1. Имало едно време две принцеси близначки. Когато били още деца, те били прокълнати от зла вещица, щом пораснат да се убодат на вретеното и да заспят – двете заедно, за да няма сърдити. Те си имали баща, любящ крал, който на всяко първо число на месеца давал и на двете по една едра банкнота. Принцесата, която била с десет минути по-голяма, спестявала парите в банка, а по-малката също ги пазила, но в стъклен буркан. Разбира се, кралят забранил всички чакръци в кралството, и също разбира се, принцесите намерили захвърлено на тавана вретено, уболи се и заспали за сто години. Но докато те спели, в страната се случила голяма-преголяма инфлация. И парите на по-малката принцеса се превърнали в красиви хартийки, а състоянието на по-голямата, което пораснало по формулата за сложните проценти, и позволило да си купи целия свят. А понеже принцът бил само един, не е трудно да се досетим, коя принцеса избрал той за жена.

След като направите всички основни разходи, ако ви остане нещо и можете да спестявате, не слагайте всичко под възглавницата. Занесете парите в банката – така ще ги запазите, а може дори и да спечелите.

2. Едно умно момче влязло в автобуса и си купило билет. Сложило билета в десния си джоб, а след това купило още един билет, който сложило в левия си джоб. Бабата, която седяла до него, се учудила:

- Момче, защо си взе втори билет?

- Ами ако ми откраднат първия билет?

- А ако ти откраднат и втория билет?

- За всеки случай аз имам и карта за пътуване.

Хитрото момче знаело, че не трябва да държи всичките си яйца в една кошница и да разчита на това, че с единствения му билет нищо лошо няма да се случи.

3. Един много хитър математик организирал лотария и обещал, че този, който изтегли печелившия билет, ще има безкрайна сума пари, без никакъв риск. Лотарийните билети стрували по 100 долара. Народът се втурнал да участва в лотарията. Когато късметлията, който изтеглил щастливия билет, дотичал да получи своята награда, математикът му казал, по какъв точно начин ще бъде изплащана печалбата му:

- Днес Вие получавате един долар, следващата седмица – ½ долар, а по-следващата седмица – 1/3 долар, и така нататък...

Не вярвайте на обещанията на онези, които Ви обещават златни планини, невиждано големи проценти, бързи пари и то при абсолютно никакъв риск. И влагайки своите пари, помнете, че запазването на капитала е по-надежно, отколкото бързия доход при голям риск.

4. Живял някога един бей, който имал обширни градини с плодни дръвчета, памукови плантации и много-много овце.  И печелел много пари. Всяка вечер той викал музиканти и танцьорки, поръчвал най-вкусния пилаф и отвъдморския плод авокадо. Съседите на бея, обаче, се сговорили да го погубят и затова го посъветвали: спестявай, скъпи приятелю, в казахстански тенге – много стабилна валута, далеч по-устойчива от нашия сом (б. пр.: паричната единица на Узбекистан). Спестявал беят, спестявал и натрупал много тенге. А коварните му съседи се договорили със Саудитска Арабия; тя сринала цената на нефта и курсът на казахстанското тенге паднал. И сега на нашия бей парите му стигали само за отвъдморския плод авокадо – яде го всяка вечер, макар че вече дори не може и да го гледа.

Извод: каквото и да ви говорят умните хора, спестявайте парите си в онази валута, в която са вашите основни разходи.

5. Живяла едно време Золушка. Тя се омъжила за принц. Поживяли те двамата с краля и кралицата в двореца и разбрали, че трябва да се разделят: от сутрин до вечер кралицата натяквала на невестата за нейния обикновен произход, за патешката и походка и за слабостта и към печените слънчогледови семки. Тогава принцът си взел половината кралство и отишъл в банката, за да вземе заем за нов дворец, а там му предложили да сключат договор за ипотека в японски йени, защото лихвите по заемите в йени били много ниски. Построили си те със Золушка нов дворец и започали да си живеят в него, започнали да изплащат ипотеката и да се радват, че са такива умни и хитри. Но не щеш ли, курсът на японската йена започнал да расте. Гледа принцът – всеки месец плаща все повече и повече, и повече и повече... Минали десет години. Наложило се на принца да върне половината кралство на краля, защото за своя дворец заплатил толкова много, сякаш той не бил построен от кристал, а от злато.

