Славата си на романтично кътче Балчик дължи най-вече на двореца на румънската кралица Мария де Единбург. Културният център е най-популярната и впечатляваща туристическа забележителност в града. Бившата лятна резиденция на Мария представлява внушителен комплекс от архитектурни и исторически паметници и паркови елементи.

  Парковият комплекс е изграден по време на румънската окупация, когато градът се превръща в курорт, предпочитан от румънската аристокрация. През 1924 г. Мария се влюбва в това кътче земя между балчишките скали и морето. При първото й посещение тук вече са изградили своите вили някои известни румънски фамилии  и хора на изкуството (скулпторът Фредерик Щорк, архитектът проф. Смъръндеску, княз Сатмаре) и градчето се оформя като любима дестинация на румънската интелигенция. „Цял живот съм мечтала за такова място, представяйки си, че то може да бъде открито само в Италия, а ето го тук в Балчик”, пише тя.  Балчик е и най-южната точка на новите румънски територии и кралица Мария решава, че мястото е стратегическо за изграждане на кралска резиденция. Тя купува първия крайбрежен терен от неговия собственик – букурещкия банкер Жан Крисовелони – и планира да построи един „артистичен каприз”, създаден според нейния собствен стил и вкус. Проектът за комплекса е възложен на известнитеиталиански архитекти Америго и Августино, а строежът продължава повече от десетилетие, като завършва през 1936 г. Първата построена сграда е резиденцията на кралица Мария. Дворецът е забележителен със своята архитектура, в която хармонично се преплитат различни религиозни влияния и стилове – християнска, мюсюлманска и ориенталска линия, елементи от традиционната българска къща и византийската базилика, готически и мавритански детайли. Идеята за тази симбиоза идва от самата Мария, повлияна от бахайската вяра, според която религиите, половете и расите са равнопоставени, а  християнството и ислямът са последователни откровения на истинния Бог.

  Изискването на Мария било целият комплекс да се впише естествено в хълма и в контекста на града. Старите мелници са реставрирани, а колелата им са превърнати в декоративни детайли. Новите постройки следват стила на заварените, като са вдигнати от балчишки камък и покрити с турски керемиди. Така е запазен живописният контраст на белите скали и червените покриви, характерен за града. Изградени са византийски православен параклис, римско–арабска къпалня–павилион, сгради, обрамчени с колонади, и вътрешни дворове в мавритански стил. Типично българската къща с чардак е допълнена с минаре. Множеството чешми са покрити с изящни мраморни медальони с митологични персонажи, изградени са многобройни каменни стълби, железни порти, лабиринти от плитки канали и водни огледала.

 Комплексът представлявал един миниатюрен град, разделен на две части: в западната се намират всички жилищни и административни постройки. От воденицата стръмна пътека водела към жилищата за придворните и персонала, които били обзаведени с вкус, не по-лошо от покоите на самата кралица. Отвъд тях били гаражите за колите и казармените помещения за войсковата част, която охранявала двореца.  До сградата, построена за жилище на дворцовия управител, били киното, пощата, телеграфът и винарната.  Няколко вили подслонявали гостите, синовете и дъщерите на Мария. Вила „Синята стрела” е построена през 1931 г. и се издига на ръба на скалата, над морския бряг. В нея по различно време са живели принц Николай – вторият син на кралица Мария, и принцеса Илеана – най-малката й дъщеря. Сега там са разположени галерия и дегустационна зала за вина. В комплекса имало и стопанска дейност – до избата от стотина кошера се добивал мед, а в лозята и градините растяли отбрани сортове плодове.

  На изток са разположени градините и параклисът „Стела Марис“. Границата между двата свята – на материята и духа, е сводестият каменен Мост на въздишките, който напомня едноименния мост във Венеция.  Според поверието, ако си намислите желание и преминете три пъти по него  със затворени очи, то ще се сбъдне.

  Eдно от най-интересните места е т.н. Нимфеум (Храм на водата), където кралица Мария посрещала празниците. Там звездите на нощното небе се отразяват класиво във водното огледало в центъра на храма. Триструйната чешма на северната страна на Нимфеума е съществувала тук преди градежа на Двореца и се вярва, че е лековита, а данните сочат, че е изградена през 1865 г.  Над чешмата има мраморна плоча с надпис: “Пийте със здраве бистра вода от тази нова чешма, построена благодарение на Асан Угли, син на Холед ага”.

  Сред най-впечатляващите места  е и „сребърният“ кладенец „Гюмюш бунар“,  скрит зад ажурна врата и пазен от образа на Светата Дева. Старият бунар е затворен с тежък капак от желязо и Мария много обичала свежата вода от него. До административната сграда на комплекса, върху каменна колона се извисява статуя на Св. Мартин – покровител на румънското кралско семейство.  В парка има множество водни басейни и каскади. В непосредствена близост до терасите е оформен водопад с височина на пада 25 метра. Друг, по-малък водопад, се спуска от „Градината на Аллах” през дебел зид в дълбок каменен басейн.                                      

   До административната сграда на комплекса, върху каменна колона се извисява статуя на Св. Мартин – покровител на румънското кралско семейство.  В парка има множество водни басейни и каскади. В непосредствена близост до терасите е оформен водопад с височина на пада 25 метра. Друг, по-малък водопад, се спуска от „Градината на Аллах” през дебел зид в дълбок каменен басейн.

