Индийска ратуфа

За разлика от катериците, които се срещат в градските паркове и градини, индийската ратуфа, живееща на полуостров Индостан, е относително голямо зверче. Размерът от носа до основата на опашката е около 36 см., а самата опашка при някои екземпляри достига до 61 см. Ратуфата се откроява със своите удивителни „летателни умения” – спасявайки се от хищниците, с един скот те могат да преодолеят до 6 м.

Калимантански орангутан

Калимантанският орангутан, обитаващ остров Борнео, е една от най-големите човекоподобни маймуни, чиито ръст достига до 1,7 м. Живее почти колкото човека: известни са случаи, когато орангутани са достигали до 60-годишна възраст. За съжаление този умен и поддаващ се на дресировка примат се намира на ръба на изчезването заради лова им и изсичането на горите – техните естествени местообитания.

Бяло саки

Както и редица други примати, чиято среда на обитаване се ограничава в само една територия, бялото саки се намира под заплаха от изчезване, като това до голяма степен е станало по вина на човека. Популяцията на тези необичайни примати живее в Бразилия, в поречието на реките Пурус и Тефе. Интересното е, че малките се раждат с тъмна козина, а след 3 седмица тя започва да побелява и постепенно става бяла като тази на родителите им.

Синьоглава пайска птица (райска птица на Уилсън)

Въпреки своята ярка окраска синьоглавата райска птица, която живее в Индонезия, е близък родственик на обикновеното домашно врабче. Но тази птичка се отличава от познатия на всички ни обитател на градовете и селата, не само с наситените си цветове, но и с отсъствието на оперение на темето – в син цвят там е оцветена кожата, а не перата. Между другото такава ярка „носия” е характерен само за самците, а цветовете на самките е почти същият като на обикновените врабчета.

Филипински дългопет

Сирихта – така се нарича още филипинският дългопет. От названието става ясно, че животинките живеят само на Филипинските острови. Тези дребни примати са големи едва 10 см. и притежават удивително подвижни шия, благодарение на която могат да въртят главата си почти на 180°. И същевременно огромните им очи (най-големите спрямо размера на тялото при приматите) са неподвижни. Интересен факт е, че в тъмнината зениците на сирихтите се разширяват толкова много, че заемат цялата видима част на окото. Благодарение на това те се нареждат сред животните, които виждат най-добре в тъмната част на денонощието

Байкалска нерпа

Нерпата е ендемичен вид за най-голямото пресноводно езеро в света – Байкал и е един от трите вида тюлени, които не живеят в солените морета и океани. Те са едри бозайници, големината на телата им достига до повече от 1,5 м. и могат да доживеят до 55 години. А любопитен факт е, че натрупването на мастна тъкан не спира през целия им живот. Между другото тези удивителни обитатели на езерото Байкал се раждат с бяла козина, която с времето потъмнява и става почти черна.

Чилийски опосум

Дребничкият чилийски опосум, размерите на които са почти колкото и на обикновената мишка, обитава територии единствено в Чили и Аржентина. Въпреки названието им тези торбести животни са родствени не на американските опосуми, а на други видове торбести бозайници, които живеят в Австралия. През студения период на годината те изпадат в зимен сън, по време на кой организмът на тези мъници получава хранителни вещества от мазнини, натрупани в опашката.

Фоса

Най-големият хищен бозайник в Мадагаскар е фосата и въпреки външния си вид тя не е родствена на семейство котки, а заедно с други видове хищни обитатели на острова се отнася към особения отряд на мадагаскарските вивероподобни (или цивети). Интригуващо е, че гласът им напомня на котешко мяукане, а малките на фосата умеят да мъркат – точно като домашната котка и нейните диви родственици.

Въпреки че засега това грациозно животно не е застрашено от изчезване. Тези ендемични видове се отнасят към уязвимите видове най-вече заради това, че са ловен обект за жителите на острова, които ги считат за вредители.

Пръстеноопашат мунго

Още един представител на мадагаскарските вивероподобни е пръстеноопашатият мунго, който живее в горите на острова. Своето наименование той е получил благодарение на разкошната опашка, която е украсена с пет или шест пръстена. Външният вид и поведението му напомнят на мангуста и също като нея той умее да чупи черупките на охлювите и на всякакви видове яйца. В преследване на плячката това зверче може както да се покатери на високо дърво, така и да се гмурне под водата.

