+ Предложи публикация
11.06.2016

А да си поговорим?

  Неотдавна, в края на работния ден, случайно се оказах край входната врата на една детска градина. Покрай мен преминаха подред четири майки с децата си. Удивително, но аз чух четири абсолютно еднакви разговора (ако това изобщо може да се нарече разговор):

Мама: "Е, какво прави днес?"

Детето: "Ммммм..."

Мама (един вид помагайки): "Имаше ли нещо интересно в детската градина?"

Детето: "Амиии..."

 И това беше всичко. Както се казва, поговориха си. Не знам продълженията на разговорите, но лесно мога да си ги представя. Мама ще зададе още два-три въпроса, детето вероятно ще изстиска в най-добрия случай някой и друг спомен и мама ще се успокои. Или: няма да се успокои и ще отиде при възпитателя с въпроси, занимават ли се децата изобщо с нещо, или пък защо детето е така потайно? Трябва да призная, че сред въпросите, които ми задават родителите, в това число и в нашето училище, един от най-честите е този: „Защо той(тя) не разказва за това, което му(и) се случва?” И наистина защо е така? Нима те не искат да споделят с нас? Скъпи родители, не се вълнувайте, децата искат и още как! Само че не умеят. Точно както... ние с вас.

 Питам собствената си майка кога за последно е поговорила със сина си за своята работа. Удивена, тя отговаря: „Струва ми се, че никога...” Интересно, как човек да се научи да разказва за себе си, ако той не вижда подобен модел за диалог край себе си? „Еднопосочният” разговор, дори и с най-добрата и мила майка на света, неминиуемо ще заприлича на разпит. А кому е приятно да участва в разпити, още повече в качеството на обвиняем?

 Време е да започнем да си общуваме. Разказвайки на другия какви са били нашите преживявания, интересните ни срещи, нашите удивления и радости, ние му протягаме ръка, и му даваме право на собствен разказ. И едновременно с това откриваме, че по-интересен събеседник от него едва ли можем да намерим. Само че не бива да бързаме. И на него, и на нас ни трябва време, за да се научим. Постепенно, ден след ден, ние заедно ще откриваме колко прекрасно нещо е общуването. В двете посоки. Това е цялата тайна. Искате ли да чуете за техния живот, говорете за своя. Впрочем, точно както е и при възрастните.

Автор: Дима Зицер

Превод от руски език: Александър Василев

Източник: www.snob.ru

Оценка 4.87 от 30 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Последно търсени:
Школа по Индийски танци
Частни уроци по Френски София
Уроци по Испански език Пловдив
Уроци по Пеене
Забавен Английски за деца
Уроци по Френски език за начинаещи
Ащанга Йога
Уроци по Плуване за деца Бургас
Уроци Графичен Дизайн
Учене на Немски език
Козметичен курс
Обучение ит специалист
Курс Английски език
Кик Бокс тренировки Варна
Уроци по Математика София Надежда
Английски език по метода Сугестопедия
Учене на Английски език у дома
Частни уроци по Английски език Бургас
Частни уроци по Английски Красно село
Тестове по Математика 7 клас
Латино уроци
Уроци по Народни танци Шумен
Урок по Японски за начинаещи
Матура по География и Икономика
Уроци по Испански език Пловдив
Урок по Китара
Уроци по Руски език онлайн
Пилатес в Бургас
Онлайн обучение по Английски език
Курс Оперативно Счетоводство
Английски online
Йога студио
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