Ако сме твърди, ще спечелим!
Европа ще бъде свидетел на паметни събития през 1908 г. – твърдели в един глас влиятелни политици и държавници. По стар навик всички поглеждали към Балканите. Само че вместо буря, откъм България долетяла вестта за сватба – княз Фердинанд за втори път минал под венчило. Владетели, аристократи и влиятелни личности приветствали в замъка Остерщайн младоженците Елеонора Ройс Кьостериц и българския монарх…
22 септември 1908 година - един независим народ намери себе си
Сигналът за истинските промени дошъл от Лондон, където съживили старата идея за обособяване на Македония в губернаторство под ръководството на Англия. Вестта разтревожила императора на Австро-Унгария, който мечтаел през Македония да присвои пристанището в Солун. Последвало надигане на младотурците, които неочаквано обявили християните за братя и ги призовали да тръгнат заедно с тях на борба демокрация. След това станало нещо нечувано и невиждано – македонските комити взели да се прегръщат с довчерашните си преследвачи, хукнали заедно по митинги, а после, ръка за ръка, поели към Цариград да искат правата си от султана. Месец по-късно вълната тръгнала към България. У нас започнали да пристигат разни турски делегации. Посрещали ги с триумфални арки, с песни, знамена и цветя. И като се завъртели едни клетви за вечна любов и неразрушимо братство, краят им не се виждал.
В това време дипломатите тихо и незабележимо вършели своята работа. Френският пълномощен министър в София намеквал, че сега е моментът България да иска своята независимост. На същата струна засвирили и във Виена. Песен желана и сладка за родните управници, които и без това смятали, че васалното положение на родината е позор за Европа. По това време българският княз Фердинанд бил на почивка в унгарската част на Карпатите, където имал две вили. Именно тук на 25 август 1908 г. било взето едно от най-съдбовните решения в родната история – прогласяването на българската независимост. Специално за случая пристигнал от София премиерът Александър Малинов. И монархът, и министър-председателят били на мнение, че повече не бива да се чака. Следващото заседание било във Виена. Фердинанд привикал с шифрована телеграма министър Ляпчев, който трябвало да пътува до Австрия с фалшив паспорт под името Иван Андреев. За да опази тайната, монархът се подписал на телеграмата с името Мюрани. От Париж тръгнал към Виена и премиерът. Князът, Александър Малинов и Андрей Ляпчев се събрали на 13 септември в двореца Кобург. Така членовете на българското правителство решили съдбата на родината в столицата на Австрия. Всичко било уточнено край Пратера, с изключение на датата. После българските министри се прибрали в София под чужди имена, а Фердинанд останал във Виена, за да реши еднолично заключителната част на акцията.
Английската дипломация следвала свой план чрез посланика си в Цариград сър Джералд Лоутер. Той успял да убеди турските управници, че ще бъде най-добре самият султан да обяви независимостта на България, като едновременно с това прокламира широка автономия на Македония и премахване на митническите граници между двете страни. Освен това България получавала възможност да откупи за нищожна сума Източните железници и да се спаси от изплащането на огромни компенсации към Турция. На 14 септември 1908 г. за преговори в Цариград бил изпратен пловдивчанина Константин Хаджикалчов. Преговорите завършили на 22 септември с официална вечеря. Тъкмо започнала гощавката, пристигнала шифрована телеграма – на хълма Царевец във Велико Търново българското правителство провъзгласило независимостта на страната. Всички замръзнали. Потресен и посрамен, Хаджикалчов изхвърчал от салона, грабнал си багажа и след час тръгнал към София. Това ще струва скъпо на България – мислел си пратеникът на път за родината…
Това е същинската предистория на великото събитие – прогласяването на българската независимост. Останалото са подробности. Правителството гласувало за дръзкия акт на 20 септември 1908 г. на личната яхта на княз Фердинанд, спряла на кея в Русе. На 22 септември 1908 г. по време на пътуването за Велико Търново Александър Малинов написал манифеста, който Фердинанд, вече като цар на българите, трябвало да прочете в историческия храм „Св. Димитър", а след това и на Царевец, пред двореца на старите царе. След възторга и речите във Велико Търново царят и министрите тръгнали за Южна България. Най-внушително било посрещането в Пловдив на 27 септември. Улицата от гарата до Военния клуб била засипана с цветя, голяма триумфална арка украсявала площад „Цар Симеон Велики” (сегашния Централен площад). Въпреки неочакваната горещина, било пълно с народ. Пловдивчани посрещнали царя с бурни викове и хвърляне на калпаци. После, пише очевидецът, посред горещина и прах, пеша, цялото шествие се отправило за църквата „Св. Богородица”.
