През 2015 г. се навършват 107 години от провъзгласяването независимостта на България. През последните години това събитие беше неоснователно подценявано, а то има огромно значение, тъй като слага финалната точка на националноосвободителните борби на българския народ против петвековното османско владичество. Наистина Руско-турската освободителна война носи Освобождението на България, но последвалия след това Берлински договор поставя Българското княжество под суверенитета на Високата порта. Във вътрешен план този акт няма кой знае какви особени последици, тъй като развитието на политическия живот върви съобразно повеленията на Търновската конституция от 1879 година. Не така стоят нещата във външнополитически план, макар и в тази област присъствието на Османската империя да не е така ярко. Все пак дипломатическите представители на България са били с най-ниския статус според традиционната дипломатическа йерархия. С един замах на 22 септември 1908 г. България се откъсва от орбитата на Османската империя и се провъзгласява за независима. С оглед историческата традиция тя се връща към ранга на българската държава от епохата преди падането под османска власт, обявявайки се за царство, а на главата на нейния владетел княз Фердинанд е сложена царска корона.

 На 22 септември България чества едно значимо събитие от новата си история. На тази дата през 1908 г. страната ни, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост. Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Така България отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество. Борбите на българите за свобода най-после са увенчани с успех. Но по силата на подписания през лятото на същата година Берлински договор на Великите сили, България не е напълно независима, а е васално княжество по отношение на Османската империя.

Повече подробности от директора на Института по история на БАН проф. Георги Марков:

"Едва през лятото на 1908 г., след извършената в Османската империя младотурска революция, се създават условия България да провъзгласи своята независимост, подчертава проф. Марков. Но правителството на тогавашния министър-председател Александър Малинов следи действията на Австро-Унгария - една от Великите сили, подписала Берлинския договор. Тя възнамерява да анексира двете провинции Босна и Херцеговина. В този смисъл има известно съчетание на интереси и на действия между България и Австро-Унгария. Това обаче не омаловажава успеха на българската външна политика и не означава, че България е била използвана за интересите на Хабсбургската монархия." Още в края на юли 1908 г., след младотурската революция, европейските сили решават, че Османската империя вече има конституция, в която правата на всички народи са спазени и се отказват от идеята си за реформи в нея. По този начин на произвола на съдбата са оставени около милион и половина българи от Македония и Одринска Тракия.

Църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, в която е обявен актът на независимостта.

 "Правителството на Александър Малинов взема решение да обяви независимостта на страната ни, но изчаква действията на Австро-Унгария, продължава Георги Марков. Българският княз Фердинанд посещава император Франц-Йосиф във Виена за съгласуване на действията. Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Княз Фердинанд се колебае да обяви независимостта. Но правителството вече е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство." Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата "Св. 40 мъченици" княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта е голям успех на българската дипломация, която следи противоречията между Великите сили и успява да се възползва от тях. "Някои от Великите сили се обявяват против нарушаването на Берлинския договор, посочва проф. Георги Марков. Други са склонни да приемат такова нарушаване. Британската империя е съгласна да подкрепи българската независимост, но само след преговори между българското правителство и Високата порта. Такива преговори започват, като от наша страна те се водят от големия политик Андрей Ляпчев. Високата порта иска голям данък, който българското правителство нито може, нито иска да заплати. Министър-председателят Малинов заявява, че независимост не се откупува. Стига се до частична мобилизация на българската армия". Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

 "Това е събитие, което връща България в семейството на независимите европейски държави", отбелязва проф. Марков. Освен политически, страната ни получава и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се е определял не от българската държава, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатичски мисии – от дипломатически агенции те прерастват в легации. Независима България променя Конституцията си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и търговски. И това дава възможност на страната ни само четири години след обявяването на независимостта да сключи Балканския съюз, с който тя води успешна война срещу Османската империя за освобождение на територии, населени преимуществено с българско население.

Източник: www.pravoslavieto.com