Пословиците и поговорките са неизменна част от българското народно творчество. Те съпътстват българския народ през вековната му история, предават се от уста на уста и спомагат за запазването и развитието на националната му идентичност. Чрез тях в синтезиран вид се предава народната мъдрост — придобитият житейски опит и поуките от него. Има много варианти на една и съща пословица или поговорка, както и такива, чийто произход е невъзможно да бъде установен — съществуват по цял свят в различни преводи.
Пословиците са кратки народни умотворения, които обикновено изразяват завършена мисъл, но често когато изразът е сполучлив и запомнящ се, смисловите връзки между думите са изчезнали, което им предава уникален контекст.
1. Новата метла чисто мете, но старата пък знае ъглите.
2. Ако не кърпиш вехтото, ново няма да носиш.
3. В царството на слепите едноокият е цар.
4. Богат е, който е здрав.
5. В нужда се другар познава.
6. Бистра водица, мирна главица.
7. Блага дума железни врата отваря.
8. Бог търпи, ама не спи.
9. Ако младостта знаеше, ако старостта можеше!
10. Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става.
11. Без мокри гащи раци се не хващат.
12. Ако има грешка, има и прошка.
13. Ако искаш да вземаш, научи се да даваш.
14. Един зяпа, друг лапа.
15. Да е учено — добро, да е умно — по-добро.
16. Дойде гост, развали пост.
17. Езикът кости няма, ама кости троши.
18. Живот се с пари не купува.
19. Евтиното месо и кучетата не го ядат.
20. Желаеш ли чуждото, загубваш своето.
21. Законът е за коня, не е за лъва.
22. Имане без труд лесно се пилей.
23. Казали на лисицата, а тя си казала на опашката.
24. Лесно се обещава, мъчно се дава.
25. Магарето и на хаджилък да иде, пак магаре ще се върне.
26. Лице невиждано, скоро се забравя.
27. Мнозина знаят да печелят пари, малцина знаят да ги задържат.
28. Лисицата и калугерка да стане, между кокошките не я пущай.
29. Луд свири, луд играе; който гледа, ум няма.
30. На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си върши работата.
Източник: www.highviewart.com