Можем ли да спрем да стареем?

Всъщност... какво изобщо е това нещо стареенето? И защо то се случва с нас? В момента общият консенсус по темата се състои в това, че стареенето е свързано с повреждането на молекулите, макар че това е спорно твърдение. Независимо от причината, главният въпрос се състои в друго – можем ли да спрем стареенето?

Универсални ли са животът и биологията?

Докато физиката и химията изграждат единни закони за цялата Вселена, учените все още не са убедени, дали правилата на земната биология се разпростират върху нормите на живот, съществуващи на други планети. Например, ще бъдат ли тези форми на живот изградени на базта на молекулите, от които сме изградени ние? Или в тяхната основа ще бъдат съвсем различни вещества... например силиций? Или ще имат ли изобщо строежа на нашите тела със стабилни химически връзки, или ще бъдат чиста енергия?

Има ли цел и смисъл в съществуването на Вселената?

През по-голямата част от историята науката мъдро оставяла отговора на този въпрос на теолозите и философите.

Може ли през следващото столетие човечеството да осигури ресурсите за своето съществуване на Земята?

Подобен въпрос е възниквал няколко пъти в историята, особено до епохата на промишлената революция. Много политици и учени считали, че да се обезпечи съществуването на толкова многобройно население е невъзможно. Разбира се железопътните линии, електричеството и промишлеността доказаха, че предположенията не са били правилни. Но този въпрос все още продължава да ни преследва. Ще успеем ли да намерим поредното решение?

Какво е музиката и защо я слушаме?

Защо трябва да получаваме удоволствие от слушането на различни комбинации от звукови колебания на различни честоти? Защо у хората се е развила способността да творят музика? И за какво ни служи тя? Една от хипотезите се състои в това, че музиката спомага междуполовото общуване и размножаването – по подобие на опашката на пауна. Но това е все още само хипотеза, а не научна теория.

Може ли да бъде създадена изкуствена риба?

А може ли това да ни помогне да решим проблемите с глада и прекомерният улов на риба? Засега отговорът изглежда многообещаващ, но ще ни се наложи да почакаме, за да узнаем окончателния отговор.

Ще успеем ли някога да предсказваме бъдещите икономически и социални системи?

С други думи, ще могат ли икономистите точно да предвиждат финансовите кризи? На този етап това изглежда малко вероятно. Между другото средствата за масова информация непрекъснато се опитват да ни убедят в обратното.

Кое е по-важно – заложеното в гените или възпитанието?

Една вековна дискусия за това какво ни влияе по-силно - окръжаващата среда или възпитанието, изглежда никога няма да престане.

Какво е животът?

Ние сме дали няколко определения за това как да решим дали нещо е живо. Но трябва да признаем, че този въпрос никак не е лесен. Стои открит проблемът кога ще се наложи да признаем компютрите за „живи”? А живи ли са вирусите? До този момент науката няма еднозначен отговор на този въпрос.

Ще успеем ли някога да извършим успешна трансплантация на мозък?

Ние вече успешно заменяме крайници, но какво да кажем за мозъка? Това е въпрос, на който науката скоро надали ще даде отговор.

Свобода на волята? Имаме ли я?

Били ли са всички наши действия предварително предначертани от момента, в който са се образували нашите атоми? Квантовата механика днес е достигнала до няколко интересни но противоречиви извода. Ние никога няма да успеем да разберем доколко всъност сме свободни.

Какво е изкуство?

Макар че Лев Толстой се е опитал да даде отговор, учените все още имат съмнения защо откриваме „красота” в плетениците, формите и цветята. С каква цел използвамен изкуството и изобщо защо то съществува? В крайна сметка какво е това красота?

Открили ли са хората математиката или са я измислили?

Много от нещата, за които се споменава по-горе, зависят от математиката – химията, физиката, музиката и така нататък. Но кое е първичното? Подчинява ли се на някакъв порядък Вселената? Защо нещата са се случили именно по този начин? Казано по-просто, би ли могла една чуждопланетна цивилизация да разбере нашите математически концепции?