А всичко е много просто: трябва да теглиш кредити в тази валута, в която заработваш своите доходи.

6. Един стар евреин търгувал край сградата на банката със семки. Приближил се до него друг евреин и му поискал пари назаем. Старият евреин категорично му отказал. И неговият приятел се възмутил: „Как така? - рекъл му. - Нашите бащи бяха приятели, нашите дядовци на една улица живееха, а ти не искаш да ми дадеш пари назаем.” Посочил му старият евреин зад гърба си:

- Виждаш ли банката?

- Е, да, виждам – отговорил приятелят му.

- Имаме договор с тази банка: аз не давам пари назаем, а тя не продава семки.

Всеки е длъжен да си гледа работа и да я върши добре. Страхувайте се да се доверявате на непрофесионалисти – вземайте заеми от банкерите, а семки купувайте от търговците. Така нещата ще са по-добре.

7. В окото на жената на един банкер попаднала прашинка и се наложило да отиде на лекар. Този преглед струвал на банкера четиридесет долара. А на друг банкер му провървяло далеч по-малко: пред окото на неговата жена попаднало кожено палто и това струвало на банкера пет хиляди долара.

А това е така, защото парите не са реклама в магазин и спонтанните покупки са хубави само като кратовременно, и рядко лекарство на депресията.

8. Живели едно време семейство Иванови, които имали чудесни съседи – семейство Петрови. Решили веднъж Иванови да започнат една много доходоносна дейност и помолили Петрови да им дадат пари назаем. Чудесните Петрови се съгласили и дали на Иванови пет хиляди долара назаем за срок от половин година. Но, уви, провалил се сигурният бизнес на Иванови и останали те без никакви пари, но за сметка на това – с голям дълг. След половин година дошли при тях Петрови, със сладки и бонбони, посидели, пили чай, поговорили си. „Не искате ли, случайно – казали те, – да ни върнете петте хиляди долара?” Обещали им Иванови да им върнат парите още утре. Казали им, че бизнесът е много доходоносен, просто трябва още малко да се изчака. Почакали Петрови още един месец и отново дошли; вече без сладки: ”Върнете ни петте хиляди – рекли, - време е вече”. И Иванови пак се заклели, че до няколко дни ще върнат парите, но започнали да се крият от Петрови. Бащата Петров започнал да причаква бащата Иванов пред входа и да го заплашва с големи неприятности. А когато срещнела майката Иванова, майката Петрова започвала да вика по цялата улица, че те я нахална и безсъвестна. И след още три месеца се оказало, че вместо чудесни и прекрасни хора, съседите на Иванови са злобни и отвратителни таласъми.

Оттук може да се направи извод: ако искате да дадете пари назаем на приятели и познати – давайте точно толкова, колкото бихте могли да си позволите да подарите. Пазете своето душевно спокойствие и добрите си отношения.

9. Помните ли приказката за рибаря и златната рибка?  Хвърлил рибарят мрежата за трети път и я изтеглил с една рибка; необикновена рибка – златна. Примолила се рибката: „Пусни ме, старче, в морето! Скъп откуп ще ти дам  - ще получиш всичко, което пожелаеш.” И какво направил глуповатият старец, вместо да се възползва от това уникално предложение? Отишъл и разказал за рибката на своята баба. Какво се случило след това, вие знаете: останал старецът не само с пробитото корито, но и със същата свадлива, ненаситна и незнаеща мярката си старица.

Оттук и поуката: хванал ли си нещо – мълчи! Парите обичат тишината.

Автор: Ксения Кнорре Дмитриева, журналист

Превод от руски език: Александър Василев

Източник: www.snob.ru