Безплатното онлайн-образование не привлича младите хора от бедните слоеве на обществото, доказаха американски учени. През последните почти сто години развитието на технологиите даваше надежди, че новите разработки ще могат да премахнат информационния разрив между повече и по-малко привилегированите слоеве на обществото. През 30-те години ставаше дума за радиото, през 60-те – за телевизията, а през 10-те години на нашия век – за интернет-ресурсите и техните възможности. Но въпросът за това, действително ли могат новите технологии да отстранят подобно неравенство и да направят нивото на образованието на обществото по-равномерно, и до ден днешен си остава открит.

 Една от целите на безплатните онлайн-курсове на Massive Open Online Courses (МООС) е ликвидиране на различията в нивото на образованието на хората от различните слоеве на обществото. Учените Джон Хансен и Джъстин Рич са провели редица изследвания, доказващи, че на практика подобни курсове не могат да се справят с тази задача. Тяхната работа показва, че възможностите за обучение чрез достъпни за всички ресурси се използва основно от хората от по-високите социални класи, тоест от онези, които вече са получили традиционното училищно и университетско образование.

Подробно с текста на статията може да се запознаете в списанието Science.

 Използвайки данните на 68 дистанционни курса, предложени от Хардвард и Масачузетския технологичен институт в периода от 2012 г. до 2014 г., учените установили, че по-голямата част от участниците в курсовете живеят в район с повече материално обезпечено и образовано население, отколкото средностатистическите жители на САЩ. Да се регистрират за курсовете, да преминат обучение и да получат сертификат идвали преди всичко студенти от висшите учебни заведения; при това болшинството от тях били от семейства с висок социален статус. Освен това, по данни на МООС, участниците в курсовете по-често били младежи и възрастни, които свързвали своя живот и професионална кариера с науката, технологиите и инженерните специалности. Във въпросното изследване били включени данни за 164 198 американци на възраст от 13 до 69 години. За да определят социално-икономическия статус на обучаващите се, изследователите използвали три критерия: ниво на образование на техните родители, средните показатели на доходите в района, в който те живеят и средното ниво на образованието, отновно в района на преживяване. Резултатите от изследването показали, че хората, живеещи в по-развитите райони на Съединените щати и имащи високо ниво на образование и добри доходи, с по-голяма вероятност биха участвали в подобни програми.

 Тези тенденции били особено силни сред подрастващите, на които учените възлагали най-големите надежи, считайки, че такава възможност за подобряване на образованието би помогнала на младото поколение от недобре обезпечените материално слове на населението да се издигнат по-горе и да променят своя социален статус. Според авторите на статията безплатните онлайн-курсове на МООС е само една от многобройните възможности за дистанционно обучение и получените данни не могат да бъдат използвани напълно като обобщение за всички открити образователни ресурси. Въпреки това резултатите на даденото изследване предизвикват загрижеността на изследователите с това, че МООС и аналогичните програми могат, вместо да намалят диспропорциите, свързани със социално-икономическия статус на хората, да ги задълбочат. При това данните от изследването не бива да се считат за неочаквани: сред специалистите отдавна е изградено мнение, че нивото на образованието и на доходите на родителите влияе на развитието на техните деца. По-рано учените доказаха, че нивото на доходите на родителите влияе на формирането и развитието на структурата на мозъка на детето. Изследователите в тази област показаха, че площта на повърхността на някои области на главния мозък, които отговарят за успешното обучение, съществено се различават при децата от материално обезпечените и малоимотните семейства.

 Друга научна работа, публикувана в списанието Child Development, ни демонстрира: деца, живеещи в семейства с хладни емоционални отношения и с ниски нива на доходите, са склонни към забавено когнитивното развитие. Група учени от Университета на Рочестър е изследвала 201 финансово неблагополучни семейства, състоящи се от майка и дете. В семействата, където царяла финансова нестабилност и враждебна атмосфера, майките не работели и се отнасяли грубо с децата си, при последните се забелязвали нарушения в нивото на кортизола - хормона на стреса.  У децата както с ниско, така и с високо ниво на кортизол учените открили понижени когнитивни способности.

 „Изследователите предполагат, че прекалено високото ниво на кортизола може да бъде токсичен за онези части от мозъка, които отговарят за когнитивните функции. Недостигът на кортизол на свой ред пречи на организма да активизира ресурсите си за оптимално когнитивно развитие” – коментират авторите на изследването. Освен всичко друго, както утвърждават психолозите, нивото на образованието на родителите също оставя отпечатък върху развитието на техните деца, създавайки определен таван, над който детето не може да прескочи. Всичко това непосредствено сваля потенциалното ниво на образованието на хората, израснали в по-долните слове на обществото и, възможно, също способства за тяхната по-ниска заинтересованост за получаване на образование. За в бъдеще изследователите планират да изучат причинно-следствените връзки между средата и нивото на образованието на човека. Възможно е да им се отдаде да намерят нови пътища за решаване на този проблем.

Превод от руски език: Александър Василев

Източник: www.gazeta.ru