С възпитание родителите определят моралните устои на детето, донякъде неговите умствени способности, житейски нагласи, вкусове, телосложение, интелект… Но да не забравяме думите на Уилям Шекспир, че „природата винаги взема своето“. Защото има неща, които не можем да възпитаме, те са ни, както се казва, „дадени“, а начинът на живот и възпитанието могат да им повлияят, но, само донякъде:

Теглото

 Когато разтревожената майка се опитва да нахрани своето злоядо дете, когато пълни родители се опитват да накарат детето си да хапне нещо, което не харесва, или детето на слаби майка и баща е пълничко, значи сте свидетели на борбата между възпитание и генетика. И слабата фигура, и склонността към напълняване са наследствени, независимо дали това ни харесва, или не – от хранителните навици в семейството малко зависи колко килограма ще бъде детето, когато навлезе в самостоятелния си живот.

 Преди време изследвания с мишки разкриват ген, отговорен за повишаване на теглото. Гризачи консумират еднакво количество калории, но пълнеят само някои от тях – тези с определена генетична промяна. Учените са убедени, че това дали човек страда от наднормено тегло в детството или в зряла възраст се предопределя генетично. Така че, ако завиждате на онези, които ядат колкото си искат и не напълняват, знайте - диетата и спорта помагат, но борбата за сваляне на килограмите си остава завинаги.

Способността да се радваме от живота и да изпитваме щастие

 50% от позитивното отношение към живота наследяваме от родителите си – в това убеждава американско изследване. И социологът Артър Брукс потвърждава, че почти 50% от жизнерадостта и умението да се радваме на това, което имаме, получаваме на генетично ниво.

 В книгата си „Егоистичните причини да имаме повече деца“ икономистът Браян Каплан заявява, че родителите силно надценяват значението си за формиране на жизнерадостен възглед у децата. Специалистът се основава на данни, според които идентични близнаци (които имат еднаква ДНК) са със сходни нива на удовлетвореност от живота, за разлика от разнояйчните близнаци. Но има добри новини и за родителите на вечно недоволни хлапета: проучванията показват, че мърморенето е по-скоро генетично присъщо качество, а не резултат от липса на родителска любов, а и в детството винаги има доза негодувание.

 Способността да изпитваме щастие също се предава от родителите, свидетелстват резултати от епигенетично (наука за влиянието на средата върху гените) изследване, проведено от д-р Алберто Букей. Тази способност според него е програмирана генетично, а не се развива в процеса на израстването след раждането. Силните положителни емоции, състоянието на щастие задейства определени химични реакции в организма на мъжете и жените, които могат да въздействат на генетичния код, съдържащ се в сперматозоидите и яйцеклетките. Известно е, че поведението на родителите и тяхното възприятие за света влияят на характера на детето и на неговите собствени възприятия за околните хора и събития. Способността да се чувстваме и да се държим като щастлив човек, твърди Букей, не е следствие на възпитанието, а е по рождение.

Характер

 Никой не казва: „Надявам се детето ми да порасне лош човек“, но все пак има лоши хора – чия е вината? Само на лошото възпитание? Научно е доказано, че гените влияят на характера, но как точно все още не е известно. Има доста примери как осиновеното дете расте съвсем различно по характер от осиновителите си. Ето, Хари Потър, отгледан от противни чичовци и лели, стана добро момче. Явно, че характерът е заложен на генетично ниво, но и милиардите долари, похарчени за изучаване на ДНК, не откриват отговор на въпроса как гените отговарят за любовта към реда?

 Може ли биологията да обясни престъпното поведение? Над 100 изследвания на тази тема говорят, че генетичната предразположеност играе немалка роля. Но самият факт, че наследяваме такива черти, все още не потвърждава, че ще станем убийци или крадци. Тук обаче възпитанието има съществено значение – когато родителите забележат опасни нагласи у детето, могат да го възпрат навреме, като го насочат към спортове и провокират интересите му към добри практики.

Образование

 Гените засягат преди всичко способността на детето да учи и запомня, неговата интелигентност и постижения като цяло. През 2013 г. британски учени проучват академичните резултати на повече от 11 хиляди близнаци и изясняват, че гените влияят на оценките повече, отколкото квалифицираните педагози, добрите училища и строгите родители.

 Анализ на един от американските центрове за осиновяване показва, че децата, чиито приемни майки имат висше образование, има вероятност да завършат университет със 7% по-често, отколкото връстниците им, чиито приемни родители са със средно образование. Висшето образование на биологичната майка увеличава тази вероятност до 26%, независимо какво е образованието на приемната майка.

Източник: www.noviteroditeli.bg