Белият щъркел е една от най-познатите и обичани от хората птици в света. Гнезди основно в Европа, в по-малка степен в Северна Африка, Близкия Изток и Централна Азия. Хората го обичат заради бялото му оперение, заради това, че всяка есен заминава за светите и за християни, и за мюсюлмани места, заради това, че идва с настъпването на пролетта, а най-вече – защото се храни с животни, които хората недолюбват – жаби, змии, скакалци, гризачи. 

 България е една от страните, над които преминава най-интензивният миграционен поток на белия щъркел към Африка и обратно. През страната и особено над района на Бургас, минават близо 80% от всички бели щъркели на планетата – около 260 000 всяка есен! През август огромни ята щъркели могат да се видят по цялото Черноморско крайбрежие. Белият щъркел е от видовете, които се реят, използвайки топли въздушни течения по време на дългия полет.

 Белият щъркел е едра птица с дължина на тялото 95–110 см. и с голям размах на крилата – 180–218 см. И въпреки големите размери е сравнително лек – с тегло от 2 до 4,5 кг. Всеки може да опише белия щъркел – птица с дълги крака, дълга шия и дълъг, прав, заострен клюн. Оперението е бяло, като само маховите пера са черни. Гръдните пера са дълги и накъдрени, като така образуват своеобразна грива, която се използва от някои индивиди при ухажването. Мъжките птици са по-едри от женските. При възрастните клюнът и краката са яркочервени, докато при младите те са кафеникаво-червени. В полет шията и краката са изпънати, което е основен белег за отличаването му в полет от подобните му чапли. Ятата на щъркела при миграция са хаотични.

 Храни се с насекоми (предимно бръмбари, скакалци, щурци), земни червеи, змии и други влечуги, земноводни (особено жаби), малки бозайници като мишки, полевки и други гризачи. По-рядко в храната му попадат птичи яйца, млади птици, риба, мекотели, ракообразни и скорпиони. Унищожавайки гризачи, скакалци и други насекоми, белият щъркел си е спечелил обичта на селските стопани, тъй като спомага за по-добрата реколта. Птиците ловуват главно през деня, като обикновено поглъщат плячката си цяла.

Белият щъркел гнезди в селища в почти цялата страна с изключение на сухите райони, гъстите горски масиви и силно пресечени терени с надморска височина над 1270 м. Храната си търси около реки, езера, ниви и ливади.

 Най-многочислен и с най-висока плътност (29–61 двойки на 100 кв.км.) е в Софийското и Самоковското поле, по долините на река Марица и прилежащите хълмисти райони с много изкуствени водоеми, по долното течение на реките Искър, Струма и Тунджа, на места край река Дунав и около Бургаските езера. Най-много заети гнезда (4841, 83%) са разположени между 0 и 400 м.н.в.
Добруджа е сред местата, където видът почти отсъства, въпреки подходящата надморска височина, вероятно поради липсата на водоеми и подходяща хранителна база.

 VII Международното преброяване на белия щъркел (2014–2015г.) показа увеличаване на популацията на вида в България, спрямо преброяването проведено десет години по-рано. Броят на гнездящите двойки е нараснал с 1007 (21%). Данните показват и значими регионални различия. С някои изключения, като област Плевен, където белият щъркел намалява, или повечето области от Северна България, където броят му е стабилен, сериозно увеличение на гнездящите двойки има в Южна България, особено в областите Пловдив, Хасково, София–област, Кърджали и Благоевград. Числеността на белия щъркел в страната, според последното му преброяване е 5825 двойки.

 Като повечето едри птици, белият щъркел образува двойки за цял живот. За разлика от лебедите и орлите, обаче, които целогодишно са неразделни, белият щъркел е с по-свободни разбирания. След като отгледат малките, мъжкият и женската се разделят и дори единият може да зимува в Кения, а другият – в Судан. Там те не се размножават и нямат причина да са заедно. Напролет ги събира отново гнездото. Първи се връща мъжкият, а след няколко дни – и женската.

 Гнездото му е голямо и ежегодно се ремонтира – не само напролет, но и през целия размножителен сезон. Изгражда се от клони, като дългите и здрави служат за основа, а по-малките се вплитат между тях. В гнездото птиците поставят суха трева, по-рядко парцали или хартия. Няколко вида птици използват щъркеловото гнездо като място за изграждане на своите по-малки гнезда. Такива са домашното, испанското и полското врабче, понякога – и гугутката. Женската снася най-често 2–4 яйца. Двойката има едно поколение годишно през периода април–юни. Мътенето започва веднага след излюпването на първото яйце, поради което малките не израстват едновременно.

 Опазването и възстановяването на влажните зони у нас е от изключително значение за опазването на белия щъркел и увеличаването на числеността на популацията му. Наличието на достатъчно и в добро състояние места за хранене на вида е гаранция за присъствието му и доброто състояние на популацията. Запазването на реките, езерата, блатата и особено на влажните ливади и мочурливи места осигурява хранителна база и е гаранция за оцеляването на белия щъркел.

Източник: www.bspb.org