и красота

 Девствените стари гори съхраняват богато растително и животинско разнообразие и представляват своеобразен „ноев ковчег” за много редки и изчезващи видове. Те са несравним жив музей и лаборатория за изследвания, които ни позволяват да надникнем в миналото и да станем по-мъдри и съзнателни. Тези гори ни дават възможност да изучаваме биологията и екологията на редки и неизвестни досега видове в среда, близка до тази, преди горите да бъдат преобразени. Проучванията върху тяхното разнообразие, поведение и адаптивни способности позволяват проследяване и оценка на измененията, настъпващи в резултат на глобалните климатични промени. Може би най-видимото, но най-малко отчитано качество на старите гори е тяхната красота. Много хора пътуват стотици километри, за да посетят тези впечатляващи гори и да се докоснат до уникалния им свят. Първичното им обаяние вдъхновява и ни пренася в непознатия свят на техните обитатели. Усещането за хармония и съвършенство ни зарежда с положителна енергия и оптимизъм и ни прави по-съзнателни и загрижени за бъдещето на тези забележителни екосистеми. Чувството за вечност и непреходност доближава до едно по-високо духовно ниво – така, както нашите предци са почитали Майката Природа.

Коя гора е стара?

 За да се формира една стара гора, природата трябва да бъде оставена да следва естественото си развитие в продължение на векове, без съществена човешка намеса. В зависимост от дървесните видове и конкретните условия, този период може да продължи най-малко 120 години. Тези гори са богати на структури, форми и живот. В тях може да съжителстват дървета от цялата палитра на горското съобщество, но това, което веднага привлича погледа, са внушителните стари живи дървета ветерани, с размери близки до максималните за вида, и стоящите или паднали големи мъртви дървета в различни фази на разлагане, покрити с мъхове, лишеи и гъби. Картината се допълва от присъствието на дървета с масивни корони и клони, с изсъхнали или счупени върхове, както и такива с хралупи или различни по големина дупки, направени от кълвачи. Отделните групи и единични дървета с различна възраст и размери са неравномерно разпръснати, което създава по-скоро усещане за хаотичност, отколкото за подреденост. Предвид тази картина, не е трудно да се разбере защо старите естествени гори са станали харизматичен символ на представата ни за истинска гора.

Как остаряват горите?

 Раждането, развитието и отмирането са част от естествения ритъм на нашия свят. Следвайки природния цикъл, една гора преминава през различни етапи на развитие, които са сходни като последователност за всички живи организми и съобщества, но се различават по продължителност. В първите 20 години се създава и формира новото съобщество от дървета. През следващите 60 години, в условия на конкуренция, най-силните и приспособими индивиди увеличават размерите си, а слабите отпадат от надпреварата. Между 80-ата и 120-ата си година дърветата достигат кулминация в развитието си, след което растежът им се забавя. Отделни големи екземпляри постепенно отмират и така се създават условия за новото поколение дървета. Предвид продължителността на живот на нашите основни дървесни видове (над 300 години за бука, елата, смърча и над 500 години за дъбовете), съществуването на една стара гора може да продължи векове. В миналото, за да започне отначало жизненият цикъл в стара гора, природата е “използвала” естествени разрушителни сили като урагани, горски пожари, наводнения, лавини и насекомни вредители. Но през последните столетия човекът е основният фактор, влияещ върху развитието на гората. И днес, независимо че горите вече не се унищожават безконтролно, старите гори не намират място в съвременното лесовъдство, основано на рационални производствени принципи. В търсене на качествена дървесина естественият жизнен цикъл на гората се прекъсва преди началото на фазата на старост.

Естествена и стопанисвана гора

 Отделните фази на развитие на гората имат важна екологична роля и различните растителни и животински видове намират във всяка от тях местообитания, отговарящи на специфичните им изисквания. Фазата на старост обаче е особено важна заради уникалната и комплексна структура, която се формира и самоподдържа в продължение на векове. Поради дългия период на естествено развитие без човешка намеса, горите във фаза на старост поддържат целия набор от ключови елементи на горската екосистема, към които видовете са се адаптирали в резултат на хиляди години еволюция. В тези гори, в най-голяма степен е запазен естественият кръговрат на веществата и потокът на енергията, както и сложните взаимоотношения между организмите. Те дават убежище на редки видове, някои от които са напълно изчезнали от стопанисваните гори. Лесовъдските дейности коренно променят облика и структурата на гората. През целия жизнен цикъл лесовъдите се опитват да направляват развитието на стопанисваната гора. Те прилагат системи за стопанисване, чиято цел е добив на дървесина с определени характеристики. Вниманието им се фокусира върху създаване на условия за развитие на качествени от производствена гледна точка дървета. Същевременно дърветата с хралупи или със счупени върхове, както и старите, сухите или умиращите, се считат за некачествени и опасни за здравословното състояние на гората и се отстраняват. А именно те са важни за запазване на биологичното разнообразие и за поддържане на естествените механизми на саморегулация.

