В древни времена цар Искандер Двуроги завладял целия свят. Но не щеш ли при един от неговите военни походи тежки рани изпили силата му и той почувствал приближаването на смъртта. Призовал тогава Искандер най-изкусните лечители и знахари и им казал:
- Удари смъртният ми час. Но аз не искам да умра. Искам да живея и да царувам вечно над завладените от мен страни. Намерете ми лекарства, които да удължат живота ми за векове!
Дълго мислили най-мъдрите и най-знаещите лечители и накрая посъветвали цар Искандер да пие от живата вода на един извор, който бликал в най-далечния край на света. Мълвата гласяла, че този, който пие вода от чудния извор, ще живее вечно.
Послушал съвета Искандер. Заповядал да му донесат носилката и най-бързите воини понесли владетеля към заветния извор. А вълшебният източник на вода бил в сенчеста и прохладна горичка. Пазели дърветата със своите корони извора от парещите лъчи на слънцето. А гъсти и бодливи храсталаци го закривали от знойните ветрове. Оставили воините царя край водата и се отдалечили. Събудил се Искандер. Загребал със златната си чаша вода от извора. Но не успял да поднесе чашата към устните си, когато пред него изведнъж се появил слаб, прегърбен старец.
- Сине мой - тихо промълвил старецът, - ако пиеш вода от този извор, ще станеш безсмъртен.
- Но аз точно това искам! – възкликнал Искандер.
- Не бързай, сине мой – спрял го старецът, - най-напред ме чуй какво ще ти разкажа... Преди три хиляди години аз завладях всички царства на земята. Всички страни лежаха в моите крака и никой не смееш дори да ме погледне. И тогава реших да стана безсмъртен. За да властвам вечно над всички народи и царства. И отпих вода от извода... Но минаха само сто години, народите въстанаха срещу мен, прогониха ме от трона. И когато сега се приближавам до хората и им казвам моето име, те плюят в лицето ми, и ме наричат грабител и убиец.... защото аз така, както ти правиш сега, вършех зли неща на целия свят.
Старецът изчезнал. А Искандер изпаднал в дълбок размисъл. Накрая напълнил малка колбичка с вода, скрил я под ризата си и заповядал на воините си да го отнесат вкъщи. Но смъртният час за Искандер дошъл точно на обратния път. Положили воините царя под сянката на три стари бряста. Извадил Искандер колбичката, но не се решил да отпие от водата на безсмъртието. Излял водата на земята. Минали векове. А трите бряста до ден днешен зеленеят в степта, дарявайки на изморените пътници подслон и прохлада.
/украинска народна приказка/
------------------------------------
Искандер – арабски и персийски вариант на името Александър. Разпространено е в съвременен Иран, където децата получават името „Искандер” в чест на Александър Македонски.
Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев