Летописът на Арбанаси започва с най-ранния писмен документ - ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана. В поменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари. Други сведения за Арбанаси намираме в записките на Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Зигмунд Батори. За Арбанаси споменава и софийският католишки епископ Петър Богдан Балишич,посетил Търново през 1640 г. Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи.

 Липсата на друг документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Едни приемат, че то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г. когато той завзема и Арбанашката земя. През Средновековието българите са наричали Арбанаси Арбанашка земя. Георги Раковски съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на пленения кир Тодор Комнин, заради нея преселил няколко гръцки фамилии в Арбанаси.

 През 1859 г. учителят в Търново А. П. Границки прави превод на Търновското ръководство, издадено от Хамамджиев в Цариград. В него пише: „Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие)... гдето са живели през старо време българските боляри и големци с 2000 жители..." Този възрожденски учител, родом от Котел, най-точно определя не само името, но и произхода на населението, „заселено в старо време от българските боляри". По-богат документален материал (преписки и летописни бележки върху църковни книги) е останал от 17 век и 18 век. Той показва, че Арбанаси достига своя икономически разцвет през втората половина на 17 век и до края на 18 век. Тогава селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии. Основният поминък на населението бил джелепчийството (търговия с млечни продукти, вълна и месо) и суватчийството (животновъдство). Развити били и занаятите, свързани с тях, както и медникарството и златарството. Тук отглеждали и много буби. Четирите ръчни долапа произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и Италия. Лозарството е също характерно за този край. Най-добрите лозя се намирали около Балъковата чешма, Орелчето, Камъка, Чуката. Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна империя. Мнозина от тях продавали дори в Багдад, Индия и Персия. Продавали месо, лой, кожа и др., а на връщане докарвали коприна, кадифе, подправки, билки и др., които продавали не само в магазините си в Арбанаси, но и в Търново, Горна Оряховица, Попово и др. За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището. В края на 18 век в резултат на кърджалийските нападения през 1792, 1798 и 1810 г. селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня. Най-богатите търговци се изселват във Влашко и Русия. След 1810 г. започва ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тревненския балкан. Но до някогашния блясък и икономически възход не се достига, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839 г. се отнемат привилегиите на селището. Развитието на дребното занаятчийство след Кримската война тук почти прекъсва. В продължение на няколко века Арбанаси е крепост на гръкоманщината. Гръцкият език, който е официален тук, прочутото гръцко училище, както и църковните служби на гръцки не оказали влияние на националното съзнание на местното население.

 През 1779 г. е открито първото в българските земи гръцко училище. Участието на арбанасчани в поредицата въстания, организирани в Търново е слабо, но все пак има свидетелства, че тук се чувства българският дух. Разцветът на Арбанаси продължава до края на 18 век, когато е опустошено и разорено от кърджалийски банди, а населението му се изселва. От Арбанаси е фамилията Кърджиеви - братята Георги и Тома Кърджиеви, единият - учител и книжовник, другият (Тома) - революционер, организатор на Червеноводската чета през 1875 г. Арбанаси е родно място и на Иларион Драгостинов, деятел на ГЦРК, главен апостол на II Сливенски революционен окръг. Той загива в неравен бой на 10 май 1876 г. при Вратника в Сливенския балкан. По време на Руско-турската война 11 души от Арбанаси участвуват в нея като опълченци. За едновремешния блясък на селото и до днес напомнят многото запазени в оригиналния си вид стари жилищни и култови сгради. В архитектурния резерват Арбанаси сега живеят около 1000 души. Днес в автентичния си вид са запазени около 100 къщи. Посетителите на Арбанаси могат да се насладят и на съхранените от ударите на времето 5 църкви и 2 манастира. В архитектурата на арбанашките къщи се долавят елементи от стила на различните етноси, които са живели в селото. Една от най-забележителните сред тях е Хаджиилиевата къща, наричана още "царската", поради факта, че в нея са Фердинанд и Борис III. Както почти всички къщи в селото и тя е оградена с внушителен зид. Изключителна красота на интериора придават дърворезбите по тавана и прозорците и украсата от глина по стените.

 Най-голямата запазена къща в Арбанаси е Костанцалиевата къща. Човек няма как да не остане поразен от лукса, в който са живели нейните обитатели. Тя има просторен салон за гости, няколко спални, столова, специална стая за родилки, където жените прекарвали 40 дни с новородените. Тук е и една от най-старите запазени вътрешни тоалетни у нас. В къщата е подредена и богата експозиция за бита и материалната култура на Арбанаси, в която са събрани шарени черги и губери, метални и глинени съдове и др. Запазените през вековете къщи се славят с външната и вътрешната си декоративна украса, дърворезби и стена живопис, датиращи от периода XVI-XVIII век. Във всяка една от тях може да се види характерно за днешните времена обзавеждане - вградени гардероби, локално парно отопление, висящи тавани изцяло от дърво, теракота по подовете. Къщите са с размери на средна по големина кооперация, като задължителното условие е да разполагат с обширен и ограден с непристъпни зидове двор. Арбанасчани са били хора на прогреса. Много преди в двора на френските крале да си помислят за вътрешни клозети, в Арбанаси са притежавали вътрешни бани и тоалетни.

 Задължително за всеки, който за пръв път посещава Арбанаси е да види храма "Рождество Христово". Той е най-старият запазен в селото. Строен е през втората половина на XV в. върху основите на още по-стар храм. Наред с иконите в стенописите са изобразени битови сцени, кръшни хора, както и 12 гръцки поети и философи, между които Омир, Платон и Аристотел. Най-голямата църква в Арбанаси е "Св. архангели Михаил и Гавраил". Тя е построена през XVI в. върху основите на голям средновековен храм, който вероятно е бил епископски център.

 В селото все още се носят легенди за несметни богатства, които чакат своя откривател. И досега могат да се открият заровени жълтици, твърдят местните. Според иманярско поверие винаги когато се намери съкровище, трябва да се остави малка част от него на мястото, където е намерено. Така се избягва проклятието на човека, който е заровил съкровището, а се оставя по нещо и за колегите, които ще минат след това. Местните разправят, че заради миналото величие на Арбанаси през 90-те години около селото е е вихрила истинска треска за злато.

 Днес Арбанаси живее нов живот като архитектурно-художествен резерват. Уникалните му природни и културноисторически дадености и непосредствената му близост до Велико Търново го правят привлекателно място за посещения. Старинната атмосфера е елегантно съчетана с модерно туристическо обслужване.

Източник: www.arbanassi.org