"Знаеш ли колко е тъжно да бъдеш хубавица. Около теб се тълпят мъже и те зяпат. Лепят се за тебе! А кой от тях заслужава внимание, кой истински те харесва?" - търси отговора Дора Габе преди смъртта си. Спомените й обаче не преувеличават въздействието, което са имали двете с Багряна върху българските поети. В Дора Габе е бил влюбен самият Яворов. Дори се твърди, че тя, а не Лора е голямата му любов. По Багряна са си загубили ума почти всички почитатели на женските хубости. Най-безнадеждно бил увлечен Йордан Йовков.

 Фатални и безкрайно различни. Такива са примите на българската поезия. И двете обаче омагьосани от един човек - Боян Пенев - ерудит, писател, поет, музикант, всепризнат любовник - противоречива личност, която ги свързва в тънка любовна линия. "Защо всички жени, в които съм наклонен да се влюбя, си приличат. Те всички са бледни, мълчаливи... Тъжни мадони...", описва ги Пенев в свои признания и бърка. Те са двете крайности. "Багряна е много бавна, аз пък много бърза. Затова сме имали доста спречквания на тази основа. И въпреки това. Обаче тя е много кротка и с много тих характер" - пише в спомените си Дора Габе. И други познати казват, че била по-скоро мълчалива, докато добруджанката е огнена. Прави шумни партита, около нея винаги ври и кипи. Неслучайно Багряна й посвещава стихотворението "Нестинарка".

 Какво е привличало тези невероятни жени към един и същи мъж? Една от многобройните му любовници го описва по-скоро грозноват, но с невероятен глас, който можел да накара всяка жена да бъде негова. Бил странен, различен. Случвало се по десет дни да не отронва нито дума, защото страдал от модерната тогава болест - меланхолия. И въпреки това... Дора Габе му прощава хиляди изневери, но накрая решава, че никога няма да са щастливи заедно. Въпреки че живеят разделени, "старите му пантофи бяха у нас", разказва тя. Багряна прави нещо невъзможно за времето си, когато е трябвало само да бродира и да чака мъжа си. Получава, макар и мъчително, развод със съпруга си - царски офицер. Напуска го точно в деня, когато става атентатът в църквата "Света Неделя". Той закъснява за службата и остава жив. По ирония на съдбата Багряна така и не успява да се свърже с любовта на живота си - Боян Пенев, докато Дора Габе остава завинаги негова съпруга. Съперничеството между двете големи дами в българската поезия било винаги добре прикрито, без да се стига до явна война. Те са преди всичко жени, които знаят как да пазят честта си. До края на дните запазват тайните си да съблазняват. "Отидох при Боян с бледорозова кастронена шапка, с бледорозови ръкавици и бяла рокля. Той ме огледа и каза: "Ти си като видение от някой друг свят" - Елисавета Багряна умело използва женските си оръжия. Прави го и Дора Габе - с парижките си рокли, разкошните шалове и дискретно подаващите се глезени. Разказва как си купила огромна шапка с цветя от Италия. Докато пътували във влака, кутията на няколко пъти падала върху главите на нещастните италианци. Тогава Боян Пенев толкова се ядосал, че я метнал през прозореца заедно с чисто новите си обувки. Връзката им явно била доста бурна, защото разказва и друг случай. Още като младоженци се замервали с възглавници. Боян Пенев така паднал, че счупил лицева кост. Багряна го печели без крайности. "Обичам твоето спокойствие... Ти никога не губиш равновесие" - признава той. Лиза, както я наричат всички, остава някак си аристократична. Тя сякаш потъва сред меките мебели и плюшените покривки на кафенето "Цар Освободител". Дора Габе, напротив, е много активна. Става герой на социалистическия труд. По всяка вероятност Георги Димитров е бил влюбен в красивата брюнетка. Това женско съперничество обаче е особено красиво.

Малките тайни на Дора Габе:

Жената не трябва никога да се разкрива докрай. Завинаги да остане тайнствена за мъжа. Да си остане неразкрита.

Жената трябва да превъзпита мъжа. Не с грубост, не с жестокост, а с живия пример. Със своята външност. И най-вече с духовната си красота.

Жената трябва да съхрани своята природа.

Мъжът и жената не само физически, но и духовно са различни.

Боян Пенев за тайните на жените:

Любовта е най-голямата тайна.

Не вярвам никоя жена да съжалява, че ме е срещнала.

Една жена не трябва да обича един мъж, който във всяко отношение седи по-долу от нея. Той трябва да бъде по-силен, по-дълбок.

Една жена никога не трябва да бъде цел на живота ни. Всеки от нас трябва да носи копнежи, влечения, по-възвишени от ония, които може да породи една жена.

Нашите собствени идеи приличат на жените, които обичаме.

Най-хубавата, най-чистата любов е далечната.

Жените се боят да ни се отдадат с всичката сила на свобода на своето чувство. Ако за един момент сторят това, отпосле жестоко се разкайват...

Жената едва ли е склонна да признае друга любов освен реалната.

Ние добре знаем какво е да ревне жена - и за наша похвала можем да им кажем, че колкото и да ги обичаме, не се поддаваме на техния цинизъм.

Аз съм толкова богат, толкова щедър, че мога да дам милостиня на стотина жени...

Източник: www.novinar.bg