Боженци се намира на 16 км източно от град Габрово. Сгушено в малка котловина в северните склонове на Стара планина, то е скътало вековната традиция на едно самобитно нaродно творчество и на богата жилищна архитектура. Живописно застроено сред гъста растителност, селото е запазило архитектурата и романтиката на миналите столетия. Надморската височина на Боженци е около 400м. Почвата и климатът на този район определят дървесното разнообразие - бук, дъб, цер, явор, габър, бряст.

 Местоположението на Боженци в дебрите на Стара планина, отдалечеността му от централни пътища, изобилната вода и богата растителност са допринесли то да бъде удобно място за заселване. Засега няма археологически, исторически или писмени данни за това кога е основано селището. Съществува само устно предание. Една неразкопана могила в местността "Манастира", на 500-600м южно от сегашното село, в която са намерени римски монети и остатъци от тухли подсказва, че близката околност е била обитавана още в римско време. Смята се също, че пътят, който е свързвал селището с равнината, и който се намира на 300 м в югоизточна посока, е също римски път. Според легенда за заселването и произхода на името на селото, то е основано, когато столицата на втората българска държава е под османско владичество през 1393 г. За да спаси вярата и честта си от поробителите, голяма част от нейното население потърсва убежище в Стара планина. Една от тези, напуснали града е била болярката Божана – вдовица с девет сина избягала след превземането на Велико Търново от турците през 1393 г. Тя се преселила със семейството си и стадo овце в местността "Вършината", която се намира на изток от сегашното село. Пускала Божана стадото си на паша в близката околност, а то се връщало вечер нахранено и напоено. Рeшила тя да го проследи, за да види къде има толкова добра земя. Дирите я отвели до карстов извор с изобилна чиста вода. И тук в тази плодородна местност, заселена с гъсти гори до „Извора”, тя построила първата къща, която дава начало на селото.

 Икономическият разцвет на Боженци през XIX в. и растежът на материалното благосъстояние стимулират повишаването на обществените и културни изискавания на населението. В края на XVIII и началото на XIX в. в Габрово се изпитва силното влияние на елинизма. Но жителите на селището съхраняват своя бит и жива българска народна реч, допълнена с руски езикови елементи, резултат от тесните търговски връзки с Русия. През 1839-1840 г. в Боженци е построена християнска църква. Тя е свързана с едно интересно предание за дядо Иван Топалата - кмет, учител и свещеник на селото. Но най-известен той е бил като народен лечител. Веднъж той бил извикан от пашата на гр. Видин, който го помолил да излекува крака на една от кадъните му, но без да я докосва. Лечителят се съгласил. Взел един кон и го хранил три дни с ечемик, без да му дава да пие вода. На четвъртия ден той казал дакачат жената на коня и да й завържат здраво краката под корема му. От водата коремът на животното бързо започнал да се подува и да обтяга краката на кадъната, докато изкълчения крак се наместил. Тя сама скочила от коня, когато я развързали. За услугата дядо Иван получил от пашата доживотна пенсия, бил осовбоден от всякакви данъци и получил разрешение за построяването на християнска църква в Боженци. Ферманът, с който се разрешава този строеж е издаден през месец ноември 1838 г. и е подписан от турския султан Махмуд II. Оригиналният документ се пази в Търновската митрополия. Църкватата е строена от майстор Лазар Стоянов от с. Трапесковци с 26 работници. През 1800 г. в Боженци килия е държал даскал Драган Йоан. През 1839-1840 г. при строежа на новата църква е построено и килийно училище в нейния двор.

 През 1870-1872 г. уста Генчо Кънев построил Априловската гиманзия в Габрово, катедралата и мъжката гимназия във Варна, издига в Боженци ново, модерно светско училище - едно от първите в Габровския край. Училището е разполагало със собствени средства и добре подготвени учители. През 1926 г. е построено още едно училище, за да могат да бъдат приети и обучавани всички деца от Боженци и околните села и махали. Село Боженци има своя принос в национално-освободителните борби на българскя и народ срещу османската власт. В четата на Христо Ботев участва Христо Иванов Стоянов, загинал в сраженията в Тетевенския балкан по време на Априлското въстание през 1876 г. На 10 май 1876 г. воеводата Христо Патрев от село Шипка издига на стария мост в центъра на селото знаме с надпис „Свобода или смърт” и повежда чета от десетина души към Балкана. Освобождението на България от османско робство през 1878 г. дава отражение върху живота на с. Боженци. При първото преброяване извършено през 1880 г., в селището е регистрирано население от 483 души. В края на миналия век започва процеса на индустриализиране на Габрово и оформянето на града и района като индустриален център. Поради това търговията в Боженци започва да запада. Масовото навлизане на по-евтините фабрични стоки дават отражение и върху занаятчийството. Това са предпоставките довели до изселването на много боженски фамилии в по-големите градове, където има по-добри алтерантиви за бъдещето. Този процес е най-ясно изразен около 1930 г., когато е регистрирано най-голямото обезлюдяване на селището. Така постепенно с годините, живота в селото запада.