Разходката в комплекса е вълнуваща, а всяка стъпка изненадва с неочаквани лабиринти, малки пътеки, стръмни стълби, екзотични дървета и растения, водни огледала, пластики, мистериозни фигури и кръстове. Тайнствен оазис, в който можеш да откриеш място за всяко настроение и да вдъхнеш аромата на рози и море. Всяка градина има свое име и различно излъчване.  От параклиса „Стела Марис“ се стига до градина с лилиуми, наречена „Градината с кръстовидното водно огледало”, издълбано като кръст в каменна тераса. Оттам белокаменни стълби отвеждат до „Гетсиманската градина“, заобиколена от цъфтящи през пролетта черни лалета,  редки дървета и храсти – хинап, райска ябълка, нар, смокини, холандски лалета, бегонии, кремове. Oт „Гетсиманската градина” през порти от ковано желязо се преминава в градината „Мави дълга“ (Синята вълна). Тя е изградена по протежение на най-ниската крайбрежна тераса между 1930 и 1933 г. Каменни пътеки разчертават градината на отделни кътчета. Тук расте магнолия, както и много ценен екземпляр за парка – котонеастър. Градината с водните лилии е наречена „Английския двор” и се пази от ледения морски вятър от масивни зидове. 

Едно от любимите места на принцесата в двореца бил мраморният трон с гледка към морето. Според разкази на нейни приближени, тя обичала да седи там, взирайки се в морската шир. Това било мястото, на което Мария чакала своята последна любов –  арабина  Али. Няма категорични доказателства дали двамата са били любовници или просто приятели, но е факт, че той често посещавал Мария. Двамата се разхождали дълго или се усамотявали в „Пушалнята“, обзаведена в ориенталски стил, където кралицата и гостите пушели наргиле.

   Дворецът е наречен от Мария с романтичното „Тенха юва“ – „Тихото гнездо“. Вилата е изградена през 1925 г. по първоначални скици на румънския художник Александру Сатмари, които са преработени в архитектурни чертежи от военния архитект Емил Гюнеш. В градежа участват войници под ръководството на генерал Зион, под надзора на личния секретар на кралица Мария – Гаетан Дениз. Сградата на двореца е асиметрична, с грубо иззидан приземен етаж и еркерно горно ниво, изнесено към морето от предната страна и приютено в ската от задната. Къщата е обрамчена с чердаци. Кралицата толкова настоявала приземният етаж на вилата да е във вид на италианска рустика, че наела италианския строител Агостино Фабро да надзирава каменно-зидарските работи и насърчила местни майстори „да свършат грубата работа така, както биха я свършили за себе си, с неокултурения инстинктивен вкус, който твърде учените са изгубили”.

   На върха на кулата, която прилича на минаре на джамия, е монтирана т.нар. еолова арфа (по името на гръцкия бог на вятъра Еол). Това е куха фуниевидна тръба, в която са опънати струни и при вятър издават нежен арфен звук. Каменни стълби водят до прага на къщата, в която били покоите на кралските особи. Интериорът подсказва артистичната отдаденост на Мария. Вратите, както и по-голямата част от дървения материал, употребен за къщата,  били купени от стари замъци из Ориента. На приземния етаж били спалнята, кабинетът и стаята за почивка на Фердинанд.

   Висок свод отвежда в трапезария, някога богато украсена с изящни медни съдове. Тук била библиотеката на Мария, с книги предимно на английски. От нея се излиза на веранда, където на стари котвени въжета са окачвали бакъри с цветя. Стълби слизат в градина с белокаменни колони, подарени от зет й – сръбския крал Александър, на когото е кръстена градината. 

  На втория етаж е приемният салон, декориран с медни предмети и голям бронзов гонг. Зад стъклени витрини Мария пазела порцеланови сервизи и находки, открити при разкопки на тракийски могили. Ятагани, пушки кремъклии и мозаечни пана красели стените. Тежка завеса  в дъното на  салона криела леглото на Мария. Куполната баня на кралицата била обзаведена в ориенталски стил, с луксозна вана в центъра, а за да има топла вода била изградена специална парна инсталация. До банята бил будоарътс умивалник от жълт мрамор и голямо пищно огледало. Запазени са част от автентичните предмети и обзавеждане, както и оригиналните икони от дворцовия параклис „Стела Марис“. Тук ще видите нейния гардероб, огледала, фотографии и други предмети, които все още пазят спомена за тази изключителна жена.  

Източник: www.jenatadnes.com