Ароматен и изразителен, джинджифилът добавя специален вкус към азиатските пържени ястия, както и към много плодови и зеленчукови гозби.

Джинджифилът е коренът на растението джинджифил, който расте под земята и има твърда, набраздена текстура. Вътрешността на корена може да е жълта, бяла или червена, в съответствие с разновидността му. Той е покрит с кафява кора, която в зависимост от това дали е прибран узрял или не, може да е дебела или тънка.

Джинджифилът произхожда от югоизточна Азия, чиито кухни все още масово използват тази подправка. Той се споменава в писанията на древен Китай, на индианците и на държавите от Средния Изток. След като римляните пренасят джинджифила от Китай преди повече от 2000 години, популярността му се централизира в районите по Средиземноморието, но през средните векове става известен и почитан и в останалите части на Европа.

Босилекът е силно благоуханно растение, чиито листа се използват като подправка за най-различни видове храни. Босилекът се е превърнал в една от най-разпознаваемите билки в света, откакто сос песто, който представлява смес от босилек, борови ядки и сирене пармезан, става широко популярен.

Босилекът има кръгли, островърхи листа в зелен цвят. Съществуват повече от 60 разновидности на босилек, които се различават в известна степен по външен вид и вкус. Докато вкусът на сладкия босилек е чист и остър, други сортове, също предлагат уникални вкусове: лимонов, на анасон и на канела.

Босилекът расте в много региони по целия свят, но първите места, където се е появил са Индия, Азия и Африка. Той е характерна подправка за много кухни по цял свят, включително италианската, тайландската, виетнамската и лаоската кухня.

Заради женското си име кардамонът в Южна Индия получил прозвището „Царицата на подправките”. Кардамонът е екзотична подправка, която намира огромно приложение в източната кухня, а също така и в лечението на някои здравословни неразположения.

Кардамонът е древна подправка, като в Индия е добре известен стотици години преди началото на новата ера. Тази специфична подправка произхожда от тропическите джунгли в Индия, Шри Ланка, Малайзия и Суматра. В Европа е внесена за първи път около 1200 г, но истината е, че на Стария континент кардамонът се появява още с търговските кервани от Изтока към Древна Гърция и Рим.

Дори Хипократ описва растение, виреещо в Южна Индия и достигнало Древна Гърция и Рим благодарение на търговията с Изтока. Още в началните етапи от разпространението си кардамонът е бил прочут с разнообразните си ползи за човека. Освен, че му се носела славата на афродизиак, той бил прилаган и в парфюмерийната индустрия.

Лимоновата трева, наричана още цимбопогон представлява многогодишно тропическо тревисто растение от семейство Житни. Има остри високи листа, расте на гроздове от стебла. Достига височина до 15 см. Родината на лимоновата трева е Индия, но се отглежда и в Шри Ланка, Индонезия, Африка, Бразилия и Гватемала.

В годините се налага като една от най-използваните подправки във виетнамската кухня и тайландската кухня. В наши дни масово се култивира в Калифорния и Флорида. Тя постепенно навлиза и в европейската кухня, като славата й скоро ще бъде световна. Лимоновата трева спада към ароматните многогодишни треви, с много силен лимонов аромат.

Кориандър - за подправянето на различни ястия се използват всички негови части - от листата до корените. За разлика от европейските държави, където може да се срещне по-често като суха подправка, на азиатските пазари той се продава в пресен вид.

Кориандърт се счита и за подправка, и за билка, тъй като и семената, и листата му се използват за прибавяне на допълнителен аромат на ястията. Пресните листа са по-познати като силантро и имат много силна прилика с италианската подправка магданоз. Но това не е учудващо, тъй като и двете са от един и същи растителен вид - Umbelliferae.

Куркума - Доскоро използвана само за боядисване от будистките монаси, тази жълтеникава подправка от години намира широко приложение в азиатската кулинария. 

Куркумата е традиционно наричана индийски шафран, тъй като наситеният й жълто-оранжев цвят е сходен с този на почитания шафран. Тя е използвана като подправка, лековита билка и текстилна боя. Тази билка е с много интересен вкус и аромат. Нейният вкус е пикантен, топъл и горчив, докато ароматът й е лек и напомня на портокал и джинджифил.

Куркумата произхожда от Индонезия и южната част на Индия, където се произвежда в продължение на повече от 5000 години. Арабските търговци въвеждат куркумата в Европа през 13-ти век, но през последните години става популярна в западните култури. Голяма част от тази популярност се дължи на последните научни изследвания, които доказват нейните терапевтични свойства.

Уасаби е известен като японски хрян. Той е вид японска подправка със светлозелен цвят. Уасаби е често във вид на горчица със силно лютив, но сравнително краткотраен вкус. Уасаби е лют зеленикав сос, който се поднася към суши и сашими. Той е много характерен за японската кухня. Ако сте любителите на чили соса, то ще оцените подобаващо и уасабито. Особено в през зимата, когато този сос може да бъде много полезен против грип и настинка. Нека разберем какво превърна уасабито в толкова популярен продукт при готвене и поднасяне нахрана!

Уасаби се прави от растение, наподобяващо хрян и традиционно и най-често се използва за овкусяване на суши. За разлика от сосовете, които са базирани на екстракт от чили, лютивият ефект на асаби е краткотраен.

Соевият сос е традиционна хранителен продукт, произхождащ от Източна Азия. Историята на соевият сос започва в Китай преди хилядолетия. Поради религиозни причини китайските монаси заместват месото и млякото с продукти от соя.

Първоначално от соя се приготвяли вегетарианско мляко, сирене (тофу) и разбира се, соевият сос. Фактите сочат, че преди 2000 години технологията за приготвяне на соев сос е пренесена в Япония. Традиционно соя се отглежда в Югоизточна Азия, а от там е разпространена в Русия и после в Европа.

В България соя започва да се култивира в началото на този век. Става въпрос за влакнестата соя, която е едногодишно растение, високо 25—200 см. Култивират се 4 подвида влакнеста соя — манджурска, японо-корейска, индийска и китайска. Най-голямо разпространение има маджурската соя, от която са познати сортовете добруджанска соя, кубинска и др.

Оризовият оцет служи за подправянето на различни по вид ястия, но най-вече на свежи салати. Той се приготвя от ферментирал ориз или оризово вино и е особено популярен в Китай, Япония, Корея и Виетнам. В различните страни, освен че се нарича с различни имена, продуктът и изглежда различно.

Китайският оризов оцет е значително по-силен от този, произвеждан в Япония. Цветът му може да варира, но обикновено е оцветен в червеникаво до кафяво. И китайският, и японският оцет (особено вторият) притежават по-сладък и мек вкус от оцета, произвеждан на Запад и по тази причина не могат да бъдат заместени качествено от него. Китайският оризов оцет се приготвя от huangjiu-тип оризово вино.