Силистра е един от най-старите български градове. Той е играл важна роля за културно-националното ни възраждане, а в историята на българското образование е заемал винаги първенствуващо място.

 В далечното минало Силистра е била седалище на архиепископ, а през турско робство се е славил с образцово уредените си училища и с добрите си учители. Няма документи от които да се види какви български училища е имало преди Възраждането. Но от спомените на владиката в Силистра Партений Павлович можем да допуснем, че в тази епоха в града е имало училище.

 В края на 18 и в началото на 19 век Силистренската крепост е била обект на кържалийски нападения във войната между Турция и Русия. След превземането на крепостта от руските войски в 1828 година, българи от Влашко и Бесарабия се настаняват в опразнените от турците къщи. Броят на новодошлите е бил толкова голям, че станало нужда да се построят къщи извън крепостта. По заповед на командващия руските войски полето в източната част на града било размерено и на него построени къщи. Това място гражданите нарекли „Волната” /строено по воля, свободно/. Създала се е махала от около 300 къщи. Тази част от града не зависела от градската община. Тя се управлявала самостоятелно със свои първенци-старейшини. С малки изключения населението на Волната е било само българи.

 Тук, между този чисто български елемент, се породила идеята да се отвори българско народно училище. Волномахленци въвели помежду си сбирни. Те не искали повече да изпращат децата си в гръцкото училище, което е било в града. Голяма част от сбирните отделили за поддържане на училището, което те наскоро открили. През 1851 година /а според, Илия Р. Блъсков – 1848 година/ за учител бил условен някой си даскал Тодор, руски възпитаник от с. Тестеджи. Той бил с дървен крак и волненци го наричали „куцият даскал”. За училище служела една стая, отстъпена от родолюбивия българин Панайот Диамандиев. Учениците били изключително от Волната и няколко от близките села и от града. Те били към 50 души.

 По време на Кримската война по заповед на турците Волната била изпразнена и изгорена /1854 година/. След изгарянето на Волната голяма част от българите се заселили в града, а други в близките села.

 В 1856 г. било открито първото българско училище в Силистра. То се е помещавало в една от килиите в църковния двор. Учениците достигнали до 100 души, а тъй като не е имало никакви чинове и пейки, те сядали направо на земята. При хубаво време обучението ставало на двора. Първият български учител в гр. Силистра е бил Христо Тодоров Шипеков от гр. Котел. Това положение не можело да трае повече така и след упорити борби гърците били принудени да отстъпят част от училището за българските ученици. Обучението се е водило в една и съща стая. На първите чинове сядали българските ученици, а на задните – гръцките. Това е било така докато учителят и на българите, и на гърците е бил един и същ.

 Заслуга за отделянето на българското от гръцко училище е имал учителят Таки Киров от гр. Русе, учителствувал в Силистра през 1858-1860 година.

 Разцвет българското училище в Силистра получава при учителствуването на Тодор Пеев от гр. Етрополе. Пеев владеел много добре френски. Той реорганизирал училището по европейски образец и въвел и трети клас. При него броя на учениците нараснал на 250. Гръцкото училище било затворено. Лично Пеев открил училища и в много села. Всеки празничен ден събирал учителите от селата и устройвал с тях конференции. Неговото родолюбиво чувство е било толкова силно развито, че под неговото влияние българското население изгонило гръцкия владика Дионисий. Наклеветен от български чорбаджии, че поддържал връзка с комитите Тодор Пеев избягал от града.

 Учителката Евлампия Стоева Векилева от гр. Копривщица през 1869-1870 година полага основите на първото девическо училище в Силистра. Тя решително се бори с предразсъдъците и побеждава. През 1870-1872 година учител в Силистра е бил Сава Илиев Доброплодни. Неговото учителстване е свързано със саздаването на първото театрално дружество, което представило пиесата „Геновева”.

 До 1860 година учениците са писали на пясък. Едва след тази година започва да се пише на черна дъска с тебешир. Писането с мастило започвало на третата година. И през годините на румънско-чокойската олигархия българските училища в Силистра воюваха за запазване на националната култура и български език.

 Отличен кадър бе създаден в силистренските народни училища. Днес завършилите тези училища народни синове са строители на социализма в различни краища на Родината. Днешните училища на Силистра следват достойно културните традиции на първото открито преди 100 години българско училище в нашия град.

/ Из материали в нашия музей /
В. „Силистренска трибуна” 25 май 1956 г.