Ето ви главния парадокс на съвременната система на предучилищното образование. Тя най-накрая престана да бъде държавен инструмент за отглеждане на идеологически правилни „бъдещи възрастни”. И изведнъж същите тези възрастни, които толкова силно искаха детската градина да престане да оспорва родителското възпитание, изведнъж отново се оказаха недоволни. Понякога у мен се появява усещането, че днешните майки се ръководят от принципа „Аз от всичко сама разбирам, но няма да ви кажа как трябва, а вие правете така, както го искам и гледайте да не нанесете психическа травма на моето дете”.

 Преди искахме държавата да възпитава децата ни вместо нас. Днес, когато детските градини само наглеждат (условно) развиват и развличат, но не поучават, на нас кой знае защо не ни стига субективност, персонификация и лична ангажираност на педагогическия състав в процеса на същото това възпитание. Крайно време е да решим чия е отговорността за изграждането на „правилните ценности” в децата.

 А преди онова, което изобщо се случва в училището или в детската градина, си оставаше в училището и на родителските събрания ни се подаваха само отделна порция информация. На срещите беше прието само да се слуша, да се кима и да се изразява съгласие. Днес всички ние безспорно сме силно ориентирани към децата, ангажирани родители. За да бъдем с детето през целия ден, ние сме готови дори да го скрием под полите си.

 Родителският перфекционизъм не познава граници. А днес, когато е толкова модерно да се гордеем със своята родителска ангажираност, когато сферата на образованието се приема от мнозина като част едва ли не от сферата на услугите, властта създава илюзията за ангажираност с проблемите на всеки отделен човек. Създават се все нови и нови портали, сайтове и служби, където можеш да се оплачеш (или да напишеш донос). Родителските организации имат просто разрушителен характер.

- Чухте ли, че госпожа Иванова казала на моя Петър „лъжеш!” Нима е възможно да кажеш на едно тригодишно дете „лъжеш”?!

- Те изобщо не се занимават с децата. Три лоши рисунки само за последните две седмици!

- А моето ми каза, че г-жа Петрова не се е скарала на Сергей, когато се е държал като хулиган, защото „визпитанието на Сергей е отговорност на майка му”.

- А ако не се намесват в детските конфликти, то децата ще се изпотрепят! Те прекарват много време с нашите дечицата и трябва да им обясняват какво е добро, а какво – лошо.

- Правилно, че не му се е карала. Аз със Сергей сама ще се оправя вкъщи, а Вас съветвам да не обсъждате моя син.

- А между другото, защо досега не са купили овлажнители за въздух? Какви са тези стандарти, с които се оправдават, след като целият свят вече масово използва овлажнител за въздух!

- Възпитателите пак са забравили да предадат на директора нашата жалба!

- Като ги попишат нещо в чата, половин час не могат да ти отговорят. Все нямат време.

- Помолих да почистават кожата на Марина с влажни кърпички. Тя има непоносимост към хартиените салфетки. Дори сложих в шкафчето ѝ, а възпитателката казва, че няма време да тича от тоалетната до съблекалнята.

- Да, освен това днес сутринта не са излизали навън, защото бил валял дъжд. И никой не се съобразява с това, че специалистите съветват разходките да се правят при всяко време?!

 И ето – родителите пишат и пишат: в чатовете за активни граждани, във фейсбук, до областната дирекция, до училището, до инспектората. Ходят при отговорните лица, изясняват и обясняват, отправят „малки” молби, а после носят цветя за Първия учебен ден от името на  родителската организация. На мнозина от тези родители бих им върнала цветята с цялата „искреност”, с която са ми поднесени.

 Дявол да го вземе. Защо никой не пише, че е „много яко, че има детска градина, защото поне там моето дете може да се храни с нормална, балансирана храна и да не иска постоянно спагети и шоколадови бонбони”. Или „как успяват да се справят с двадесетина проходили вече деца и то без телевизор и Youtube през целия ден?” Или поне да кажат „вижте, днес децата са правили зайци от пластелин! И Петьо дори петнадесет минути е правил заек. Вкъщи дори и три минути не се застоява на едно място”. И дори не говоря за иначе простата, но трудна за формулиране мисъл: „Ние плащаме за детската градина 50 лв. и срещу това нашето дете го хранят, разхождат, слагат го да спи, четат му, занимават го с най-различни неща, то спортува, учат го на стихчета пет дни в седмицата от 8 до 18 часа”.

 И да, аз разбирам, че всеки иска най-доброто за своето дете. И знам, че възпитателите са най-различни, и дори има такива, които прекарват половината от работното си време, ровичкайки в телефоните си, ненавиждат децата, използват насилие, считайки го за логичен метод за въздействие и изобщо изповядват философията „случайно се случи да работя това”. И аз съм „за” изчезването на такива хора от училищата и детските градини.

 Но сега-засега в страната ни съществува тенденция за разширяване на инструментите за контрол и наказание на работещите в сферата на образованието, но почти отстъстват инструменти за позитивна психологическа мотивация, методика за предотвратяване на емоционалното прегаряне на педагозите. И нека, след като избираме тази система (все пак алтернативи има много: домашно образование, детегледачка, частни детски градини по специални програми), да се опитаме да бъдем просто благодарни?

Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Източник: www.me.fm