1. Защо се нарича фигурно пързаляне?

Преди 1990 г. освен късите програми и свободното пързаляне, кънкьорите е трябвало да правят задължителни фигури на леда. Те са наречени „училищни фигури“. Журито трябва да оцени участниците в зависимост от това колко добре правят специални фигури на леда (като кръгове, извивки, смяна на крака, завои). Резултатът, който получи кънкьорът, е огромна част от крайната оценка, но с течение на времето значението на тази част от програмата намалява, докато накрая е отменена. Ето защо фигурното пързаляне се нарича така.

2. Кои елементи са забранени?

Всички елементи на фигурното пързаляне са регулирани и кънкьорите обикновено не извършват наистина опасни движения, но има изключения. През 1998 г. по време на Олимпийските игри в Нагано французойката Сурия Бонали направи задно салто, забранено от правилата. То изглежда доста страшно, а тя направи този елемент повече като протест, защото в началото пада и осъзнава, че няма шанс да спечели, така че просто иска да направи по-зрелищно представянето си. Освен салта, във фигурното пързаляне не може да правиш и тези движения:
• Скачане върху партньора.
• Серия от 4 или повече скока.
• Завъртане, когато партньорът върти партньора си във въздуха около себе си, държейки крака или ръката му.
• Лежане на леда или докосването му с 2 колена едновременно по всяко време на представянето.
• Допълнителни елементи

3. Защо кънкьорите носят чорапогащници над кънките си?

Това всъщност не са чорапогащници, а по-скоро клинчета от еластичен спандекс. Обикновено ги носят само жените, защото: • Основната причина е да предпазят кънките от всякакви повреди. Опитват се да използват само един чифт кънки през целия сезон (защото носенето на нови не е приятно) и така пазят най-важния инструмент в добро състояние и скриват недостатъците на старите си кънки. Друга много важна причина е да се предотврати развързването на връзките. Ако върху кънките има плат, шансовете това да се случи са изключително ниски. Напоследък обаче кънкьорите поставят лента върху връзките, но е трудно да се забележи. Освен това някои кънкьори го правят, за да направят краката си по-дълги, отколкото в действителност са. Те мислят, че кънките правят краката да изглеждат по-къси и този малък трик им помага.

4. Как не се замайват от всички скокове и завъртания?

Те всъщност се чувстват замаяни, но не толкова, колкото обикновен човек. Вестибуларната система на професионалния кънкьор свиква с необичайните позиции на тялото по време на многогодишната практика. Така могат да правят множество завъртания, скокове и други елементи в рамките на едно представяне. Алексей Мишин, руски треньор по фигурно пързаляне, е разработил специална машина за трениране на вестибуларната система - въртящ се кръг, който помага да се поддържа баланс и подготвя кънкьорите да скачат по леда.

5. Кои са най-трудните скокове?

Когато правят скокове, кънкьорите трябва да се справят с мощни гравитационни сили, които могат да бъдат сравнени с летенето в космоса.  Мъжете, които се състезават сами, вече могат да правят четворни скокове, които дават най-високи резултати. Натан Чен е първият човек, който прави 6 четворни скока в една програма. Мъжете могат да правят всякакви четворни скокове, с изключение на аксел. Сред жените четворните скокове все още не са разрешени - първата дама, която е направила такъв, е Мики Андо от Япония, но истинските шампионки в четворните скокове са младите момичета от Русия Александра Трусова и Анна Щербакова. Тройният аксел трябва да бъде обособен отделно. Това е единственият скок, който се прави с излитане напред. Акселът има допълнително 0.5 въртене във въздуха именно заради това. Това е причината, поради която никой кънкьор всъщност не е направил четворен аксел. Повечето мъже могат да правят троен аксел, а едва няколко жени са го правили в историята на фигурното пързаляне.

6. Има състезания за мъже, жени и двойки. Има ли други видове?

Да, има. Има 5 дисциплини по фигурно пързаляне: мъже, жени, двойки, танци на лед и синхронизирано пързаляне. Последното не е включено в списъка на официалните състезания, но за него има отделно първенство. От 2014 г. насам е включено отборно пързаляне. Съществува и друг вид състезание с две двойки на леда. Популярно е в Канада и САЩ, но няма международни състезания.

7. Кой има най-голям брой титли в историята?

• Соня Хени от Норвегия е абсолютен лидер сред дамите - тя е била олимпийска шампионка три пъти поред през 1928, 1932 и 1936 година.

• Сред мъжете Гилиз Графщром има най-голям брой златни медали: 3 златни и 1 сребърен. Евгений Плюшченко също заслужава да се спомене, тъй като има 4 олимпийски медала - сам и отборни златни медали, както и 2 сребърни медала.

• Теса Върчю и Скот Мойр са шампиони в танци на лед - трикратни олимпийски шампиони (през 2010 и 2018 сами и отново през 2018 заедно).

• Ирина Роднина заедно с Алексей Уланов и Александър Зайцев е трикратна олимпийска шампионка по двойки.

• Кънкьорите от Русия са станали победители във всички възможни дисциплини, които някога са съществували в спорта.