Неотдавна, в края на работния ден, случайно се оказах край входната врата на една детска градина. Покрай мен преминаха подред четири майки с децата си. Удивително, но аз чух четири абсолютно еднакви разговора (ако това изобщо може да се нарече разговор):
Мама: "Е, какво прави днес?"
Детето: "Ммммм..."
Мама (един вид помагайки): "Имаше ли нещо интересно в детската градина?"
Детето: "Амиии..."
И това беше всичко. Както се казва, поговориха си. Не знам продълженията на разговорите, но лесно мога да си ги представя. Мама ще зададе още два-три въпроса, детето вероятно ще изстиска в най-добрия случай някой и друг спомен и мама ще се успокои. Или: няма да се успокои и ще отиде при възпитателя с въпроси, занимават ли се децата изобщо с нещо, или пък защо детето е така потайно? Трябва да призная, че сред въпросите, които ми задават родителите, в това число и в нашето училище, един от най-честите е този: „Защо той(тя) не разказва за това, което му(и) се случва?” И наистина защо е така? Нима те не искат да споделят с нас? Скъпи родители, не се вълнувайте, децата искат и още как! Само че не умеят. Точно както... ние с вас.
Питам собствената си майка кога за последно е поговорила със сина си за своята работа. Удивена, тя отговаря: „Струва ми се, че никога...” Интересно, как човек да се научи да разказва за себе си, ако той не вижда подобен модел за диалог край себе си? „Еднопосочният” разговор, дори и с най-добрата и мила майка на света, неминиуемо ще заприлича на разпит. А кому е приятно да участва в разпити, още повече в качеството на обвиняем?
Време е да започнем да си общуваме. Разказвайки на другия какви са били нашите преживявания, интересните ни срещи, нашите удивления и радости, ние му протягаме ръка, и му даваме право на собствен разказ. И едновременно с това откриваме, че по-интересен събеседник от него едва ли можем да намерим. Само че не бива да бързаме. И на него, и на нас ни трябва време, за да се научим. Постепенно, ден след ден, ние заедно ще откриваме колко прекрасно нещо е общуването. В двете посоки. Това е цялата тайна. Искате ли да чуете за техния живот, говорете за своя. Впрочем, точно както е и при възрастните.
Автор: Дима Зицер
Превод от руски език: Александър Василев
Източник: www.snob.ru