 Архитектурата на Боженци е една от най-запазените у нас, съхранила ценни паметници на традиционното строително изкуство от края на XVIII в. до началото XX в. Селото е построено по склоновете на подковообразна седловина, отворена на северозапад. Склоновете се спускат към най-ниската част на селището, където на пътя водещ към Габрово е оформен неговия централен площад. Селото има 10 махали, някои от които носят имената на големи боженски родове. Като най-стара се сочи махала „Зареда”. Уличната мрежа, която е осъществявала връзката между отделните части на селото е неправилна. От центъра започват няколко по-широки улици, радиално излизащи от площада. Отделните махали и парцели са свързани с тесни улички. Всички улици в Боженци са застлани с гладък калдъръм от цепен камък като някои от по-широките имат от двете страни тесен тротоар, също с каменна настилка. Основен елемент в градоустройственото оформяне е дворният коплекс с жилищна сграда и стопански постройки. Образът на двора с определя от планинската среда и стръмния терен, а също и от основния поминък на населението.

 Централно място в двора заема жилищната постройка. Най-разпространено е изграждането на къщата на уличната линия, особено когато има и дюкян, а по-рядко - във вътрешността на двора. Уличната фасада е само с прозоречни отвори. На нея са разположени врата и витрина на дюкяна, когато има такъв. Ниските каменни огради (дувари) са високи около 70 -80 см и са покрити с тънки каменни плочи (дуварът на къща-музей Д. Попов). Към края на XIX в. и началото на XX в. започват да се правят и огради от вертикално поставени дъски (таборки). По същото време има и комбинирани сгради - отдолу каменна зидария, нагоре - таборки. Влизането в двора се е осъществявало през една или две врати (порти). Стопанските постройки в боженският двор са малко на брой. В покритото пространство пред къщата се е разполагал плевника - винаги повдигнат над земята върху невисоки каменни основи. Най-често до него се е правела кошара за овце - с квадратни или правоъгълни очертания, една врата и малки прозоречни отвори. В някои от дворовете има изградена и пещ за печене на хляб, иззидана от напечени тухли. Тя е покрита с двустранен покрив от каменни плочи (тикли). Тези пещи се появяват в Боженци в края на XIX и началото на XX в. Харман е имало само в някои от по-просторните дворове. Характерна особеност на боженската къща са големите силно издадените пред стените на жилищата стрехи и еркеритака също и чивиите за втория тип къщи. При построяването на боженските жилища са спазвани правила, за да бъде то берекетлия. Нова къща започва дас е строи през пролетта като се завърши през есента. Довършването много рядко е траяло повече от година.

Боженци днес

 Днес селото има 100 къщи, по-голямата част от от които са на възраст 100 и 200 години. Улици, калдъръми, дувари обрасли със здравец, герани - всичко изглежда така, както е било през втората половина на XIX в. Боженци предлага възможности за почивка в запазена атмосфера на отминалите времена. Базите за отдих са реставрирани къщи от XVIII в. и XIX в., запазили уюта и очарованието си, но адаптирани към изискванията на съвременния човек.

Къща-музей „Баба Райна”от края на XVIII в. - последен собственик е била Райна Дрянкова, дъщеря на Калчо Дренков (търговец и първият окръжен управител на Габрово след Освобождението, участник в Учредителното събрание във Велико Търново) и сестра на д-р Иван Дрянков (първият съпруг на Лора Каравелова).

Къща-музей „Дончо Попа” - строена през 1824 г., запазена в оригиналния си вид. Била е собственост на богатия търговец на вълна Дончо Попов,който в началото на XX в. строи текстил на фабрика в Габрово. Къщата е на три етажа, с голям търговски дюкян.

Менгема - работилница за пречистване на восък - сградата е строена в началото на XIX в. Самият механизъм за работа е оригинален, единствен в района.

Ножарска работилница - помещението е от началото на XIX в. Предлагат се около 100 модела ножове,голяма част от които по образец на оригинални габровски ножове - сойки.

Изложбена зала - разположена е в сграда на училище, строена през 1872 г. Тук целогодишно се организират изложби и изложби–базари на картини.

Църква „Св. Пророк Илия” - тя е построена през 1839-1840 г. Издигната е в най-високата част на селото. Таваните са сводести, наподобявайки конструктивните форми на барока и готиката. Камбанарията е висока 17 м. Резбата е неповторима и оригинална. Иконите са дело на иконописци от Тревненската иконописна школа като най-старите от тях са около 1842 г.

Източник: www.bhouses.com