+ Предложи публикация
29.11.2020

Асен Разцветников - няма нищо по-хубаво на света от родния дом, от родната стряха

  Част от детските стихотворения и приказки, без които не можем, са тези на великия Ален Разцветников. Той е от този тип автори, които задължително трябва да четем от време на време и като големи. Не за друго, а за да си спомним как сме разбирали живота тогава и как го разбираме сега. Защото нищо не е по-важно от това как си възприел света в детството, за да знаеш как да го разбираш като възрастен. 

  В далечната 1924 г. при редактора на списание „Детска радост” Ран Босилек, идва млад и строен мъж, който носи няколко свои детски стихотворения. Те са подписани с красивия псевдоним Разцветников. Щом ги прочита именитият писател разбира, че на небосклона на българската детска литература е изгряла нова звезда. Това е Асен Разцветников. Оттогава почти във всеки брой на списанието се появяват кратки, но завладяващи със своята богата образност, мелодичност, закачливост и невероятно чувство за хумор творби от Асен Разцветников. Само за няколко години той става любимец на хиляди български деца.

 Асен Разцветников, псевдоним на Асен Петков Коларов, е роден на 2 ноември 1897 г. в село Драганово, Великотърновско. Баща му е учител. Майка му – призната в селото певица – умира, когато момчето е едва на четири години. Втората му майка го обиква и отглежда като роден син. Тя му вдъхва любов към народните песни и приказки. Докато пасе бащините волове, той чете поредната книжка или пък рее поглед в далечните върхове на Стара планина, а игривите звуци на глинената му окарина огласят простора.

 Веднъж, когато играят на брега на река Янтра, Асен вижда как пакостливо момче улучва с прашката си пойна птичка. Синът на учителя прогонва злосторника, погребва птичето и дори му прави „паметник”, на който написва: „Тук, под сухата тревичка, спи убита пойна птичка! А пееше тя за нас с чудния си сладък глас.” Така се ражда първото стихотворение на бъдещия голям поет. Асен Разцветников започва да публикува свои хумористични стихотворения за възрастни още като гимназист, но тъй като не харесвал рожденото си име, още първите си стихове лирикът подписвал като Хенри Фей, Множко Гладнев, Кент, Пчела… Докато на хоризонта не се появява виновника за псевдонима му. Това е Райна Савова, млада учителка от родното му село, с която той се запознава на една вечеринка, където тя му поднася една тава със сладки през 1918 г. Двамата си дават обет никога да не се свързват в семейства, но и никога да не прекрачват прага на истинското приятелство, тъй като и двамата са болни от неизлечимата тогава белодробна туберкулоза. Една сутрин поетът отишъл сияещ при Райна и ѝ казал: „Измислих си псевдоним – Светлоструйников!”, а тя му отвърнала: „Луд ли си? Я се чуй – струи от мене светлина! Голяма глупост… Разцветников! Това е твоето име!”.

 Той е един от броящите се на пръсти наши литератори, изкарвали хляба си само с творчеството си. „Никога не съм заемал държавна служба. Живял съм само от перото си...” – изповяда се нежният лирик. Но тъй като и по негово време пишещите са били под похлупака на „цигулар къща не храни”, все някак трябвало е да се изкарва и хляба.  Разцветников кръшва от пътечката, но все в гората на творчеството. Пише текстове за шлагери. Скромно ги представя за преводи и пред собствениците на фабриката за грамофонни плочи, и пред композитори, и пред певци, и певици...

 Евъргрийните му се пеят и до днес. „Аз си имам две съседки”, „Недей тъгува за мойта изневяра”, „Аз искам да те забравя”, „Сънувах те до мене”, „Дете на моите години”, „Чуй таз приказка тъжна”, „Тум балалайка” и още, и още. Колко поколения израснаха с тия химни на любовта... И колко поколения ще ги пеят още...

Бяла, бяла лехица
с черна, черна пшеница,
жънеме я с очите,
мелиме я с главите
и с погача богата
храниме си душата.

Що е то?

Расъл Тодор през пости —
тънък, дълъг, без кости,
във къщи му краката,
във небето — главата;
тих ветрец ли повее,
безшумно го люлее,
огъва му снагата,
развява му косата;
луд ли вихър задуха,
оскубва му кожуха,
отвява му главата,
разкъсва му месата.

Що е то?

Търкуланчо от Раздолци
на гръб носи триста колци,
остави го във горица —
дебне като стар пъдарин,
затумкай му ръченица —
скача като млад сватбарин.

Що е то?

Роглю няма ушенца,
Роглю няма краченца,
а си ходи в полята,
а си гази в тревата.
На гърба му товарче —
вито-вито самарче,
пресрещни го, детенце,
побутни му рогченце —
ще си влезе в товарчето,
в товарчето, в самарчето.

Що е то?

Дълга, дълга Бърборанка
няма кости, нито сянка,
пей и тича пълзешката
през нивята, през полята.
Щом я слънце дълго грее,
тя започва да слабее,
тя започва да се свива
и да става мълчалива.
Но заплиска ли я дъжд,
тя набъбва изведнъж,
тя расте и дебелей,
и лудува, и се смей.

Що е то?

Златна, златна пшеница
в синя, синя паница,
паницата некупена,
над земята захлупена.
Питаме се: къде я?
А сме всички под нея.

Що е то?

Воденичка
на стеничка,
денем нощем не спира,
работа си намира,
чука, трака, отпява —
сто години вървяла,
нито зрънце не смляла.

Що е то?

На стряха плаче
бяло юначе, че ми го вече
слънце напече.
Ти знаеш много — кажи, кое е
това юначе, що сълзи лее?
То иде зиме тук от небето
и си отива пролет в морето.

Що е то?

 

Бели, бели главички
със зелени очички,
с тънки, тънки вратлета
и със черни крачета.
Белчо лежи в полята —
те са скрити в земята.
Щом се Белчо подстори
да си иде в морето,
те излизат на двори
и ни радват сърцето.
Кой ги с обич не среща,
кой се тука не сеща,
че на тия момиченца
ний казваме к.......!

Пристигна ни златен гост,
па направи дивен мост.
Прехвърли го над селата,
от край до край на земята,
нашари го с чудна четка —
да пъстрее и да светка.

Кажете ми сега,
не е ли туй д.....!

Източник: www.hera.bg

Оценка 4.85 от 33 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