На всекиго се случва, особено в професионалната сфера - влизате в стаята, в офиса и моментално разбирате, че с този човек няма да се разберете. Причините дори са необясними - антипатия от пръв поглед, как се държи, говори, какво казва... Но се налага да общуваме, да работим заедно, да постигнем обща цел. И трябва да превъзмогнем неприязънта си, поне трябва да опитаме.

“Как да говорим с хора, които не можем да бъдем любезни, не искаме да се сприятеляваме, с хора, които ни дразнят така, че да има продуктивно общуване?”

 На първо място установете причината този човек да ви дразни. Понякога грешката е нас, разбира се. Имаме даден предразсъдък и ето - срещаме човек, който го олицетворява. Затваряме се, тихо се измъчваме. Понякога е защото този човек е нискоинтелигентен, емоционално или ментално, социално, а ние сме по-развити в това отношение - да, понякога това си проличава веднага, без това да ни прави сноби. Но определяйки защо, само тогава можем да изработим стратегия да се справим и да се движим към целта.

 Стратегията. Какво искаме да постигнем с този човек? Ако се налага да работим заедно, нека се фокусираме върху работния процес, без да обръщаме внимание на това, че се секне шумно или се държи дебелашки. Ако има причина - поне малко да се търпим. Например ни свърза трети човек и не искаме да нараняваме чувствата му или наистина в дългосрочно време ще работим рамо до рамо. Допустимо ли е отношенията на непризън да се запазят? Поставете си цел и се вкопчете в нея. Обърнете внимание на вашата публика. Понякога, когато сме в ситуацията, ние губим представа какво се случва. Например, човекът се държи грубо и просташки, а ние се хващаме да спорим за всяко нещо, което казва. Така изглеждаме жалки в очите на другите и на себе си. Вместо това нека бъдем по-добрите. Нека се държим великодушно и така да постигнем онзи контраст, който целим да демонстрираме - нашите обноски, възпитание, професионализъм на фона на нечие неадекватно поведение.

 Никога, никога не си изпускайте нервите. Това не е поведение за подобна ситуация. По принцип няма лошо човек да е директен, емоционален, но не и с някого, който го дразни. Всяко повишаване на тона, изблик и нападки изглеждат жалко и издават слабост да се овладеем. Вместо това запазете хладен тон, неутрално поведение и не изпускайте целта от фокус. Ако нещо наистина ви дразни, конкретно, като мляскането, да ви потупват фамилиарно по рамото, да използва епитет като "това младото", "младата колежка", която ви разсейва и изнервя, заявете със спокоен тон и равен глас да престане. Без излишни емоции и без влизане в дебелашки, дискримитативен, язвителен или какъвто и да е тон, различен от овладяното заявяване на позиция и очертаване на граници. Просто трябва да продължите нататък.

 Усмихвайте се. Нищо не предизвиква повече тревожност у някого, на когото не му е чиста съвестта и се държи нередно, от една кротка, добронамерена усмивка. Тя стои даже някак загадъчно и показва, че вие сте над нещата. Да се усмихваш на човек, когото не харесваш особено, без това да е фалш, е висша форма на зрялост. Така показваме, че каквито и чувства да ни обземат, ние можем да се владеем и можем дори да сме в добро настроение. Но никога не подценявайте "противника". Много хора се държат преднамерено зле и с ясното съзнание, че са непоносими, за да бъдат подценявани и да атакуват в засада. Това, че някой се държи просташки, влиза в конфронтации и наблюдава с удоволствие реакцията на околните привидно самоцелно, не означава, че не преследва цел. Никога не изпускайте от поглед хората, които събуждат неприятни чувства, защото това чувство никога не лъже и има причина този човек да ви дразни. И тази причина рано или късно ще се прояви.

 “Ние не сме там, за да бъдем приятели, ние не сме там, за да променим вижданията на този човек, да му обясняваме колко греши, а ние сме прави. Не, това е излишно хабене на енергия и е невъзможно. Хората се променят от вътрешен подтик, по свое желание и със своята си воля.”

 Има хора, които притежават необяснима власт над нас. Те ни потискат, манипулират, използват за целите си. Осъзнаваме го, но не можем да разберем защо и това ни побърква. Вместо да правим кардинални изводи, че сме малодушни и слабохарактерни, нека не страним от тях, понякога и не можем, дори да искаме, и да използваме като житейски урок. Да се наблюдаваме, когато сме край тях и да открием какво им дава власт. Обективно винаги ще има неприятни хора и събития в живота, независещи от нашата воля, но от нас зависят нашите реакции. Там е силата ни - да не позволяваме нещо да разклаща вътрешния ни мир е умение, което се учи цял живот и е един от белезите на съзряването.

Източник: www.hera.bg