Еликсирът на безсмъртието е легендарно вещество, имащо свойството да подмладява човешкият организъм и удължава живота до безкрайност. Той се споменава в легендите и преданията на много народи като „храната на боговете“ (амброзия, амрита, хаома).

 Амброзия (на гръцки ἀμϐροσία), според древногръцката митология, е твърд или течен материал, използван от боговете за храна. Те не се хранят с обичайната храна на хората, а с амброзия, и не пият вино, а нектар. Според Омир амброзията е донасяна от гълъби от Далечния Запад. В индийската митология Амрита (на санскрит: अमृत, букв. „без смърт“) е напитка на боговете, нектар, който дава безсмъртие на този, който пие от него. Клеопатра пиела подобна напитка, изготвяна с помощта на алхимична технология. Не е възможно да се съди за успешността на опита, поради извършеното от нея самоубийство скоро след започването на терапията.

Амброзията или „еликсирът на живота“ е най-близък до нас от старогръцките легенди и митове. Освен че дава безсмъртие, амброзията се ползва и за лечение и защита. В амброзия бил потопен и Ахил, но петата, за която го държала майка му, останала незащитена и така той бил повален по-късно от самия Аполон. Оттук идва и изразът „ахилесова пета“ - уязвимо място. И Омир разказва в „Одисея“ за този „божествен“ хранителен режим, съставен от нектар и амброзия. В древните митове има различни обяснения за произхода на амброзията. На някои места пише, че приемната майка на Зевс – козата Амалтея, изливала амброзията от рогата си. Освен от нея обаче, амброзия можело да се набави от различни краища на света, благодарение на всеотдайни гълъби. Те събирали различни съставки и Зевс ги превръщал в безценната храна.

 Личният лекар на папа Бонифаций VIII предлагал да се смесят в разтопено състояние злато, скъпоценности, сапфири, изумруди, рубини, топази, бели и червени корали, слонова кост, сандалово дърво, сърце на елен, корен от алое, мускус и амбра; считало се, че тази смес е „еликсирът на безсмъртието“. Известен е случай с китайският император Сюан-Цзун. Придворният алхимик приготвял в течение на една година „еликсир на безсмъртието“. Месец след приемането му императорът се споминал.

 Според една легенда индиецът Тапасвиджи живял 186 години (1770—1956), според официалните му документи. Родил се е в Питиал и след 50 години се отдал на аскетизъм в Хималаите. Занимавал се с йога, достигнал съвършенство в управлението на процесите, произходящи в човешкия организъм (състояние самадхи). Тапасвиджи споменал за среща с друг старец-отшелник, говорещ единствено на санскрит (говорен само в Древна Индия). По думите на стареца, той е бил на 5 хиляди години. Придобил такова дълголетие благодарение на „еликсир на безсмъртието“. Старецът предал известно количество на Тапасвиджи. След смъртта му бил предприет щателен обиск в дома му.

 Известна е легендата за знаменитият авантюрист Сен-Жермен. Има „сведения“, че в продължение на няколко столетия Сен-Жермен запазва младежкия си вид. Сен-Жермен разказвал за своите беседи с Платон, Сенека и Исус Христос. Споменавани от него детайли карали слушателите да вярват в неговото безсмъртие.

 Безсмъртието се среща и като проклятие, например в легендата за Ахасфер – скитникът–евреин. Той е символ на еврейския народ, който бил осъден да се скита далече от отечеството си. Когато Иисус Христос носел кръста към Голгота и изнемогвал под неговата тежест, поискал да си отдъхне пред дома на евреина Ахасфер, но той го прогонил безсърдечно. Тогава Христос му казал: „Ти ще бъдеш скитник по земята, докато аз се върна”. Ахасфер веднага тръгнал да върви и от тогава подтикван от непреодолима сила, той скита непрестанно, без да намери място за отдих.

Билката триделна амброзия

 Триделна амброзия, Гигантска амброзия (Ambrosia trifida) е вид цъфтящо, едногодишно, храстовидно растение, което се отнася към семейство Сложноцветни (Compositae, Asteraceae). В родният й ареал на разпространение е известна още с имената buffaloweed, horseweed, kinghead, голяма амброзия, тексаска голяма амброзия, висока амброзия, кръвна амброзия, целогодишна амброзия.

