Руският писател Михаил Шолохов е носител на Нобелова награда за литература през 1965 г. На български са превеждани книгите му „Съдбата на човека“, „Донски разкази“, „Тихият Дон“, „Те се сражаваха за родината“. През 30-те години пише няколко писма до Сталин, в които го моли да изпрати помощ за страдащите в колхозите и совхозите в бившия СССР.

 Роден е на 24 май 1905 г. в селището Вьошенская, Ростовска област, Русия. Учи първоначално в църковното училище, след това в гимназия, но събитията през 1917 г. му попречват да продължи образованието си. В края на 1922 г. заминава за Москва с намерение да учи, но поради липса на средства е принуден да упражнява тежък труд. В Москва контактува с поети и писатели от групата „Млада гвардия“, което оказва влияние върху неговите интереси. През 1923 г. публикува първата си творба — фейлетонът „Изпитание“, а на следващата година и първия си разказ.

 През 1925 г. се среща с големия писател и критик Александър Серафимович, който го поощрява в литературните му опити, което Шолохов цени през целия си живот, приемайки Серафимофич за свой пръв учител. Междувременно Шолохов публикува във вестниците и списанията други разкази, които през 1926година издава в два сборника.

 В края на 1926 г. започва да пише романа „Тихият Дон“, първият том от който излиза през 1928 г., а вторият — през 1929 г. Възторжени отзиви за романа правят както Серафимович, така и Максим Горки. Работата над третия том временно прекъсва, тъй като Шолохов започва да пише новия си роман „Разораната целина“. Излизането на първия том на новия роман става през 1932 г. и е литературното събитие на годината. През 30-те години Шолохов продължава работа над „Разораната целина“ и издава трети и четвърти том на „Тихият Дон“. Освен това публикува статии за литературата и културата.

 По време на Втората световна война Шолохов е военен кореспондент на вестниците „Правда“ и „Красная звезда“, публикувайки също така разкази и очерци посветени на Отечествената война. По време на войната писателят започва да публикува и глави от новия си роман „Те се сражаваха за Родината“, а преработеният му вариант е издаден през 1969 г.

През първите години след войната Шолохов се отдава на обществена дейност. През 50-те той продължава да работи над продължението на романа си „Те се сражаваха за Родината“, публикува известния си разказ „Съдбата на човека“, а през 1960 г. излиза втори том на „Разораната целина“.

Голямо събитие за съветската литература е световното признание на „Тихия Дон“ и през 1965 г. Михаил Шолохов става лауреат на Нобелова награда за този роман. През целия си живот Шолохов живее в родното си място, където на 21 февруари 1984 г. и умира.

„С хилядолетия се трупат и вечно живеят в словото несметни съкровища на човешката мисъл и опит.“
„Романът предразполага към най-искрено изследване на невероятния свят около нас, вместо да поставя малкото его на всеки като център на вселената.“
„Според мен истинските пионери са онези артисти, които поставят на преден план новото в своето творчество и определят характеристиките на живота в своята епоха.“
„Аз съм от онези писатели, които смятат за най-висока чест пълната свобода, която са получили да използват писалката си, за да служат на работническата класа.“
„Огромна част от населението на света се вдъхновява от едни и същи мечти и желания и има едни и същи интереси, които свързват хората много повече, отколкото ги разделят.“
„Пакостливите истини са добри само ако ги изрича близък.“
„Понякога животът си играеше с него, понякога се увисваше на врата му като камък на врата на удавник.“
„Отстрани погледнато, не беше голяма красавица. Но аз не я гледах отстрани, а право в очите.”

Източник: www.magnifisonz.com