Образователните статистики за постиженията на българските ученици започнаха да омръзват с еднообразието си. Единствената интрига около всяко ново изследване вече е колко по-надолу пропадаме. Засега само четвъртокласниците удържат фронта, при по-горните класове положението отдавна може да се опише с една дума - катастрофа. Това се вижда както на националните външни оценявания след 7-и клас и на матурите, така и от международните изследвания, които ни закотвят по функционална грамотност на дъното на ЕС. До болка познати са и политическите реакции на тази трагедия - за всеки просветен министър е по-важно провалът да не се запише в неговото досие, вместо да се търси спасение. Затова всеки път стигаме до абсурдни спорове кой е управлявал, докато децата са решавали задачите, сякаш тези деца са ничие поколение, което няма да расте в България.

 Причините за образователния срив могат да се търсят в много посоки, вероятно за тях трябва цял "антропологичен труд", както умело се измъкна от журналистическите питания просветният министър в оставка Меглена Кунева при представянето на PISA 2015. Положението не може да се обясни само със скучните и тромави учебници, с претрупаните откъм теория учебни програми, с демотивацията на учителите, с ниския им статус и т.н. Не помага и фактът, че за последните 26 г. през МОН се извървяха двайсетина министри, някои от които се държаха съвсем като гастрольори. За образователния погром могат да се обвиняват и преходът със смяната на ценностите, и социално-икономическият статус на семействата, и новите "дигитални" реалности, и какво ли още не. Но голяма полза от това няма.

 "Признаване, диагностициране и лечение" - така технически описа стъпките за справяне с даден проблем Кунева. Ние едва сме стигнали дотам да си признаем, че сме в катастрофа. И докато още чакаме диагноза за добре известните ни проблеми - че децата четат, но не разбират прочетеното и не могат да го използват в житейски ситуации, се проявяват нови, още по-сложни симптоми. Огласеното преди ден изследване PISA 2015 очертава две нови тревожни тенденции - 17% от децата в образовани семейства с добри доходи са неграмотни, а момичетата - традиционно справящи се по-добре от момчетата, са влошили видимо успеха си. Тези тенденции тепърва ще се анализират. Времето за анализи обаче отдавна изтече - България участва в международните изследвания от 16 години и трябваше вече да привършва с лечението.

 На този фон у нас хронично липсва национална визия как да излезем от образователната катастрофа. Да вземем за пример последното външно оценяване, на което всеки трети седмокласник получи двойка по математика, а всеки пети - по български. Тогава министър Кунева поръча на началниците на регионалните инспекторати да анализират слабите резултати по математика (за други области въобще не стана дума) на училищно и на регионално ниво и да планират конкретни мерки за подобряването им. Повече за това нищо не се чу. По същия начин потъна в забвение и обещанието на един предишен просветен министър да осигури специални учебни помагала със задачи с практическа насоченост, които да са в помощ на учителите при преподаването на материала.

 Между старите неизпълнени обещания и новите има една фундаментална разлика - училищният закон, който най-сетне позволи да се променят учебните програми. Законът е богат на красиво звучащи постановки - допълнителни занимания за децата, чийто език не е майчин, индивидуална подкрепа, свобода на училищата, ежегодни квалификации на учителите, участие на родителите в училищния живот и т.н. Да се гледа на тях като на панацея обаче е вредно, особено като се има предвид, че голяма част от новостите не са обезпечени финансово. Приет набързо и дописван с подзаконови нормативни актове, критикувани тайно в гилдията заради бумащината и неяснотите, законът също страда от липса на обща визия в каква посока трябва да се развива образованието.

 Предстои да разберем и какво ще произлезе от новите учебни програми - дали те ще доведат до качествена промяна, или ще останат формално разместване на творби и автори напред-назад в класовете. Самото стартиране на реформата с първолаците и петокласниците бе опорочено - децата уж започнаха с нови програми, но... по старите учебници. Бързането да се отчетат едни европейски пари (получени за изработването на нови учебни програми) сътвори поредна каша при седмокласниците, които ще изпуснат цели исторически периоди и теми по история, биология и география. Поражението тук ще се види точно през 2018 г. - на следващата PISA, когато сегашните седмокласници ще са в девети клас.

 Наред с глобалните решения PISA дава рецепта и за съвсем конкретни мерки, понякога дребни наглед. Например включване на децата в извънкласни дейности, клубове или кръжоци, които да задържат интереса им към ученето. Данните от изследването са красноречиви - резултатът по природни науки на българските ученици, в чието училище има клуб по природни науки, е по-висок с 30 точки, а децата, посещаващи школа, в които често се провеждат състезания или олимпиади по природни науки, постигат 82 точки повече. В мерните единици на изследването те са с две години по-напред в знанията си от останалите ученици. За един кръжок понякога е нужно малко - инициативността на едно училище, високият дух на един-единствен учител. Висок дух обаче не се мотивира само с предизборна употреба, както обикновено се прави у нас. За това трябват комплексен подход и дългосрочна стратегия, които засега убягват на нашите политици.

 Целта на PISA е да определи доколко учениците могат да използват знанията и уменията си в реални ситуации, свързани с техния живот. Поради това тестовите задачи са формулирани върху съдържание от различни области на природните науки, като подборът е направен по следните критерии - връзка с реалния живот, включване на основни природонаучни понятия и концепции, голяма обществена значимост, съответствие с възрастовите особености на 15-16-годишните. Всяка задача в теста е формулирана в конкретен контекст и служи за оценяване на определено знание и умение. Въпросите са с различна трудност, а според резултата има шест равнища на постижение.

Най-ниското първо Б ниво, където са 12.4% от децата у нас, означава, че учениците използват елементарно и ежедневно познание по природни науки, обикновено се затрудняват да определят основните характеристики на едно научно изследване, използват само основни понятия, бъркат лични представи с научни факти.

Първо А ниво, където са 22.8% от децата у нас, предполага ограничени знания и умения, които се използват в еднотипни и познати ситуации. С помощ могат да проведат предварително структуриран експеримент с не повече от две променливи. Идентифицират проста причинно-следствена връзка.

Второ ниво, където са 25.2% от учениците у нас, означава, че децата използват ежедневно познание и елементарни процедурни знания, за да направят изводи на базата на несложни експерименти и проучвания. Тълкуват буквално резултатите от научно изследване или технологично решение.

Най-високо, шесто ниво е постигнато от 0.2% от българчетата и 1.1% от връстниците им в ОИСР. Децата на това ниво използват научни идеи и концепции, за да обяснят или предложат хипотези за обясняването на непознати природни процеси и явления. Използват знанията си за обосноваване на решения в непознат научен контекст. Правят разлика между аргументи, основаващи се на научни факти, и теории, и аргументи, основаващи се на други предположения. Преценяват правилно ли е замислен и планиран сложен експеримент, изследване или симулация на експеримент и аргументират оценката си.

Източник: www.segabg.com