На 22 септември 1908 г. в черквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. На следващия ден Австро-Унгария обявява анексирането на Босна и Херцеговина. Тъй като клаузите на Берлинския договор (1878 г.) са нарушени, възниква остра Балканска криза (1908–1909 г.).
Повечето от Великите сили отказват да признаят независимостта на България, влошават се и българо-турските отношения. Турция настоява България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, за да признае българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните и задължения, останали още от войната (1877–1878 г.), срещу което Турция се отказва от всякакви претенции към България. От своя страна България трябва да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България.
Цар Фердинанд, Христо Славейков, Андрей Ляпчев, Иван Салабашев, Александър Малинов, Михаил Такев, генерал Петър Марков и други, Триумфалната арка на хълма Царевец в Търново по случай провъзгласяване на Независимостта на България, 22 септември 1908 г. | |
Цар Фердинанд с правителството на Александър Малинов след обявяването на Независимостта, от ляво на дясно: Михаил Такев - министър на вътрешните работи, Иван Салабашев - министър на финансите, Александър Малинов, генерал Стефан Паприков - министър на външните работи, Цар Фердинанд (в македонска носия), Никола Мушанов - министър на Народното Просвещение, Данаил Николаев - военен министър, Андрей Ляпчев - министър на търговията и земеделието, д-р Тодор Кръстев - министър на правосъдието, Чамкория, двореца Ситняково 1908 г. | |
Триумфалната арка на площада пред Офицерския клуб в Пловдив, издигната за посрещането на техни величества Цар Фердинанд и Царица Елеонора след обявяването на Независимостта на Царство България, 27 септември 1908 г. | |
Портрет на министър-председателя Александър Малинов от времето на правителството, обявило Независимостта на Царство България, 1908 г. | |
Н. В. Цар Фердинанд облечен в македонска носия от Дебърско (фотография от периода на обявяването на Независимостта на Царство България), Рила над Царска Бистрица, септември 1908 г. | |
Правителството на Александър Малинов, обявило Независимостта на България на 22 септември 1908 г. От ляво на дясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, д-р Тодор Кръстев, генерал Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев | |
Велико Търново, Цар Фердинанд и правителството на Александър Малинов след обявяването на Независимостта на Царство България, хълма Царевец, 22 септември 1908 г. | |
Посрещането на техни величества Цар Фердинанд и Царица Елеонора в двора на църквата “Св. Четирдесет мъченици” в Търново за честването на една година от обявяването на независимост на Царство България. Зад Царя е генерал Янко Драганов, 22 септември 1909 г. | |
В манастира “Св. Преображение” - Велико Търново, 22 септември 1909 г., Цар Фердинанд, правителството на Александър Малинов и генералитета след тържествен обяд по повод една година от обявяването на Независимостта на Царство България. От дясно на ляво, първи ред: Цар Фердинанд, Царица Елеонора, Принц Кирил, Княз Борис, ген. Стефан Паприков; от ляво на дясно, втори ред: Михаил Такев, Александър Малинов, Андрей Ляпчев, Никола Мушанов; трети ред от ляво - Димитър Станчов. | |
Посрещането на Н.В. Цар Фердинанд I в София при завръщането му от Търново след обявяването на Независимостта на България, 30 септември 1908 г. |
*Снимките са оразмерени спрямо уеб стандартите.
Източник: www.lostbulgaria.com