+ Предложи публикация
11.06.2016

А да си поговорим?

  Неотдавна, в края на работния ден, случайно се оказах край входната врата на една детска градина. Покрай мен преминаха подред четири майки с децата си. Удивително, но аз чух четири абсолютно еднакви разговора (ако това изобщо може да се нарече разговор):

Мама: "Е, какво прави днес?"

Детето: "Ммммм..."

Мама (един вид помагайки): "Имаше ли нещо интересно в детската градина?"

Детето: "Амиии..."

 И това беше всичко. Както се казва, поговориха си. Не знам продълженията на разговорите, но лесно мога да си ги представя. Мама ще зададе още два-три въпроса, детето вероятно ще изстиска в най-добрия случай някой и друг спомен и мама ще се успокои. Или: няма да се успокои и ще отиде при възпитателя с въпроси, занимават ли се децата изобщо с нещо, или пък защо детето е така потайно? Трябва да призная, че сред въпросите, които ми задават родителите, в това число и в нашето училище, един от най-честите е този: „Защо той(тя) не разказва за това, което му(и) се случва?” И наистина защо е така? Нима те не искат да споделят с нас? Скъпи родители, не се вълнувайте, децата искат и още как! Само че не умеят. Точно както... ние с вас.

 Питам собствената си майка кога за последно е поговорила със сина си за своята работа. Удивена, тя отговаря: „Струва ми се, че никога...” Интересно, как човек да се научи да разказва за себе си, ако той не вижда подобен модел за диалог край себе си? „Еднопосочният” разговор, дори и с най-добрата и мила майка на света, неминиуемо ще заприлича на разпит. А кому е приятно да участва в разпити, още повече в качеството на обвиняем?

 Време е да започнем да си общуваме. Разказвайки на другия какви са били нашите преживявания, интересните ни срещи, нашите удивления и радости, ние му протягаме ръка, и му даваме право на собствен разказ. И едновременно с това откриваме, че по-интересен събеседник от него едва ли можем да намерим. Само че не бива да бързаме. И на него, и на нас ни трябва време, за да се научим. Постепенно, ден след ден, ние заедно ще откриваме колко прекрасно нещо е общуването. В двете посоки. Това е цялата тайна. Искате ли да чуете за техния живот, говорете за своя. Впрочем, точно както е и при възрастните.

Автор: Дима Зицер

Превод от руски език: Александър Василев

Източник: www.snob.ru

Оценка 4.87 от 30 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Последно търсени:
Частни уроци по Английски София
Английски език уроци
Пилатес Бургас Изгрев
Компютърна грамотност Пловдив
Частни уроци по Литература Шумен
Разговорен Английски
Учител по Математика Варна
Уроци по Английски език Бургас цени
Клуб по Спортни танци Плевен
Кик Бокс жени
Уроци по Литература за 5 клас
Клуб Народни танци София
Курсове по Руски Бургас
Курсове по Френски език София
Online обучение по Английски
Немски език в Германия
Декоративен Маникюр Ноктопластика
Езиков център Варна
Клубове за Народни танци Стара Загора
Фризьорски курс София
Учител на Английски
Частни уроци по Арабски език София
Уроци по Математика за 3 клас
Уроци по Китара град София
Улични танци
История за 9 клас
Частни уроци по Математика Варна
Школи по Английски език Бургас
Английски език уроци
Уроци по висша Математика
Народни танци Младост 4
Частни уроци по Немски език Плевен
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