Всяка година матурите в училище се превръщат в сериозно изпитание за нашите деца. Често на тях им се налага да се преборят със задачи, с които и възрастни хора биха се затруднили да се справят. Особено интерес будят матурите по български език и литература – те са един своеобразен лакмус, не само за нивото на владеене на родния език, но и за способността на учениците да пресъздадат чужд текст, който често е изпълнен с много архаични думи, фразеологизми и изрази.

 Отдавна в училищния и кандидат-студентски фолклор своето достойно място са заели т. н. бисери, които не могат да не ни накарат непринудено да се разсмеем. Тази година във втори модул на матурата по български език и литература в седми клас учениците трябваше да напишат преразказ на разказа (с извинение за тавтологията) по действителен случай "Родителска среща" на Михаил Вешим. И макар разказът да се отнася до случка от близкото ни минало, нямаше как да не се случат някои интересни "ученически интерпретации", така добре познати на всеки един учител, който е проверявал писмените работи от матурите. Помолихме да ни направят кратка извадка на най-усмихващите ученически грешки в преразказа на "Родителска среща" в едно от големите български училища. И макар тази година усреднената оценка на матурата по български език и литература да достигна почти до "много добър", не се мина и без неточностите в ученическите писмени работи. Дали можем да открием някой истински бисер, или само да се усмихнем на детското незнание, преценете сами. Сигурни сме, че всеки един учител ще почувства нещо много познато, четейки долните редове:

 Според някои ученици, стругарският техникум, в който е учил главният герой, е: строителен техникум (приличат си думичките все пак), структурски техникум, стругарски университет, електрониум (музикален инструмент) и дори унгарски техникум. В някои преразкази "камарата двойки", които е имал главният герой, се оказват "макара двойки". Дали някой не е чул добре или просто образно си представя, че двойките могат да се навиват на макари, можем само да гадаем.

 Учудваща е грешката, която превръща "кабинетът на директора" в "директорски офис". Все пак в днешните училища директорите на нашите деца продължават да имат кабинети, а не офиси. Разбира се, гостилницата от разказа се трансформира в много повече неща от кабинета на директора. Тя е описана като ресторант, кафене, механа и дори барче. Ясно е, че днешните деца добре познават питейните заведения и заведенията за хранене, така че надали има някой, който би останал изненадан от богатството на речника, което е призвано да замести архаичната думичка "гостилница". Притеснително е обаче, че според децата подходящо място за посещение за един ученик, след една крайно неприятна среща при директора,  биха могли да бъдат механата и барът. Интересно е също така, че мнимият баща не води, а "носи" сина си в близката гостилница. Там обаче това, с което се черпят героите от разказа, не са кебапчета и лимонада, а "кебабче и сок" и дори "фанта и баница". Очевидно тук думата са си казали личните вкусове и предпочитания на интерпретаторите. Децата старателно продължават своя преразказ и до момента на повествованието, в който двамата герои случайно се срещат в трамвая. Много от учениците не са успели да запомнят къде точно е станала срещата и затова трамваят се трансформира в тролей, автобус и дори в метро. След което "занемареният апартамент" на мнимия баща се превръща в "омърлушен апартамент", а "продъненият диван" - в "проскубан". За да се постигне по-голямо внушение на картината на занемарения апартамент, се добавят и оплакванията на главния герой от продънения диван: "Имаше една гадна прожина, която го ръбеше по дупето". И макар че можем да погледнем снизходително на това, че ежедневната и жаргонна реч се промъква в преразказа от матурата, то трудно можем да си обясним как карикатурите, които главният герой рисува вече като възрастен човек, успяват да се превърнат в "арматури".

 Вярваме обаче, че въпреки всички свои неточности нашите деца ще продължат да се учат и да овладяват все по-добре и по-добре родната българска реч.