 Семена от триделна амброзия са намерени при археологически разкопки в различни обекти. Оказва се, че са 4-5 пъти по-големи от тези, които днес произвежда растението. Билката израства на височина до 2 метра, като са известни видове, които са достигнали 6 метра при растеж на богати на хранителни вещества и влага почви. Развива големи клони и широка храстовидна растителност. Покрито е с власинки и се определя като грубо растение. В основата стъблата на амброзията са жилави и набраздени, като тази структура става по-фина по-нагоре по клончетата.

 Листата на растението са в повечето случаи срещуположно разположени по клоните. Формата на листната петура е разнообразна, като най-често срещаната е три-петделна. Всяко листно делче може да има овална, копиевидна, заострена или линиевидна форма. Тя може да достигне дължина до 25 см и ширина от 20 см. Листните дръжки са дълги само няколко сантиметра и са със жлезиста и груба текстура. Листният ръб е назъбен.

 Билката е еднодомно растение -  на едно растение се развиват и мъжки и женски цветчета. Вторите са струпани в основата на съцветието, а първите в неговия край. Самото съцветие предствалява шип с възходящ растеж. Цветовете имат от жълтеникав до зеленикав цвят, а цъфтежът им се случва през месеците август и септември. Плодчетата са с конусовидно-овална форма, притежаващи шипове с няколко милиметра дължина. Имат къс коничен връх и са 6-оребрени. Всяко оребряване завършва със съответното шипче.

 Родина на този вид амброзия е Северна Америка. Внесена е в Европа и Азия, като на тези континенти в повечето случаи се смята за плевел. Лесно се разпространява заради устройството на плодовете си - притежаващи шипове. Инвазивният модел на виреене на билката често измества местни растителни видове или заради големината на растежа си създава сенчести, неблагоприятни условия за развитието на същите. Употребява се полученото от семената масло, листата, клоните и плодовете на растението. Семената на триделната амброзия съдържат голямо количество протеини и мазнини. Служат за харана на хора и животни. Някои от съединенията в Ambrosia trifida са отровни, например: сърдечни гликозиди, алкалоиди, лактони, етерични масла. В експеримент от етеричните масла на билката, чрез парна дестилация са идентифицирани тридесет и пет съединения.

 Цветният прашец се явява един от основните растителни алергени за хората, живеещи в ареалите на разпространение на триделната амброзия. Цветният прашец от Ambrosia trifida е основна причина за сенна хрема и други алергии. Той се събират с търговска цел и производство на фармацевтични препарати за лечение на алергии към самото растение. Твърди се, че гигантската амброзия има нисък капацитет за развитие на сенсибилизиращ дерматит, съответно при контакт с нея.

 Местните американски жители - индианците, прилагат растението по множество начини в техните лечебни методи. Чероки го използва като средство при ужилване от насекоми, при копривна треска, висока температура и пневмония, а ирокезите за лечение на диария.

 Листата притежават стягащо и антипиретично действие. Под формата на лапи се прилагат локално при ухапвания от насекоми и редица кожни лезии. А чай приготвен от тях се използва за лечение на пневмония, треска, гадене, чревни спазми, диария и слизести изпражнения. Сокът от увехнали листа е дезинфектант и се прилага при инфекции на пръстите на краката. Чай от корените се използва при менструални смущения и инсулт. Етеричното масло е с доказани бактерицидно и фунгицидно действие срещу шест бактериални щама и два гъбични щама. То се използва и в дифузни методи с агар.

 Триделната амброзия помага при оплаквания от страна на половата система при жената. Отвара от листата й е полезна за локално приложение при бяло течение, пролапс на матката, хронична гонорея. Под формата на капки може да се използва в офталмологията, а при възпаление на устата с отварата могат да се правят гаргари. Като средство при непостоянно слюноотделяне, може да се използван на всеки половин час, како измиването на устната кухина трябва да се прави бързо и ефикасно. Отлично средство е за употреба при зловонни и граниви инфекциозни процеси. Вътрешно, отвара е полезна при треска, придружена от гноеродни процеси в тялото, диария и дизентерия. Успешно се използва при кървене от носа и други хеморагии, където потокът на кървене е слаб. Тя също така е прилагана за облекчаване на болки, при истерия и други нервни разстройства.

Източник: www.framar.bg