Какво е гравитацията?

Знаем, че телата се привличат, но защо? Някои учени дори допускат съществуването на такива елементарна частица като гравитона. Но той засега е само хипотетичен.

Защо сме тук?

И така, ние знаем, че е имало Голям взрив и така нататък... Но защо всичко това се е случило?

Какво представлява съзнанието?

Учудващо е колко е трудно да се разбере каква е разликата между съзнанието и безсъзнателното. От макроскопична гледна точка всичко е просто: едното бодърства, другото – не. Но то микроскопична гледна точка учените все още се опитват  да разберат в какво се състои разликата.

Защо спим?

Приемаме за нормално, че се налага да си почиваме и да се възстановяваме. Въпреки това по време на сън нашият мозък работи също толкова активно, а може би и повече. Освен това ние нямаме нужда от осем часа покой, за да се възстановим след дневната работа. Всъщност ние изобщо нямаме нужда от сън. Нашите мускули и клетки могат да се възстановяват дори докато бодърстваме.

Сами ли сме във Вселената?

На основата на статистическото моделиране изглежда малко вероятно (дори бихме могли да кажем невъзможно), че сме сами във Вселената. Проблемът е как да открием тези други форми на живот и ако ги намерим... ще ги признаем ли за форма на живот? Ако се окажат огромни междузвездни облаци?

Къде е цялата материя на Вселената?

Ако съберем масата на всички звезди и галактики от нощното небе, те ще образуват около 5 процента от плътността на маса-енергията на Вселената. Останалите повече от 95 процента се съставят от тъмната материя и тъмната енергия. Вярно е, че ние не можем да видим това. А откъде знаем, че то съществува? Ние просто правим изводи, на базата на влиянието му върху видимата материя.

Ще можем ли някога да правим безпогрешна прогноза за времето?

Трудно е да се прогнозира времето, защото то зависи от местната география, от влажността, атмосферното налягане и т. н. Малко повишаване на влажността над един участък в гората може напълно да промени днешното време, което изцяло ще промени утрешното и т. н.

Що е то морал?

Какво е правилно, а какво – не? Изглежда хората притежават някаква вродена тенденция да правят класификация на поведението по етически категории. Но защо това е така? Какво е убийство? Съществува ли оправдание за него? А как да се отнасяме към кражбата? И всъщност в какво се крие тайната на отвращението у нас? Колкото и странно да изглежда това, макар етиката да има огромно значение за науката, тя като цяло съществува силно изолирана от всичко останало.

Защо се е появил езикът?

Когато хората се раждат, в тях сякаш има празно място за езика. Това е почти същото, както когато предварително очакваме да разберем нещо. Глаголи, съществителни, предлози. В зависимост от конкретния език, те просто запълват вече съществуващите структури. Всъщност учените са дали на този протоезик отделно название – език на мислената хипотеза или мислекод. Но тук отново възниква любопитният и все още оставащ без отговор: Защо?

Кои сме ние?

Споменахме вече за присаждането на мозък. И така, ако напъхаме цялата информация в главата ви и направим от нея компютърна програма, ще бъдете ли все още вие? Или ако напълно възпроизведем всеки атом от вашето тяло... това също ли ще бъдете вие? Или това ще бъде супер близнак? Както и останалите въпроси от нашия списък, този също не е получил своя отговор, защото учените все още не могат да достигнат до извода по емпиричен път.

Какво е смъртта?

Когато сърцето спира да бие, настъпва клинична смърт. От нея все още можем да се завърнем. Съществува още и биологична смърт, когато започва дегенерацията на тъканите. Но съществува ли точна граница между тях? В кой момент става късно да се върнем назад? Всички тези въпроси са тясно свързани с въпроса „какво е животът?” и какво се случва след нашата смърт? Сигурно никой няма да се учуди, че този въпрос е по-скоро философски и религиозен, отколкото научен.