Якоб Грим е роден на 4.01.1785 г., а брат му Вилхелм - на 24. 02.1786 г., и двамата в Ханау, Германия. Разликата във възрастта им е само една година, затова те израстват почти като близнаци и са силно привързани един към друг. Завършват право, но съвсем кратко време работят в адвокатски кантори, защото се отдават на изследователска и литературна дейност. Започват да се занимават сериозно със събирането на немски народни приказки около 1806 г. През 1812 г., около Коледа, излиза първият том на “Kinder- und Hausmarchen” - “Приказки за децата и дома”. Три години по-късно се появява и вторият том. През следващите няколко години са публикувани новите, допълнени и значително преработени издания на книгата.

 Устни разкази и писмени документи, стари книги и хроники - това са изворите, от които братя Грим черпят живата вода на народното разказваческо изкуство. Помагат им много приятели и съмишленици - от всички краища на страната пристигат вълшебни истории за безстрашни юнаци, красиви принцеси и добри джуджета, забавни случки с разбойници и животни, поучителни разкази за мързеливци и глупаци. Една голяма част от приказките във втория том на “Kinder- und Hausmarchen” братята научават от своята най-добра разказвачка и помощница - Доротея Фиман, съпруга на земеделец от гр. Хесен. Родена във Франция, в стар хугенотски род, още като малко момиченце Доротея се запознава с приказките на Шарл Перо, известния френски писател от времето на крал Луи ХIV. По-късно госпожа Фиман предава на братя Грим тези чудни истории, обогатени и украсени от природната й дарба на сладкодумен разказвач. В предговора на втория том от “Приказки за децата и дома” двамата пишат: “Този, който си мисли, че народният разказвач лесно може да “фалшифицира” устното предание и да прояви небрежност към съхраняването на традицията, а оттук - че е невъзможно трайното съществуване на първоначалния образец, трябва да чуе как тя (Доротея Фиман) винаги разказва приказките по един и същ начин и лично да се убеди в нейния ревностен стремеж към достоверност. Нито веднъж тя не промени каквото и да е било при повторния разказ и поправяше всеки пропуск веднага, щом го забележи.” В знак на благодарност и уважение към всички, които съхраняват и продължават традицията на устното народно творчество, братя Грим поставят портрета на Доротея Фиман на първата страница на своите “Приказки за децата и дома”.

  Братя Грим развиват теорията за произхода на приказката от мита. Подкрепя я най-значителния труд на Якоб Грим - “Немска митология”. Така те поставят началото на сериозната научно-изследователска дейност в областта на народното разказваческо творчество. Като учени-изследователи те възприемат народната приказка не просто като забавна случка, като източник на идеи, мотиви и сюжети. За тях тя е обект, който трябва да бъде запазен за науката, да се проучи сериозно и задълбочено. Водени от този принцип, братя Грим се стараят да представят на своите читатели естественото, неподправено обаяние на народната приказка. Макар че Вилхелм обработва историите, за да им придаде по-силно поетично звучене, те запазват живия език и непосредственост. Отначало изследването на приказката като жанр е тясно свързано с литературознанието и историята, но по-късно се оформя като самостоятелна научна дисциплина. За образец на съвременните издания на приказките на братя Грим служи почти без изключение книгата от 1875 г. И до днес братята Якоб и Вилхелм Грим са едни от най-популярните и обичани разказвачи на приказки не само в Германия, но и по целия свят. Близо 200 г. тяхната книга се преиздава безброй пъти в Германия, а популярността й в света нараства все повече.