Дзен - това е сложно нещо! Великите майстори с векове разказвали удивителни истории или сами са ставали главни герои в загадъчните легенди. Всяка от тези легенди прилична на вишна: ние изяждаме сочния, мек плод, но изхвърляме костилката, макар че точно от нея ще израсне след време едно прекрасно дърво.

Не можеш да откраднеш луната

 Един дзен-майстор живеел простичко, в малка колиба в полите на планината. Веднъж в колибата влязъл крадец и установил, че в нея няма нищо, което да си заслужава да бъде откраднато. Точно тогава майсторът се върнал вкъщи и заварил крадеца в колибата си. „Ти си изминал дълъг път, за да ме навестиш – казал той на бродягата – и не трябва да си тръгнеш с празни ръце. Моля те, вземи като подарък моята дреха”. Крадецът бил поразен. Той взел дрехата и тихо си тръгнал. Тогава майсторът седнал гол, любувайки се на луната. „Бедното момче – замислено си казал той, - така ми се искаше да му подаря тази прекрасна луна...”

Ако обичаш, обичай открито

 Двадесет монаси и една монахиня, която се казвала Есюн, се занимавали с медитация при един дзен-учител. Есюн била много миловидна, макар че главата и била обръсната, а дрехите и  били скромни. Няколко монаси се влюбили тайно в нея. Един от тях и написал любовно послание, настойчиво молейки я да се срещнат насаме. Есюн не му отговорила. На следващия ден учителят провеждал занятие на групата. Когато то завършило, Есюн станала. Обръщайки се към този, който и написал писмото, тя казала: „Ако ти наистина ме обичаш – ела и ме прегърни”.

Калният път

 Монасите  Тандзан и Екидо вървели веднъж по един кален път. Валял проливен дъжд. Минавайки покрай един кръстопът, те срещнали красива девойка с копринено кимоно и копринен шал, която не можела да мине през дълбоката кал на пътя. „Хайде, да минем” – веднага и казал Тандзан. Взел я на ръце и я пренесъл през калта. Екидо не казал нищо и мълчал, докато не стигнали до храма. Тогава той вече не успял да се стърпи и казал: „Ние монасите трябва да стоим по-далеч от жени, особено от младите и красивите. Те са опасни. Защо направи това?” „Аз оставих момичето там - отвърнал Тандзан. - А ти още ли я носиш?”

Мигът е по-скъп от съкровище

 Един важен господин помолил дзен-учител да му каже как да прекарва времето си. Имал усещането, че прекарва прекалено много време в своето учреждение. Учителят написал 8 китайски символа и му ги дал: Този ден няма да се повтори. Мигът е по-скъп от съкровище. Този ден няма да дойде отново. Всяка минута е безценно съкровище.

Така ли е?

 Един дзен-учител бил известен сред своите съседи с това, че водил благочестив живот. В съседната къща живеела една красива девойка, чиито родители имали малко магазинче. Един ден те разбрали, че дъщеря и скоро ще роди дете. Те изпаднали в ярост. Девойката отказала да каже кой е баща на детето, но след много уговорки тя посочила учителя като бащата. Разгневени нейните родилите отишли при него. „Така ли е?” – било единственото, което той им отвърнал. След като детето се родило, те го донесли при учителя. По това време той бил изгубил всякакво уважение на съседите, но това изобщо не го вълнувало. Учителят обградил детето с грижи и топлота, вземал от съседите мляко за него и всичко, от което то се нуждаело. След година дъщерята все пак не издържала и казала истината на своите родители: баща на детето бил млад човек, който работи на рибния пазар. Бащата и майката на девойката отишли веднага при учителя и го помолили за прошка, дълго му се извинявали и го молили да им върне детето. Той охотно им простил. Връщайки им детето, той казал само: „Така ли е?”

Пляскане с една длан

 „Ти можеш да чуеш пляскането на две ръце, когато те се удрят една в друга – казал Мокурай. – Сега ми покажи пляскането с една ръка”. Тойо се поклонил и отишъл в стаята си, за да си помисли. През прозореца той чул музиката на гейшите. „Ах, разбрах!” – възкликнал той. На следващата вечер, когато учителят го помолил да покаже пляскане с една ръка, Тойо започнал да свири музиката на гейшите. „Не, не – казал Мокурай, - това няма да стане. Това не е пляскане с една ръка. Ти изобщо не си го разбрал”. Мислейки, че музиката ще му пречи, Тойо се усамотил на по-спокойно място. И отново се отдал на медитация. „Какво ли може да бъде пляскане с една ръка?” Той чул как някъде капе вода. „Разбрах” – помислил си Тойо. Когато следващия път се оказал пред учителя, Тойо показал как капе водата. „Какво е това? – попитал Мокурай. – Това е звук на капеща вода, а не пляскане на ръката. Опитай още веднъж”. Напразно медитирал Тойо, за да чуе пляскането на една ръка. Той чул шума на вятъра, но и този звук бил отхвърлен. Той чул вика на совата, но и това било неподходящо. Повече от десет пъти отивал Тойо при Мокурай с най-различни звуци – всичко било погрешно. Почти една година той обмислял какво ли би могло да бъде пляскане с една ръка. Накрая малкият Тойо стигнал до истинска медитация и преминал пределите на звуците. „Аз повече не можех да ги събирам – обяснил той след това, - затова достигнах до беззвучния звук”. Тойо осъзнал пляскането с една ръка.

Превод от руски език: Александър Василев

Източник: www.adme.ru