Римското право е в основата на съвременната юриспруденция. То трябва да се познава от всички: адвокати, прокурори, съдии и изобщо от всички хора, които работят със законите. За своето време Рим е бил най-развитата и напредничава държава в света. Но всъщност в самия Рим съществували такива закони, които днес ни се струват не просто странни, а направо истинско варварство.

Забранено било да се носят пурпурни дрехи

 Основната дреха на римския гражданин представлявала голямо парче вълнен плат, което се увивало около тялото. Тогата по правило била бяла на цвят, често имала пурпурни или златни ивици, или цветни орнаметни. Скърбящите носили сива или черна тога. При избора на цвета на тогата в Древен Рим не съществували някакви особени правила. Освен едно: право да носи тога с пурпурен цвят имал единствено импетаторът. И това ограничение не било продиктувано от някакви прагматични съображения. Въпросът бил в това, че виолетовата боя  в онези времене е била невероятно скъпа. Тя е била произвеждана само във Финикия и се доставяла в Рим по специална поръчка на императора. Като за изготвянето на достатъчно количество боя за боядисването на една тога, трябвало да се счупят около 10 хиляди миди. Ето защо в прекия смисъл на думата пурпурът бил по-скъп от злато.

Забранявало се организирането на големи пирове

 В Древен Рим много разпространени били сумптуарните закони – закони против излишния разкош в домовете, дрехите, храната и др. Един от тези закони е този на Гай Орхидий от 181 г. пр. н. е., с който се ограничавали разходите за пир. Впоследствие била приета още по-строга версия на закона, която била известна като закон на Фаний. Този закон позволявал на домакина да гощава в дома си не повече от трима души, а в пазарните дни – не повече от петима; имало три такива дни в един месец. Зеленучиците и варивата за бульон можело да са на по-скъпи от 2,5 драхми, за осушени и опушени меса можело да се похарчат не повече от 15 таланта на година, а зеленчуци и варива можело да се потребяват колкото била реколтата.

Забранявал се плачът на погребенията

 Погребенията в Древен Рим били една твърде интересна церемония. Изнасянето на тялото, особено ако покойникът е бил знатен и състоятелен човек, се съпровождало от глашатай. Преди тялото да бъде предадено на земята или да бъде изгорено на клада, нарочна процесия преминавала с тялото на покойника през града, като задължително част от маршрута бил форумът. В началото на погребалната процесия вървели музикантите, след тях – оплаквачките, после певците с похвални химни за починалия, а след това - актьори, изпълняващи комични сцени от живота на покойника. След актьорите се носели картини, изобразяващи деянията на покойника (особено ако той е бил военен), а така също и маски на неговите предци. Колкото по-знатен и почитан бил покойникът, толкова повече оплаквачки били наемани за процесията. Напълно непознати жени, които приживе дори не познавали покойника, буквално си скубели косите, стенели и издирали лицата си, изобразявайки скръб. В края на краищата се стигнало до това, че оплакването просто било забранено, за да не бъдат наемани повече такива актьори.

Бащата можел легално да убие любовника на своята дъщеря

 Изобщо в частта на съпружеските измени законодателство на Древен Рим било наистина своеобразно, макар че в значителна степен отразявал и морала и нравите от онова време. Ако мъжът хванел жена си с любовник, той бил длъжен да заключи двамата в своя дом и да извика колкото се може повече съседи, за да засвидетелстват те факта на измяна. След официалното обвинение мъжът бил длъжен да се разведе с жена си, за да не бъде на свой ред той обвинен в сутеньорство. В този случай, ако любовникът на жената се окажел актьор или освободен роб, мъжът имал пълното право да го убие. А ако бащата хванел своята неомъжена дъщеря с любовник, той имал право да го бие, без значение на неговия социален статус. От друга страна измяната на мъжа с проститутки, актриси и прочее порочни жени юридически не се наказвало по никакъв начин.

Убийците на собствените родители се удавяли в чувал с животни

 Такава смъртна присъда обикновено получавали римляните, извършили убийство на свои близки роднини. Но хора в онези времена били удавяни заради най-различни провинения и при това твърден често. Но именно в чувала на убийците на роднини слагали животни – куче, змия или маймуна. Според древно поверие се считало, че тези животни твърде лошо почитат своите предци. А самото удавяне в чувал в онези времена се считало за крайно унизителен способ да лишиш човека от живот. Аристократите обикновено били убивани по други начини.

Проститутките били длъжни да боядисват косите си в светли или рижи цветове

 Вина за цялата тази история имали многочислените завоевателни походи на римските пълководци в Западна Европа. Много бързо столицата на огромната империя буквално се наводнила с пленени жени от Германия и Галия. Преди всичко те попадали именно в публичните домова в качеството си на робини и проститутки. А тъй като сред тях преобладавали блондинките и червенокосите, скоро бил издаден официален указ, задължаващ всички римски „жрици на любовата“ да боядисват косите си в светли цветове или червен цвят, за да могат да се отличават от „порядъчните брюнетки“.

За да извършиш самоубийство, било необходимо разрешение на сената

 В онези времена на гражданите не се разрешавало да извършат самоубийство просто така, по собствено желание. Ако човек изразявал желание да си уреди сметките с живота, той бил длъжен да подаде официална молба до сената, с подробно описание на причините, които са го подтикнали към тази крачка. Ако след проведено заседание сенаторите приемели, че посочените причини са удовлетворителни, то на молителя се давала безплатна отрова, за да може да си отиде от този свят.

Бащата можел три пъти да продаде децата си в робство

 Главата на семейството в Древен Рим като цяло се ползвал с много голямо уважение и притежавал редица неотменими права. Едно от тях било правото да продаде своите деца във временно робство. Всъщност, дали то да бъде временно или постоянно, решавал бащата сам. В запазилите се до наши дни писмени извори няма ясни указания за това, при каква точно ситуация бащата можел да поиска, синът да му бъде върнат обратно. Но в този случай той отново получавал властта над своето дете и можел да го продаде повторно. Все пак законът на Дванадесетте таблици разрешавал тази продажба да се повтаря до три пъти. След трикратната продажба синът  се освобождавал от властта на баща си.

Жената можела да отсъства от дома си три дни, за да продължи „изпитателния срок“ преди брака

 Изобщо в онези времена в Рим съществували три вида брак. Първите два напомняли на съвременния официален брак, а третият вид се сключвал едва след една година съвместен живот. Един своеобразен „изпитателен срок“, по време на който двамата съпрузи можели да се преценят един друг и да разберат, дали си струва да се обвържат с официален брак. При това, ако в продължение на една година жената си тръгвала от дома на своя бъдещ мъж за по-продължителен период от три дни и три нощи, то броенето започвало отначало.

Главата на семейството можел законно да убие цялата си фамилия

 Особено ярко това било изразено в ранния доимперски период на Рим. Главата на семейството се считал за най-старши в своята фамилия. Тук той бил и върховен жрец, и обвинител, и съдия, и палач, ако се наложи. При това, дори и синовете му да са били възрасти и да са имали собствени семейства, докато е бил жив баща им, той се считал за глава на семейството. Нему принадлежали и жена му, и децата му, и техните съпруги. При това те му принадлежали в прекия смисъл на думата. Главата на семейството можел да убие жена си за измяна, дъщеря си – за извънбрачна връзка, синовете – за извършено правонарушение.

Превод от руски език: Александър Василев

Източник: www.funbear.tv