Биологичното разнообразие

 Дългият период на стабилност, разнородната структура и разнообразието от микро-местообитания в старите гори създават благоприятни условия за много видове животни, висши растения, гъби, мъхове и лишеи. Изобилието от насекоми, обитаващи мъртвата дървесина, привлича много птици, които се хранят с тях и поддържат равновесието в горската екосистема. Особено важни са кълвачите, които при търсене на храна издълбават дупки в дървесината и по този начин осигуряват места за гнездене и убежища на много други видове като сови, кукумявки, прилепи, гризачи, белки. Стотици видове безгръбначни организми, гъби и бактерии, повечето от които са все още неизвестни за науката, бавно разграждат големите прави и паднали мъртви дървета и по този начин спомагат за поддържане богатството на почвата. Някои от обитателите на стари гори са успели да се приспособят към променените условия в стопанисваните гори, но други, по-чувствителни видове, са застрашени от изчезване. Това обикновено са организми, свързани със стари и големи живи и мъртви дървета или с падналите и разлагащи се стъбла и клони. Част от тях са включени в конвенции и международни списъци на застрашените видове, в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. В старите гори обаче живеят и много видове, които, поради малките си размери и скрития си начин на живот, са все още недостатъчно проучени.

Старите гори - кътчета дива природа

 Стойността на старите гори многократно надхвърля значението им като източник на дървесина. Площите им непрекъснато са намалявали от заселването на Стария континент до днес. В резултат на това само няколко процента от горите в Европа са стари и неповлияни от човешката дейност. 3 795 000 ха от територията на България са покрити с гори. От тях само 103 000 ха, или 2,7%, са запазили структурата си на стари естествени гори без следи от човешка намеса. Преобладаващата част от тези гори се намират в защитени територии, което в голяма степен гарантира запазването им. По предварителни проучвания над 100 000 ха естествени гори над 100 г., които са или имат потенциал да се превърнат в стари гори, попадат в стопанисвани гори и са реално застрашени от изчезване или от значителна промяна на естествените им характеристики. Важно е да се напомни, че сечта може да промени една стара гора само за няколко часа, а възстановяването й отнема столетия.

Старите гори - мостът между поколенията

 Днес ние се възхищаваме на запазените вековни гори в резервата „Джинджирица“ в Пирин, на приказната и тайнствена гора в резервата „Парангалица“ в Рила и на уникалните стари гори с подлес от зеленика в резервата „Силкосия“ в Странджа. Но малко хора знаят, че за запазването на тези „бисери“ в нашата природа заслуга имат лесовъди, които, наред с изкуството да управляват горите, първи осъзнават необходимостта от запазване на „образци“ на естествени горски екосистеми. Завършили образованието си в престижни горски академии и училища в Австрия, Франция и Германия, те се завръщат в следосвобожденска България и носят със себе си идеята за съхраняване на малкото запазени стари гори за бъдещите поколения. В своята всеотдайна работа тези „пълномощници на вековете“ демонстрират загриженост и за наследството, което ще оставят след себе си. Идеята за запазване на природата на България, включително и на старите гори, е в основата на създаването на „Съюз за защита на родната природа“ от лесовъди през 1928 година. През 1931 г. виенският възпитаник инж. Димитър Загоров описва гората „Парангалица“ като „... рядък образец на девствена гора и ... представлява изключително интересен обект от лесовъдско гледище, единствен в България, а може би и в Европа.... Тази гора е един съвършен обект, подобен на който мъчно може да се намери у нас другаде, за изучавания в областта на растителната екология, фитогеографията, фитосоциологията и флористиката...“ Две години по-късно тези уникални гори са съхранени за поколенията като част от територията на резерват “Парангалица”.

Източник: www.wwf.bg

Evgeni Dinev Photography