Докато България празнувала, над нея се извили буреносни облаци. Европейската преса преливала от призиви да се накажат българите, дръзнали да нарушат световния ред. Не случайно още през август министър-председателят Александър Малинов предупреждавал Фердинанд как Европа ще ни обяви за престъпници, как ще ни залее с помия, как ще ни заплашва. И най-злостни ще бъдат тези, които днес се представят за наши приятели. „Ако бурята разцепи правителството или князът го загърби, загинали сме – пророкувал Малинов. – Ако сме твърди, ще спечелим”. Хулите и обвиненията не сепнали правителството. А когато Турция струпала стохилядна войска на границата, България светкавично свикала запасните от Тунджанската дивизия, която преградила пътя за Тракия. Сепнати, европейските дипломати хукнали да помиряват Турция и България. Съдбата на независимостта била решена.
Начело на новата независима държава застава цар Фердинанд I. Денят 22 септември започва да се чества първо от търновци, само година след събитието. По време на социализма тържествата са прекратени, за да бъдат подновени отново през 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след пет века на забвение. Днес, 111 години по-късно, е важно да го помним и да знаем повече на деня, в които сме станали независима държава!
А сега вижте фактите, свързани с Независимостта на България, които всеки е добре да знае:
1. През 1880 г. е направен първи опит за съединение. Тогава обаче международната обстановка се оказва изключително неблагоприятна и опитът се проваля.
2. В навечерието на 22 септември 1908 г. цялото правителство заедно с Фердинанд | тръгват с влак от Русе към Търново. По пътя правят почивка на гара Две могили, където премиерът Александър Малинов написва текста на Манифеста, който ще обяви България за независима държава. Под него се подписват всички министри от кабинета, както и българският княз. Днес на гара Две могили има историческа плоча, която напомня за тази важната за историята ни вечер.
3. Манифестът е прочетен на 22 септември 1908 г. в църквата "Свети 40 мъченици" в Търново. След тържественото обявяване на Независимостта на България, княз Фердинанд приема титлата цар.
4. Художественото оформление на Манифеста е извършено от живописеца проф. Харалампи К. Тачев. Изработен върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета, Манифестът е скрепен с осем кръгли восъчни печати, в сребърно ложе. Те представляват отделните министерства. Ценният документ се съхранява в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобурготската династия, дарствен надпис и украсителни елементи.
5. България е призната за независима от Великите сили и Османската империя през април 1909 г. Така държавата ни се превръща в пълноправна на другите страни и международният ѝ авторитет се възвръща.
6. Първите, които отбелязват датата 22 септември като празник, са търновци. Те осъзнават изключителната значимост на събитието. На 22 и 23 септември 1909 г. в Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна пищност, отговаряща на значимостта на събитието.
7. За първото честване в града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членовете на Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня "Св. 40 мъченици", празненства на Царевец и посещения на височайшите гости на Преображенския манастир.
8. Само три дни след провъзгласяването на Прокламацията, на редовната си сесия Градският общински съвет на Търново, одобрява и гласува предложението на двама общински съветници, живописните улици "Фердинанд", "Съборна" и "Митрополска" да се преименуват на "Цар Фердинанд I", а улица-булевард на улица "22 септември".
Великите битки на България - I част
9. Царица Елеонора се среща с най-активни дейци на Търново и изразява желание да дари 60 000 лева лични средства при условие, че църквата "Св. 40 мъченици", където е четен манифестът за Независимостта, бъде сред първите реставрирани обети в града.
10. По време на социалистическия режим празникът не се е отбелязвал, защото е бил считан за фашистки. Честванията са подновени отново през 1998 г. Така Деня на Независимостта се превръща в един от най-младите празници в новата ни история.
Източник: www.podtepeto.com
