Регистрирай се
+ Предложи публикация
17.05.2020

Батошевските манастири в Севлиевския Балкан разказват интересни истории

 Село Батошево се намира в североизточните склонове на масива Разлатица от Средния Предбалкан. Отстои на 15 километра от гр. Севлиево, на 25 километра от Габрово и на около 170 километра от София. В непосредствена близост до него е мъжкият манастир "Успение Богородично", а девическият манастир "Въведение Богородично" е в самото село. Селото е разположено в началото на средното течение на река Росица, на левия й бряг, там където тя плавно обикаля хълма „Града"...

 Неизвестно откога селото разполагало с храм, посветен на „Св. Димитър". Запомнени свещеници в него са били поп Гергин, поп Илю, поп Кою и хаджи поп Станчо. В самия край на ХVIII в., по време на кърджалийските размирици в Османската империя, църквата на с. Батошево била ограбена и опожарена. Вероятно през второто десетилетие на ХIХ в. (около 1817 г.) селяните възобновили храма си, но този път той бил малък, дървен и полувкопан в земята. Намирал се на 4-5 м източно от олтара на сегашния храм, който бил построен през 1864 г. В него служили хаджи поп Станчо, поп Кою, поп Пенко и поп Кръстю.

 И нтерес за нас представлява вторият свещеник поп Кою, за който липсват подробни биографични сведения. Вероятно се родил в края на ХVIII в. и като свещеник се отличавал с религиозната си строгост. През 1820 г. му се родил син Миню, който по-късно станал виден батошевски общественик, известен като дядо Миню Попов или още Попкоев. От запазени летописни родови бележки може да се проследи родословието му. Мария, третата дъщеря на дядо Миню, е причината за основаването на девическия манастир и първа монахиня и игуменка в него.

 Когато била едва седемгодишна (1858 г.), тя тежко заболяла от едра шарка. Липсата на добри лекари и ваксина поставили малкото момиче в твърде критично състояние. На изплашените й родители не останало нищо друго, освен да отправят горещи молитви към Бога, за да не отнеме свидното им чедо. При своите многобройни и горещи молитви те дали обет, че ако дъщеричката им оздравее, ще я посветят (т. е. замонашат) цял живот да служи на Бога. Не след дълго състоянието на Мария се подобрило и скоро оздравяла напълно. Богобоязливите родители благодарили на Господа за великата Му милост и на първо време помислили за правилното възпитание и обучение на любимото си чедо.

 В къщи малката Мария била възпитавана в истински християнски дух и с мисълта, че нейният живот е вече предопределен на Бога. В това я насърчавали не само родителите й, но и брат й и двете й по-големи сестри. Когато брат й Коста станал учител в селото, Мария била изпратена при него в мъжкото училище да получи елементарна грамотност. Тогава с нея тръгнали на училище още няколко момичета. В края на 1860 г. брат й я завел да учи известно време и в Севлиево при учителя Марин Софрониев Калугеров. След това една година учила и в Габрово при учителя Васил Михов, след което постъпила като послушница в Габровския девически манастир при игуменката Ефросиния.

 Не е известно точно кога е основан Батошевският девически манастир "Въведение Богородично". Опожарен е в 1674 г. и възобновен два века по-късно - в 1872 година от Миню Попкоев като "семеен" манастир, в който първа монахиня е една от дъщерите му -  Мария. Съществува от 40-те години на ХІХ век като метох, а от началото на ХХ век е манастир. Представлява комплекс от църква, построена през 1905 г., жилищни и стопански сгради. В църквата има икони на Станислав Доспевски. Манастирът е пряко свързан е с подготовката на Априлското въстание през 1876 година.

Понастоящем манастирът е постоянно действащ. Обявен е за паметник на културата. В края на юли 2004 година манастирът пострада от ураган, който изкорени вековни борове и разруши покрива на спалните помещения.

 Батошевският мъжки манастир "Успение Богородично" се намира на левия бряг на р. Росица високо в Севлиевския Балкан сред гъста, девствена гора. Отстои на 4-5 километра югозападно от с. Батошево и на 20 километра южно от град Севлиево. Манастирът е основан по време на цар Михаил II Асен (1246-1256) от българския патриарх и е функционирал като ставропигиален манастир - бил е освободен от данъци и пряко подчинение на патриарха. По време на турското робство манастирът запустял и повече от пет века чакал новото си възраждане.

 Тук, сред руините, се заселил през 1809 година монах от Троян на име Исай. Един ден той чул за видение на пастирка, която го развълнувала. Издирил пастирката и тя му разказала как една вечер, докато търсела изгубения си добитък, видяла майка с дете да седи върху камък и да плаче, нареждайки, че е забравена и оставена без дом. Монахът построил колибка до камъка и заживял в нея, молейки се с Божия помощ един ден да съгради нов дом на Пресвета Богородица. Разказвал и на местните от близките градове за видението на пастирката, но турците не разрешили строеж и не след дълго монахът бил прогонен от развалините. 

 През 1831 г. избухнала голяма чумна епидемия, много граждани на Севлиево напуснали домовете си и избягали в планината. В окаяността и нуждата те си спомнили за видението на пастирката и думите на монаха и дали обет: ако се завърнат живи и здрави, да построят нова обител на мястото на стария Батошевски манастир. И наистина, през 1836 година с помощта на щедри дарители от Севлиево и Габрово зидарите на майстор Константин от Пещера започнали строежа на красива каменна църква. Завършили я за по-малко от половин година! При градежа намерили ктиторски надпис, посочващ ктитора на манастира - "Михаил Асен, внук на Асен". Днес той се съхранява в Националния археологически музей в София, а копие на каменната плоча е изложено в Батошево.

 Първи игумен на манастира бил Хаджи Макарий от град Троян. В създаденото от монасите получили първи знания отец Матей Преображенски - Миткалото и Бачо Киро Петров. Монасите са взели участие в подготовката на Априлското въстание в Севлиевския край, там са пребивавали Бачо Киро Петров и Ангел Кънчев. Част от одаите на манастира саизгорени при потушаване на въстанието, и възстановени веднага след Освобождението. През бунтовната 1876 г. манастирът бил опожарен, но не дълго след Освобождението от турско робство отново бил възстановен.

 Понастоящем манастирът "Успение Богородично" е постоянно действащ и е обявен е за паметник на културата. Храмовият му празник е 15 август (28 август ст. стил) - Успение Богородично. Манастирската черква е каменна псевдобазилика с три кораба и три купола. Освен вътрешен, има и открит, богато зографисан притвор (нартекс).

 Ценност за българското национално изкуство представлява големият дърворезбен иконостас и запазените икони от Цаню Захариев (Стария, 1790-1886), представител на Тревненската живописна школа. Самобитни живописни стенописи има в западната част на открития притвор, по централния купол и сводовете.

Източник: www.pravoslavieto.com

Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа, Курсове Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