Карловската долина с благоприятните си климатични условия, буйни реки и минерални извори е привличала заселници от най-древни времена. Този регион се отличава с голяма концентрация на обекти и находки от праисторическата епоха и такива, свързани с тракийската култура. Тракийски крепости, селища и светилища са открити по южните склонове на Стара планина, възвишенията на Средна гора, с. Васил Левски, с. Куртово, с. Домлян, с. Бегунци и др. Според изследователите най-ранните административни центрове на тракийските племена, влизащи в сборния етноним одриси са били тук в Горностремската долина.

 Уникално златно съкровище от 450 предмета е намерено на 2,5 км от с. Дъбене. Тази находка се причислява към културата на Троя от раннобронзовата епоха. В римско време през котловината минавал главният път от Тракия за Дунав, който загубил значението си след създаването на българската държава и изместването на арената на историческите събития към Източния Балкан. Запазили са се оброчища и останки от средновековни манастири и църкви, възниквали вероятно върху развалините на стари езически светилища.

 В края на ХІV век Карловската долина била покорена от турските завоеватели и станала притежание на Каарлъзаде лала Али бей, предводител на първите турски пришълци. За заслугите си той получил от султан Баязид ІІ земите около селището Сушица и построил джамия, на която завещал всичките си имоти. Старото селище било обявено за касаба (град – административен и стопански център) и получила името на притежателя си – Карлъ ова (земя на Карлъ). С акта на завещанието на турския сановник започва новата история на града и селищата около него. В красивата Карловска долина творят майстори на дърворезбата, бъчварството, коларството, железарството, керамиката, медникарството, ножарството, гравьорството, изработка на хладно и огнестрелно оръжие, иконопис, изработка на гайди и кавали, плетиво, тъкачество, калоферска дантела, бродерия, изработка на кукерски маски, изработка на кожени аксесоари, изработка на лули, художествено леене и др.

Сградата на Бухаловият хан в Карлово е строена в средата на ХІХ в. и е дарение на града от една от основателките на женското движение у нас, Пенка Попова. Това е една от най-интересните и красиви постройки във възрожденската част на Карлово. Разположена срещу храма “Света Богородица”, тя, заедно с църквата и гимназията, оформят малък и красив площад, за който историците и архитектите са единодушни, че това е духовният център на Карлово. В хана, който някога е бил собственост на Кирко Бухалов, се е събирал революционният комитет, основан от Васил Левски, тук заседавала ученолюбивата дружинка на Карлово, тук е основано първото въздържателно дружество.

 Бухаловият хан е една от емблематичните възрожденски къщи в красивия комплекс “Старинно Карлово”, който съвсем наскоро е реставриран и отворил врати под името “Център за занаяти и културни традиции”. Тук ще ви посрещнат аниматори, които ще ви разкажат за Карлово, за историята на този велик български град, както и за познати и непознати карловци допринесли за запазване на нашата история и култура. Бухаловият хан е духовно място, където всеки може да почувства българските си корени, да се слее с духа на предците и продължи пътя си пречистен, уверен, влюбен в България, чрез Карлово.

 Всяка стая в хана има свое послание към посетителя. Чрез възрожденските предмети от бита – чакрък, дарак, стан, мангал, тъкани черги и носии той се пренася в свят на труд и духовна хармония. Във възстановената библиотека, която е била първата за града е ситуиран салон за гости, където ви очакват книги от миналото и настоящето. И докато се потапяте в атмосферата на миналото време може да се насладите на ароматно кафе приготвено на пясък, сладко и локум от рози и десерти, приготвени по стари карловски рецепти. Чардакът насочва погледа към лехите с билки и нашепва легенди за най-великия син на България – Апостола на свободата – Левски.

 Бухаловият хан е своеобразен център на съхранените занаяти в карловско. Посетителят може да се наслади на сръчността на днешните майстори, които с вещина и любов свещенодействат над дървото, метала, тъкачния стан и куките за плетене на калоферска дантела. Из под ръцете им струи красота, която гали погледа, но стопля и сърцето. Всяка вещ, сътворена в Бухаловия хан е не просто аксесоар, предмет, красива покупка – тя е състояние на духа, завладяваща магия, която винаги ще връща притежателя си в Карлово.