Цяло лято слушам за министерските усилия да бъде намалена бумащината, с която са затрупани учителите. Всичката пара, обаче, както е обичайно отиде в свирката. Една пренаписана наредба за приобщаващо образование не разрешава проблема. Защото изискванията, които водят бумащината имат уникалната способност да се размножават в прогресия.

 Вече видях в действие новите разпределения с девет графи. В моето училище премиерата се падна учителите в осми клас. Таблици, пълни с информация, които нито ще подобрят качеството на обучение, нито ще модернизират методите на преподаване. Единственият ефект е натоварването на учителите и похабяването на топове хартия. Като си помисля, че едно от тези „реформирани“ разпределения е 8-10 страници, а паралелките за някои преподаватели достигат 13-14, се чудя колко дебели трябва да са папките за да побереш топ с разпределителна информация. Вчера видях и нов модел на доклади за анализ на входящите тестове. Цяла страница с таблици за разпределение на оценките, съответствия между очакваните резултатите и постиженията на учениците, допуснати грешки и мерки, които ще бъдат набелязани за преодоляване на проблемите. И тук всеки подобен доклад е конкретен и се отнася за определен клас. Ако приемем, че изготвянето на един доклад по този формат отнема около 30 минути, на някои учители ще им трябва цял работен ден (6-7 часа) за да изпълнят новопоявилите се изисквания. Фактът, че този доклад е национално регламентиран само доказва, че управленията на местно ниво са част от проблема с трупането на изписана от учителите хартия.

 Научих, че в редица училища в България учителите са задължени да разпишат лични цели, които да кореспондират със стратегията на училището и да подпомогнат оценяването на качеството. Интересна иновация, като се има предвид, че е не е предвидена в нито една наредба. Съмнявам се, че ще постигне и ефективност в качеството, но пък ще похарчи още малко време на учителите. А бумащината се трупа в движение. Тъкмо съствахиме разпределения за часа на класа и вече трябва да се променят. Не знам по чие хрумване класните ръководители на завършващия випуск получиха задача да впишат в своите разпределения 10 часа (!!!) по темата „Моето първо работно място“. Като се добавят и другите задължителни теми бройката май надхвърля отпуснатите по учебен план 31 час на класа. Няма да питам кога класният ще възпитава своите подопечни ученици, след като го задължават да напълни разпределението си със задължителни теми. Както спонтанно възкликна един колега „Е, кога ще ги учим тези деца“. Че и възпитаваме ще добавя.

 Та бумащината въобще не е намаляла. И как не, след като центровете, които я създават сякаш съществуват в пълна пълна липса на координация. Справките, които трябва да изготвят и представят учителите в началото на учебната година сякаш валят. И всички те имат срокове, кратки, но императивни. А е истина, че докато се стреми срочно да отговори на всички заявки, на учителя не му остава много време за да упражнява основното си занятие. Ясно е, че с гоненето на срокове и изисквания неизбежно идва стресът. Та кой разправяше, че ищаха към професията сред младите ще дойде с повишените заплати? Там, където учителят е стресиран администратор  няма много  условия за младежки ентусиазъм. Така че, ако пак чуете, че бумащината в училище е намаляла, повярвайте. Ще бъде премахната, ама друг път.

Автор: Иво Райнов, учител 

Профилирана езикова гимназия "Екзарх Йосиф I" - гр. Ловеч

Източник: www.eratosten.wordpress.com