Като водещ член на семейство кръстоцветни, думата „броколи“ означава „разклонение“ или „клон“ за кръстосаните стъбла, като миниатюрни дръвчета с цветове. Цветното зеле (т.нар. Карфиол), брюкселското зеле, зелето, и къдравото зеле (т.нар. Кейл) са също от семейство кръстоцветни. Популярна храна за древните римляни, броколи е расло като диво растение по бреговете на средиземно море. Неговата употреба може да се проследи до Франция от 16 век и Англия през 17 век, като неговото отглеждане за търговски цели започва в Съединените Щати през 1920-те години.

 Броколи се е разклонило, така да се каже, на няколко от своите най-близки роднини: Броколи рааб, което няма типичната за дърветата „корона“ както самото броколи, което сме свикнали да виждаме, но пък за сметка на това то прилича на цветчета с по дълги, тънки стъбълца. Неговият братовчед, броколи рапини, има по-малко цветчета и вкус на мустарда (синап) или горчица. Брокоцветето (брокофлауър), кръстоска между броколи и цветно зеле (карфиол) е бледозелено с гъсто насложени коронки както при карфиола, но с вкус на броколи. Китайското броколи има широки, лъскави и гладки, синьо-зелени листа с дълги, хрупкави и дебели стебла, и малка корона. Ако срещнете броколини (бебе-броколи), то е запазена марка име за хибрид между броколи и китайско къдраво зеле с дълго, сочно стебло с малки цветчета.

 Когато се консумира сурово, броколи съдържа няколко хранителни елемента. Важно е да се отбележи, че е най-добре то да се консумира сурово, тъй като готвенето и другите топлинни процеси разрушават някои от неговите антиоксиданти. Броколи има два пъти повече витамин С от това на един портокал, почти толкова калций, колкото пълномаслено мляко (но с по-добра степен на абсорбиране), и има противоракови и противовирусни качества от съдържанието си на селен. Храненето с броколи и кълнове от броколи може да увеличи способността на вашето тяло да се прочисти след излагането му на канцерогенни вещества и оксиданти от храната или въздуха, благодарение на фито-химичното съединение сулфорафан, според едно скорошно проучване.

 Броколи е широко изучавано заради очевидната му способност да се бори и дори предотвратява много различни видове рак и други болести на тялото. При това, наличието на изотиоцианати (други фито-химикали, изключително ценни, защото активират чернодробни ензими, които от своя страна елиминират раковите клетки от организма) в сурово броколи обаче, са приблизително три пъти по-голяма от  тези, които са били при топлинно-преработени броколи. Едно проучване направено върху група от 10 пушачи и 10 непушачи приемащи броколи, посочило огромното значение от консумирането на кръстоцветни зеленчуци за предпазването на клетките от нарушения в ДНК. В „Трактат за градинарството от гражданин на Вирджиния“, написан през 1775 година, Джон Рандолф описал броколито по следния начин: „Стеблата се консумират като аспержи, а коронките – като карфиол“.

 Броколито е не само вкусно. Доказано е многократно, че то съдържа удивителни съединения, които лекуват тялото и предотвратяват повреждането на клетките. Макар тестове да показват, че приема на броколи в суров вид е начина да приемем най-много хранителни ползи от него, „крехко-хрупкаво“ сготвено до ярко-зелен цвят броколи все още запазва много от своите качества и е полезно за нас. Затова броколито обикаля света през последните 2000 години.

Източник: www.zdravei.bg