Пантерен хамелеон

Ето и още едно животно, което не можем да срещнем никъде другаде освен на остро Мадагаскар – пантерният хамелеон. Малките на това влечуго не се отличават с ярка окраска. Но названието си този хамелеон е  получил заради окраската си, която придобиват възрастните индивиди – тя прилича на рисунъка на леопардовата козина, като самците се оцветяват далеч по-ярко от самките.

Четкоопашато скално валаби

Валаби е един от най-близките родственика на кенгуруто. Както показва названието му, скалните валаби обитават местности с горист релеф, където голямата маневреност им позволява ефективно да се спасяват от хищниците. За съжаление по време на пожарите в Австралия през лятото на 2019 г. цялата растителност от местообитанието на тези животни практически изгоря и се е наложило доброволци да хвърлят от въздуха моркови и батати, за да могат тези симпатични скачачи да не гладуват.

Белобуза паякообразна маймуна

Белобузите паякообразни маймуни, обитаващи неголеми територии, недалеч от главното русло на река Амазонка, са вписани в Червената книга като изчезващ вид. Тези примати се отнасят към паякообразните маймуни, които прекарват по-голямата част от живота си по дърветата, придвижвайки се от едно дърво на друго с помощта на крайниците си и опашката, която е „окомплектована“ с нещо като вендузи.

Нумбат

Австралийският ендемичен вид нумбат (или още торбест мравояд) прилича едновременно и на обикновен мравояд, и на кенгуру. Действително по размери той е значително по-малък от своите братовчеди: дължината на тялото му е не повече от 27 см. и тежат от 280 до 550 гр. За разлика от другите торбести животни нумбатът се храни изключително със „социални“ насекоми – термити и по-рядко мравки. Интересно е, че когато нумбатът попадне в ръцете на хората, не използва ноктите и зъбите си за защита, а само издава звучи, наподобяващи ръмжане.

Андска котка

Андската котка е един от най-слабо изучените представители на семейство котки, която при това е и под заплаха от изчезване.  Въпреки че като килограми тя тежи колкото обикновената домашна котка, дължината на тялото и е до 85 см., а опашката може да достигне и до половин метър. Този обитател на Андите живее на голяма надморска височина в места, труднодостъпни за човека и заради това е заснет на видео едва в началото на XXI век.

Котешка видра

Котешката или морската видра (Lontra felina) е един от най-дребните представители на бозайниците, обитаващи солени води: дължината и от края на носа до края на опашката е малко повече от 1 м. Тези необикновени създания, обитаващи югозападната част на Южна Америка, са малко изучени и затова начинът им на живот продължава да бъде тайна за нас. Големината на популацията е неизвестен на учените, но се счита, че този вид е рядък и се намира под заплаха от изчезване.

Мирикина

Ръстът на тази неголяма маймунка е около половин метър; тя живее във високите „етажи“ на горите в Южна Америка и е наречема по още един начин – триивичест дуруку, която тя  е получила заради характерния рисунък на главата си. Това е единственият вид сред висшите примати, който е активен през нощта. Интересното е, че тези маймуни образуват устойчиви семейни двойки, които се разрушават единствено при смъртта на някой от партньорите.

Източен бетонг

Този неголям по размер родственик на знаменитите австралийски двуутробни има второ, не особено благозвучно название – тасманийско плъхово кенгуру. Някого са съществували два подвида на тези всеядни животни (в менюто на които влизат дори и трюфели) – австралийски и тасманийски. Но представителите на континенталната разновидност са изчезнали още в 20-те години на миналия век заради това, че в ареала им изкуствени са били развъдени лисици и зайци.

Жълтогръд капуцин

Маймунките с ръст от около 40 см., с тегло от не повече от 5 кг. живеят в района на югоизточната част на Бразилия. Капуцините са на ръба на изчезването, защото популацията им се е смалила наполовина поради постоянното изсичане на горите. Тези всеядни примати живеят в семейни общности, начело с алфа-самец, който си избира „невеста“ сред няколко самки. Те от своя страна се опитват да привлекат вниманието му с вдигане на вежди, клатене на глава и изпълнявайки брачен танц.