За ислямския свят фурмите са нещо като хляба и виното за християнските народи. За европейците, които опознали фурмата преди стотина години, тя е по-скоро източник на приятно сладък вкус и вдъхновение за сладкарски импровизации в търсене на нови и нови кулинарни наслади.

 Културната фурма е плод на финиковата палма (Phoenix dactilifera). Името Феникс е дадено на растението още от Теофраст и според някои тълкувания това е свързано с приликата между пурпурните зрели плодове на върха на палмата и широко почитаната в Египет митична птица, която живеела 500 години, преди да изгори в гнездото си, за да възкръсне отново от пепелта си. Смята се, че финиковата палма произхожда от земите около Персийския залив и още в древността е била разпространена по поречията на Нил и Ефрат. Според археологически данни култивирането й е започнало преди около 6000 години в Месопотамия, където е била почитана като символ на плодородието. Нейни изображения се срещат в множество древни барелефи от този район. По-късно арабски номади я пренесли в оазисите из пустинята и край бреговете на Северна Африка. През Средновековието е била пренесена също в Испания и Южна Италия, но там климатът се е оказал неособено благоприятен.

 Дървото е високо около 30-35 метра, а клоните достигат около 5-6 метра дължина. Една палма дава годишно между 50 и 70 кг плод. Фурмите обикновено се консумират изсушени, но от тях също така се правят разни сладкиши и дори хляб. В Библията е спомената алкохолната напитка сикер, приготвяна от ферментирал сок от фурми. Не би трябвало да се забравя и благодатната сянка, която клоните на финиковата палма дават в пустинята.

 Съвсем логично фурмата се е настанила като специален плод в ислямската култура и религия. Смята се, че тя е била любимата храна на пророка Мохамед, а неговата съпруга Айша била казала, че стопанинът на къща без финикова палма е вечно гладен. Веднъж пророкът Мохамед пътувал в пустинята и стигнал до оазис, където отпочивал под сянката на една палма, облегнат на нейното стебло. Някаква жена от кервана му предложила столче и той седнал на него. Тогава според преданието палмата заплакала, защото била загубила подкрепата на пророка Мохамед.

 Сушените фурми са много хранителни. В 100 г има около 270 калории, като калоричността се дължи предимно на високото съдържание на плодови захари (глюкоза, фруктоза и цукроза). Мазнините са около 0,5%, а белтъчините - 1-2%. Всичко това прави фурмите подходящи при някои диети. Според древно арабско поверие само от шест фурми човек може да събере толкова сили, че да прекоси пустинята, да победи всичките си врагове и след това да прекара вълнуващи мигове с любимата жена. Звучи силно преувеличено, но сигурно има доза истина. Диетолози твърдят, че фурмите подобряват работата на мозъка и са изключително ценна храна заради високото съдържание на желязо, магнезий, фосфор, минерали, много витамини и някои незаменими аминокиселини. Според някои изчисления една фурма на ден с чаша прясно мляко била достатъчна за оцеляването на човека. Но не се казва колко дълго продължава оцеляването, поради което е за предпочитане да не се експериментира.  

 Енергийната стойност на 100 g от ядливата част на плода е 142-274 калории, а на сушените фурми - 340 калории. Плодовете съдържат от 40 до 77,5% сухо вещество. Фурмите са нискокалорични, така че не се колебайте да ги използвате вместо сладкиши и да поддържате нормално тегло. Учените смятат, че 10 фурми на ден са достатъчни да осигурят дневната норма за човешкия организъм от манган, мед, сяра, половината необходимо количество желязо и една четвърт калция.

 Съвременната медицина е открила, че фурмите не пренасят никакви опасни за човешкото здраве бактерии, микроби и паразити и са подходящо средство за борба срещу амебата. Съдържащите се в плода вещества могат да унищожат болестотворните бактерии в човешкия организъм. Благодарение на витамините А и В, фурмите са полезни за укрепване на зрението и мускулатурата. Сушените фурми имат благоприятно въздействие върху мозъка, като увеличават производителността му с 20%. Заради високото съдържание на калий, те стимулират сърдечната дейност и могат да послужат като тонизиращо и укрепващо средство, особено след продължително боледуване.

Накратко, фурмите са едновременно плод, храна и лекарство, без които човек може да живее, но все пак е препоръчително да имате под ръка от този изключително полезен плод.

Източник: www.segabg.com