+ Предложи публикация
15.12.2018

Босоногите деца

 Привечер е. Бaвно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града. Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босоногите. Три, четири, шест. Впрегнати в мънички колички, натоварени с дърва и съчки, те опъваха мускулите на своите млади тела. Фуражка с отпрани козирка, черни кръпки на сивите панталони, а жилите им изпънати като корабни въжета. Пот струят челата. А градът е тъй далече. Малки роби, впрегнати в ярема на своята беднота, деца, в чиито очи гори тихата скръб на старци. Далече е градът! Далече. Край вас ще отминат още много доволници, край вас ще профучат автомобилите на тези, които нивга в живота си не са пили горчивата чаша на мизерията – те, зарад които е вашата мъка.

 Какво знаят те? В ресторантите на Чамкория свирят оркестрите, във вилите е тъй уютно и безгрижно. Черната сянка на глада не протяга там ръце. Не сплита лепкавите мрежи Грижата. Какво знаят те?
– Мамо, защо са се впрегнали тези деца? – пита невръстният доволник от автомобила.
– Носят дърва за зимата.
– А не им ли тежи?
– Не, маминото, те са свикнали.
 Босоногите спират с тежка въздишка, стрелват искрящ с омраза поглед и пак повличат количките си. Трият с ръка изпотени чела, изпъват жилите на почернелите си вратове и пристъпят. Облаци прах ги заливат, прах, сив и задушен като живота. А върху втората количка отгоре на дървата седи малка помагачка – синеоко сестриче. Кръв, тъмночервена ивица кръв, е засъхнала по крачето му. Но то поглежда небето, поглежда полето и се усмихва. Кому се усмихваш, малка златокоса робиньо? На мъката?...

 На своята белоснежна детска душа се усмихваш ти. Твоята младост гледа с меки, кадифени очи. Но утре? Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка. И повлякла количката, изпотена, изпрашена, видяла тук черна мъка, там празнота и вечно охолство, ти не се усмихваш вече. По детското чело ще легнат сенки, влажните очи ще заискрят омраза и редом със своите одрипани братя ти ще свиеш своите малки, черни, изподраскани юмручета:
– Два свята, единият е излишен!

Христо Смирненски

Източник: www.webstage.bg

Оценка 4.92 от 25 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Последно търсени:
Народни танци за деца в Люлин
Индивидуални уроци по Счетоводство
Курсове по Турски език
Частни уроци по Биология Стара Загора
Уроци по Испански за начинаещи
Индивидуални уроци по Арабски език
Немски за деца София
Уроци по Плуване за възрастни
Уроци по Пиано Бургас
Немски език упражнения
Школи по Английски език Пазарджик
Курс Италиански Варна
Уроци по Народни танци София
Училище за Фризьори
Кик Бокс Овча Купел
География на света
Тест по Английски език
Искам да уча Английски
Треньорска школа по Футбол
Частни уроци по Математика Стара Загора
Домашно по Математика за 6 клас
Уроци по Английски в Пловдив
Езикови курсове Велико Търново
Езикови курсове Пловдив
Летни курсове по Испански език
Частна детска ясла София Лозенец
Школа за Индийски танци
Курс по Гръцки език Пловдив
Предлагам уроци по Тенис на корт
Уроци по Латино танци Варна
Курсове по Руски Варна
Частни уроци по Математика Стара Загора
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